НЕУДОБНИ ДУМИ: В ОЧАКВАНЕ ДА ЦЪФНАТ НАЛЪМИТЕ

„Новите” в парламента или протестърите, както сами се определят, съвсем я подкараха през просото. Самозабравиха се. Посредствеността и революционерщината им все повече дразнят нормалните хора. Аз ги наричам неокомунисти, защото как по друг начин да наречеш тия ненагледни образи, които направо следват заветите на „вожда на световния пролетариат”. Впрочем вчера бе 22 април и ние по възрастните, си спомняме, че по времето на тъпия социализъм, този ден бе определен за „Ленински съботник”. По този начин българските комунисти отбелязваха рожденния ден на създателя на Съветския съюз - изчезналата вече държава. Но ако днес попитате младите хора какво означава „Ленински съботник” убеден съм, че не знаят. А аз си спомням, че когато наближеше този „знаменит” ден се появяваха и табели с надпис: „Граждани, гответе се за отпадъци!”. Страшничко си беше, но родителите успокояваха децата, че не става дума затова, което си мислехме, а за акция за събиране на вторични суровини. А си мислехме, че нещо лошо ни чака.

За какво ли обаче да се готвят българските граждани днес като гледат дивотиите, които творят протестърските народни избраници в Народното събрание. Вчера например те решиха да възпрепятстват изпълнителната власт да си върши работата като гласуваха мораториум върху сделки и назначения на правителството в оставка. Несъмнено това е революционно решение, но именно затова е и антиконституционно. Днес пък им проследих безумните предложения и гласувания по предложенията за изменения на избирателния кодекс. Навремето, когато в 36-то Народно събрание приемахме закони и наистина „сменяхме системата”, бе нещо обичайно да си сверяваме „часовника” със страните от „нашата черга”, т.е. с бившите социалистически държави от Централна Европа – Чехия, Полша, Унгария и Словакия. Днес не чух протестърските депутати да информират „драгите зрители” дали измененията, които предлагат вече ги има в споменатите държави. Чух, че казаха, че някои от тях ги имало в Русия, но това не ми направи добро впечатление. Ние трябва да стоим възможно най-далеч от опита на Русия. Факт е, че никой от вносителите на предложенията за изменения в изборното законодателство от новите парламентарни групи – Има такъв народ, Демократична България и „Изправи се! Мутри вън!” не информира по каква избирателна система се избират депутатите в тези държави, с машини ли се гласува, има ли вот по пощата или електронен такъв. Защо е важно да знаем това. Защото това са държавите с които би трябвало да се сравняваме и да се опитваме да ги догоним като стандарт на живота. Илюзия е да мислим, освен ако в главите ни не трещи още залпът на Аврора, че след като Слави Трифонов е станал депутат и веднага ще стигнем по стандарт старите европейски демокрации. Депутатите може и да ги стигнат, но електоратът едва ли ще сколаса да се оправи като тях. Затова и още много преди изборите обърнах внимание, че в Европейския съюз, с изключение на един единствен град, не се гласува с мащини. Защото и старите, както и новите демокрации в него, са разбрали, че машинното гласуване е възможност за далавера, т.е. за „техническа грешка”.

Шикалкавенето на Трифонов и неговите депутати по отношение на мажоритарния вот пък бе истинско шоу. Такова търчилъжи не помни българският парламент. Уж кратко щял да съществува той, а народните представители се захващат все със задачи, които изискват дълго стоене в него – ревизия ще правят на правителствата през последните десет години! Е, за колко време ще я направят тази ревизия? Ами те били големи бързаци, тия новите. Да им се ненадяваш. Разтворили са едни огромни устища, а гласчетата им - пискливо-кресливи. Ужас! И все настояват, че са прави. Говорят едно и твърдят, че са прави. След това говорят точно обратното и пак твърдят, че са прави. Толкова са прави, колкото е прав Христофор Петрович Белокровский от култовия разказ на Щастливеца „Пази Боже сляпо да прогледа”.

Ясно е, че „новите” се изживяват като наказателен отряд. Кипи усилен безсмислен труд. Питат ги дали искат да има стабилен парламент – не могат да отговорят. Питат ги дали искат да има по-скоро нови избори – банан им е в устата. Питат ги дали искат да управляват – гробно мълчание. Но иначе го дават джаста-праста, революционно. Погледнати отстрани са смешни, но е добре, че телевизията показва тяхното парламентарно шоу и по този начин разнообразява скучните коронавирусни дни на българските пенсионери. Подкарали са я по ленински.

През 1918 г. в статията си „Как да организираме съревнованието” човекомразецът Ленин препоръчва: „Война не на живот, а на смърт с богаташите и хрантутниците, ...с тях трябва да се разправим при най-малкото им нарушение. Някъде да отиват директно в затвора. Другаде – да ги въдворят да чистят тоалетните. На трето място – да ги снабдят с „жълти билети“, но след карцера. На четвърто – да ги разстрелват на място...Колкото по-разнообразно, толкова по-добре, толкова по-богат ще бъде общия опит.“

Сега е друго време и не върви Христо Иванов, Мая Манолова или Тошко Йорданов да изразят така откровено мисълта си. Но тя, доколкото изобщо я има, е същата, ленинската. Разбира се има и разлики. За Ленин всички, които са неудобни на „нашата партия” са „един дол дренки” и само наказанията, които заслужават са различни. Днешните лениновци делят „дренките” на „свои” и „чужди”, на „наши” и „ваши”. „Своите” или „нашите” те не закачат. Проблем са им „чуждите”. Затова и забегналите в чужбина от правосъдието бизнесмени Божков и Василев, например, имат самочувствието, че са от „нашите”, от „своите”. А неочаквано „чужд” се оказа прокурорът Гешев, който странно защо ги е подгонил, а е подгонил и доста техни „другари”, имали неблагоразумието да останат тук, в страната. Те също са от "нашите", според новите ленинци.

Типично по комунистически „новите” искат да сплашат гражданите, затова и ката ден сипят закани. Това са болшевишки мурафети. И наблюдавам как известни политолози взеха да осукват думите по килифарски и не смеят да кажат открито това, което вече народът открито говори. А говори той, че гола вОда са протестърските депутати в парламента. Речникът на жаргонните думи в българския език пояснява много добре какво означава „гола вОда”: 1. Някой, у когото няма абсолютно никакви качества за извършването на някаква работа, за постигането на някаква цел и пр. 2. „Много зле” (в дадена област), пълен некадърник, бездарник.

Коректността изисква да кажа, че има политолози, които вече констатираха явлението "гола вОда": проф. д-р Антоний Гълъбов, проф. д-р Антоанета Христова, проф.д-р Огнян Минчев, доц.д-р Момчил Дойчев, който дори обърна внимание, че се задава власт на „неподходящите, неопитните, некадърните, наивните, безпомощните, глупавите. С една дума - власт на негодните да управляват”. Това се нарича инептокрация. И пак Дойчев, който е съпредседател на Атлантическия съвет в България и преподавател в Нов български университет, поясни, че „една от основните причини за установяване на инептокрация е настъплението на популизма. Негова основна характеристика е, че отрича всичко, но не предлага нищо, или това което предлага е ирационално, глупаво или и двете заедно.”

Три са популистките партии в 45-то Народно събрание – Има такъв народ, Демократична България и „Изправи се!Мутри Вън!”. Предизборното им говорене и перчене ги представи като такива. Доказват го и първите им парламентарни инициативи. От популизъм традиционно боледува и Българската социалистическа партия. Затова е и логично да предположим, че всяка една управленска комбинация между популистките партии ще доведе до лоши дни за държавата ни. Няма страна в която популистки партии да са свършили нещо добро и народополезно. България няма да бъде изключение.

Коронният номер на популистките партии е говоренето за справедливост. Но прекият резултат от дейността им е поредната несправедливост. Главният прокурор подгони яко някои от големите крадци на прехода, свали гащите и на руски шпиони, поразтрепери и проруският ни президент. Но веднага популистите го емнаха: да се маха! Това че той си върши работата тях не ги интересува. Сред първите, които ръкопляскаха на влезлите в парламента популистки партии, бяха споменатите по-горе видни бизнесмени, укриващи се от правосъдието.

И обратният пример. По това време миналата година стана известно, че в Съдебната палата, чийто стопанин бе председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов, е заснет наркомански клип. Новината съвпадна с убийството от наркоман на журналиста Милен Цветков, но се оказа, че докато прокуратурата и следствието се подготвят да повдигнат най-тежкото обвинение за убиеца, в Съдебната палата е допусната група от шоумени да снимат клип в подкрепа на меката дрога - марихуаната.
Клипът пресъздаваше обир на банка, осъществен от гангстери със скъпи и мощни коли, същите които възпя в своя песен друг шоумен, днес депутат, който дори още не е пристъпил прага на парламента. Но това също е част от шоуто.
Около гангстерите пърхат мили мутреси с разширени от марихуана очи. Те изпълняват ритуален танц около "Herba" ( трева) - жаргонното наименование на марихуана. Момченце се прицелва с пистолет. Просто банков обир, но с внушение, което е в тези думи на песента: "Сега е времето за легализация.Сега е време за декриминализация."

Това е посланието: мирихуаната не е опасна, пушете, омайвайте се до безсъзнание, карайте си мощните автомобили, возете в тях своите парцалетки, крадете и грабете, убивайте! И само каква препирня избухна вчера в парламента! Популистите се опитаха да наложат спекулативната теза, че отчет в парламента на всеки три месеца трябва да дава главният прокурор, но не и председателят на Върховния Касационен съд. Двоен стандарт или най-обикновен популистки тарикатлък, опит да се прикрие „нашият”.

Жестока е тази българска действителност, в която популизмът и ленинизмът са се сдружили, за да бъде тъмно в България, за да живеят българите зле, за да няма справедливост. За да се мразим ние, хората, а те - популистите, да щракат с пръсти, да извисяват в парламента пискливи гласчета и да не могат за пет пари работа да свършат. Проблемът е докога. Отговорът е същият като във всяка европейска страна. Докато има наивници, които гласуват за тях, българи, които чакат да цъфнат налъмите.

*От фейсбук!