Преговорите между Германия и Ленинова Русия за съдбата на семейството продължават и след 1918 г.

Романови са останали живи, но това не отменя канонизацията им

След прогонването на болшевиките от Екатеринбург в края на юли 1918 година за началник на углавното следствие бил назначен Александър Кирста. Той се включил в разследването на убийството на царското семейство през август. Но твърде скоро започнал да се съмнява дали Романови наистина са били екзекутирани.

Много хора свидетелствали, че на един митинг членът на Президиума на Уралския областен съвет Филип Голошчекин обявил за разстрела на царя. От тълпата се чули викове: "Покажете тялото!", но ораторът предпочел да смени темата. В Ганина яма също не са били открити никакви трупове. А разпитаният от Кирста свидетел Самойлов му предал дословно думите на един от охраняващите Ипатиевия дом с фамилия Варакушев: "Голошчекин само лъже"! Според охранителя, царското семейство било натоварено на влака и откарано по посока на Перм.

Но в края на август 1918 година

Кирста очевидно

се оказва неудобен

със своите съмнения в "генералната линия" на следствието и бива отстранен и арестуван по заповед на началника на гарнизона генерал-лейтенант Голицин. По-късно го освобождават и командирът на белия чешки корпус генерал Гайда го изпраща в град Перм, за да търси следи от царската фамилия. И наистина – на 10 февруари 1919 година следователят попада на свидетеля д-р Уткин, който твърди, че в края на септември 1918 г. е лекувал пациентка, която се представила като "дъщерята на царя, Анастасия".

Пострадалата по това време се намирала под охрана от ЧК и живеела в сградата на бившата Селска земеделска банка на ъгъла на "Петропавловска" и "Обвинска" улици. При прегледа лекарят констатира "кървав оток около дясното око и разсичане на устните" на пациентката. Следователят открил повече от десет други свидетели, които потвърдили тази информация. На 8 март Кирста разпитал и свидетелката Наталия Мутних.

"Семейството на бившия цар Николай II: неговата съпруга и четирите дъщери били докарани от Екатеринбург в Перм и тайно през нощта били

затворени

в избата

на дома на Березин, където имало устроена работилница. Една от дъщерите успяла да избяга, но червеноармейците я заловили някъде отвъд река Кама, пребили я и върнали княгинята обратно", това разказала свидетелката.

Скоро след завръщането си от Перм Кирста окончателно е отстранен от следствието. Какво означава това? Че на белите, които са републиканци, Романови не са им нужни живи. Нещо по-конкретно – ако цар Николай II е жив, тогава белият адмирал Колчак не би имал право да олицетворява "Върховната Всерусийска Власт".

И още едно свидетелство. То е оставено от следователя Николай Соколов малко преди загадъчното му убийство. Вече в емиграция, той се среща с бившия немски дипломат Курт Рицлер, приемник на убития от левите руски есери през юли 1918 година немски посланик граф Мирбах. Рицлер предал на Соколов копия от документи за преговорите между Германия и Ленинова Русия относно съдбата на царското семейство. Показателно е, че преговорите са продължили и след 17 юли 1918 г.

Което означава, че Романови не са били разстреляни в тази юлска нощ!

Но чии са тогава 9-те скелета, станали известни като "Екатеринбургските останки"? Да припомним, че през лятото на 1979 година геологът Александър Авдонин и писателят Гелий Рябов, използвайки стари карти,

информация от книги и спомени

на местни хора,

организират незаконни разкопки.

Мястото е в гората, недалеч от прелеза на 184-тия километър на Горнозаводската жп линия. Местността се нарича Прасешки дол. На руски – Поросенков лог. Археолозите любители попадат на погребение – нахвърляни един върху друг са скелетите на 9 души.

Но смелостта на групата стига само дотук – уплашени от откритието си, те заравят ямата наново. И така – до лятото на 1991 година. Окуражен от перестройката, Авдонин подава заявление до прокуратурата, че му е известно мястото на погребението на царското семейство. Така започва ново следствие, оглавено от следователя Соловьов.

Проведени са и ДНК изследвания, според които намерените тленни останки принадлежат на Романови. Така през 1998 година костите са погребани с официални почести в криптата на Петропавловския храм в Санкт Петербург. Но, забележете – в отсъствието на висши православни духовници.

Руската народна душа скърби и едновременно е гузна заради цареубийството. Под натиска на общественото мнение две години по-късно Руската православна църква канонизира царското семейство. Но в църковните среди, сред църковния народ остава подозрението, че

погребаните

в криптата

тленни останки

не са истински свети мощи.

Възбуденото по настояване на руския патриарх Кирил през есента на 2015 година ново разследване за автентичността на Екатеринбургските останки вече дава своите резултати. Прецизна стоматологична експертиза доказа, че зъбите на "императорския" череп са тотално разядени от кариес! При положение че цар Николай документирано е посещавал редовно зъболекаря си.

Има смущаващи находки и по дамските черепи, за които се твърди, че са на царица Александра и трите ? дъщери. Оказва се, че младите, 17 – 20-годишни княгини имат по 30 пломби! Многото кариеси могат да се обяснят с обстоятелството, че

младите жени от Поросенков лог

са раждали и кърмили. Освен това върху "императорския" череп липсва и всякаква следа от раната с меч при гостуването му в Япония. Нещата изглеждат ясни.

Но защо руският Синод вече шеста година отлага да заяви своята окончателна позиция по случая "Романови"?

Първо - антропологическата експедиция до Индия доказа, че е невъзможно телата на царската фамилия да бъдат изгорени без никакъв остатък.

Второ – стоматологичната експертиза сочи, че Екатеринбургските останки очевидно са на двойници на сем. Романови. Тази версия може да звучи за някого като взета от юношески приключенски роман, но системата на двойниците се е използвала активно в царска Русия. С проникването в страната на социалреволюционните идеи животът на руските императори става несигурен.

Зареждат се атентат след атентат. За да се предпазят от посегателствата на терористите, те са принудени да използват системата на двойниците. Създава я Александър Първи. Когато в резултат от заговор бил убит баща му Павел Първи, той разпоредил да бъдат издирени трима негови двойници. Александър Втори нямал двойници. Александър Трети придобил двойници след прочутото покушение във влака. Двойниците на Николай II се появили след Кървавата неделя през 1905 г. Подбрани били цели седем семейства. По маршрута тръгвали три карети и никой не знаел в коя се намира Николай Втори.

Според резултатите от генетична експертиза на президента на Международната асоциация на съдебните лекари д-р Бонте от Дюселдорф, останките край Екатеринбург принадлежат на Филатови, двойници на Николай Втори и далечни негови роднини. Болшевиките, заграбвайки архива на 3-ти отдел през 1917-а, са знаели имената на всичките двойници на царя. Родствената връзка обяснява и подвеждащите резултати от ДНК експертизите.

Остава въпросът: кога Романови са били подменени с Филатови? Отговор дава свидетелското показание на малкия тогава Лазар Рендел, който е запомнил изумлението на майка си – стоматоложката Мария Рендел, която на 10, 11, 15, 17 и 24 декември 1917 г. е лекувала зъбите на "царя" по време на заточението му в град Тоболск, преди да бъдат преместени в Екатеринбург. Лекарката била изумена от факта, че "устата му била пълна с изгнили зъби". Тоест – по това време царят и неговото семейство вече са били подменени със своите двойници.

Ето защо Синодът на РПЦ не бърза да се произнесе.

Очевидно Романови не са били разстреляни през нощта на 17 юли 1918 година. И навярно са живели дълго след тази дата. Как би повлияло подобно обстоятелство на решението на РПЦ за канонизацията на царската фамилия? Абсолютно никак! Има данни, че цар Николай е живял

дълги години под домашен арест

в едно бивше дворянско имение в Подмосковието. А останалите членове на фамилията са били прокудени по света. Да търпиш тези неволи – нима това не е безкръвно мъченичество?!

При такъв ход на следствието българската връзка в мистерията "Романови" придобива все по-голяма плътност. Нека я припомним - през 1922 г. в казанлъшкото село Габарево пристигат няколко руски бежанци. В общината те се записват като д-р Пьотър Алексеев, Матвей Колишев, Сергей Кузмич, Яков Латвинов. След тях идва една двадесетинагодишна девойка, която се записва с името Елеонора Албертова Крюгер. Няколко месеца след нея пристига и един 18-годишен младеж. Той е записан като Георгий Павлович Жудин. Вероятно, за да не бъде одумвана Елеонора, тя се венчава за д-р Алексеев в черквата през есента на 1924 година. Тогава жената е записана в църковната кондика като 25-годишна вдовица. Този брак очевидно е фиктивен и никога не бива консумиран. Но много показателни са близките отношения между Жорж и Нора – като между брат и сестра.

Съвременниците на младата княгиня Анастасия Романова свидетелстват, че тя не обичала математиката и граматиката, но се радвала от сърце на часовете по рисуване, музика и танци. Обичала също да плете и шие. Със същите занимания се разтушавала и госпожа Нора - в селската си стая имала пиано, статив и шевна машина, на която бродирала.

Светът помни 33 самозванки, обявили, че те са оцелялата княгиня Анастасия. Лъже-Алексеевците пък са 81 на брой. Целта на тези хора е ясна и пределно прозаична: достъп до митичните богатства на сем. Романови. Или пък, в краен случай, просто 5 минути слава. Елеонора Крюгер и Жорж Жудин не са от породата на тези самозванци. Дори напротив,

пазили са

строго тази тайна,

тъй като са били наясно, че разкриването й може да им коства живота.

Възможно ли е новият руски посланик Н. Пр. г-жа Митрофанова да съдейства за проверката на достоверността на Габаревската хипотеза? Бившият следовател Благой Емануилов вече повече от 25 години очаква да бъдат направени ДНК изследвания на ексхумираните от него кости на Жорж Жудин и Елеонора Крюгер. Странно е защо не ги е предоставил досега на учените. Нека най-после тази страница бъде затворена, след като всичко се изясни.