Христос Воскресе! Плаха е, но я има надеждата и за нас, българите. Надеждата за здраве и по-добри дни. Вярвам, че ще преборим злата пандемия. По-трудно ще е да преборим злите политици, същите които със своето безумно „протестърство” докараха държавата ни до политическа криза.

Но Господ е милостив! С негова помощ ще да ги натириме от следващия парламент. Или, за да не е така крайно, ще ги поставим на мястото им – да си опозиционерстват на воля. А след това ще трябва и още едно Богоугодно дело да свършим: да покажем вратата на проруския ни президент. Че много злини стори той на народа ни. На парцал направи конституцията ни. Но Господ е справедлив! И справедливо ще отсъди за делата му антинародни.

Христос Воскресе! След гнета на невежеството, демонстрирано в парламента от депутатите на т.нар. протестърски партии, след потъпкването на върховенството на правото от тези депутати, ще дойде и денят на възраждането на българската демокрация. И трябва да бъдем паметливи. През далечната 1869 г. просветеният ни деец Никола Генович е написал нещо актуално и днес:

„Не трябва да ходим в Русия да се учим...Не трябва да пращаме още честната и умна наша младеж на места, дето може да научи лоши доктрини, да се напои с материализъм, с атеизъм и да се връща сетне с изневерени идеи, като не вярва в нищо. Нека се обърнем следователно към цивилизителното спасение, което ще ни възроди, и нека оставим настрана заспалия Изток, който би ни заровил в ковчега си”.

Поучителни думи, които ни подсещат, че много от бедите в нашата история са идвали от грешното ни „обръщане”. Трябва да си спомним, че нашето Възраждане винаги е било европейско по дух и съдържание. Фенове на руския имперски модел на управление сред българските възрожденци – просветители и революционери, няма. Няма възрожденци безбожници. Няма и демократи безбожници. А именно безбожници видяхме как „революционерстват” богохулно в парламента на Разпети петък. И пак в тази страшна нощ поученият от Русия президентин наш побърза да публикува недемократичното им и богохулно дело. Ясно е като бял ден, че той ни тласка към „заспалия Изток”, към руски управленски модел. Ясно е, че се изживява като местен Путин.

Но Господ е мъдър и добър! Затова и в тунела на страданието блести светлинка. И краят на безвремието иде. Ще има отново хубави дни за българската демокрация!

Скъпи приятели на демокрацията, Честито ни Възкресение Христово!