Новото откритие е в резултат на подновеното следствие по настояване на Руската православна църква

Процесите при горенето са точно противоположни на тези при естествено разлагане при погребване в земята

Проучват индуистките ритуали за овъгляване на трупове и опровергат досегашната версия

Невъзможно е убийците от ЧК да са изгорили без остатък тленните останки на царската фамилия Романови! Това доказа руска антропологична експедиция, която в продължение на две години проучва ритуалните индуистки трупоизгаряния в Индия.

По този начин съвременната наука опроверга твърдението на белогвардейския следовател Николай Соколов, че след разстрела телата на Романови са разчленени, заливани с киселина и накрая – изгорени до последната костица. Какво променя това ново откритие? С една дума: всичко! Най-малкото дава ново доказателство за българската следа в най-заплетената детективска мистерия на ХХ век.

Но нека започнем отначало. В малките часове на 17 юли 1918 година в мазето на дома на търговеца Ипатиев в уралския град Екатеринбург чекистите на Ленин разстрелват

принудения да абдикира руски

цар Николай

Александрович, съпругата му Александра Фьодоровна и децата им Олга (22 г.), Татяна (21 г.), Мария (19 г.), Анастасия (17 г.) и Алексей (13 г.). Смъртта си от болшевишките куршуми намират и четирима души от царската свита - лекар, готвач (дворянин), придворен лакей (полковник), камериерка (дворянка). Това е казионната версия за съдбата на царското семейство Романови.

Привържениците на алтернативната версия са убедени, че разстрелът в Ипатиевия дом е просто инсценировка. Основен поддръжник на тази хипотеза е един съветски невъзвращенец, успял да избяга на Запад – радиоинженерът, журналист и фотограф Владимир Сичов.

Какви са фактите и обстоятелствата за двете версии и коя е по-логична?

За да разреши окончателно тази най-голяма загадка на последните два века, със случая се зае и Руската православна църква. Руският Синод бе принуден да изясни случая под натиска на общественото мнение сред вярващия народ. Царското семейство Романови бе канонизирано през 2000 година като Свети царствени страстотерпци и мъченици.

Основното брожение сред паството бе, че не е доказано категорично, че откритите през 1991 година в местността Поросенков лог край Екатеринбург тленни останки са именно светите мощи на Романови. Ето защо през септември 2015-а костите бяха ексхумирани от криптата на Петропавловския събор в Санкт Петербург и ДНК изследванията започнаха отново – от нулата. Този път пробите бяха номерирани под личното наблюдение на патриарх Кирил, за да отпадне всяко съмнение за манипулации.

Ето и предисторията: белогвардейците

превземат Екатеринбург

на 25 юли 1918 г. и незабавно назначават следовател, който да разследва екзекуцията на царското семейство. Николай Соколов, чиято книга все още се цитира като меродавен документ, е третият следовател, който се заема със случая чак в края на февруари 1919 година.

Ето кои са първите двама и какво са открили те. Първият следовател с фамилно име Намьоткин работил в продължение на три месеца и заявил, че той е професионалист, случаят не е сложен и не се нуждае от допълнително време. Той докладва, че не е имало екзекуция и става въпрос за инсценировка на масово убийство. Колчак хвърля този доклад в кошчето и назначава втори следовател с фамилното име Сергеев. Той също така работи в продължение на три месеца и в края на февруари се отчита пред Колчак със същото заключение – става дума за инсценировка.

Тук е необходимо да се напомни, че всъщност белите принуждават царя да абдикира и го изпращат на

изгнание

в Сибир

Ленин през тези февруарски дни е в Цюрих. Каквото и да твърдят обикновените войници, върхушката на белите не е монархическа, те са републиканци. И живият цар не е бил необходим на Колчак. Съмняващите се нека да прочетат дневника на Троцки, където той пише, че "ако белите бяха сложили какъвто и да е цар - дори и селянин - ние не бихме се задържали на власт и две седмици"!

Най-накрая адмирал Колчак ангажира своя доверен следовател Николай Соколов и му поставя задачата. Соколов също работи само три месеца - но вече по друга причина. Просто няма повече време - червените влизат в Екатеринбург през май 1919-а и

той се оттегля

с белите

Взема със себе си архивите, като оповестява, че трупове не са открити. Но той обяснява тяхната липса така – телата са хвърлени в шахтата на Ганина яма. После са извадени, разчленени, горени и залети с киселина. Твърде вероятно е версията, че болшевиките са разстреляли Романови, да е била нужна на адмирал Колчак, за да злепостави болшевиките пред общественото мнение в чужбина. Във всеки случай това твърдение остава в употреба чак до началото на 90-те години на ХХ век.

Две години след подновяването на следствието по случая Романови, през 2017-а в Сретенския манастир се провежда църковно-обществена конференция, на която се оповестяват новите моменти. Именно тогава патриарх Кирил предлага на учените да бъде проучен индийският опит в погребалното трупоизгаряне, за да се прецени дали е възможно за една нощ чекистите да изгорят без никакви останки 11-те трупа на царското семейство и техните приближени.

С тази задача към Индия се отправя експедиция, предвождана от антрополога Денис Пежемски, кандидат на биологическите науки, старши научен сътрудник в Научноизследователския институт и Музея по антропология към Московския държавен университет "Ломоносов"; ученият е и директор на Центъра за палеоетнологически изследвания.

"Когато я чух от устата на патриарха, тази идея ми се стори абсолютно нереална – разказва Пежемски. – Но след това се консултирах с известния индолог Владимир Ларионов. Той заяви, че не си струва да се ходи в световноизвестния индуистки център Варанаси на Ганг, поради големия наплив на туристи. Затова ни насочи към едно неизвестно за чужденците място в Агра, на брега на река Ямуна, буквално на половин километър от Тадж Махал. И наистина, този старинен гхат (площадка за ритуално трупоизгаряне) се оказа идеалното място за нашите проучвания!"

Първо – руските учени установяват, че за изгарянето на едно тяло при идеални условия – сухо време и безветрие – е нужно изключително голямо количество дърва – около 2 кубика суха, плътна дървесина. Тоест, за

изгарянето

на 11 трупа

на чекистите ще са им били нужни между 20 и 25 кубика сухи дърва. А тогава времето било дъждовно, а и местните селяни биха забелязали наличието на сериозна сеч на дървета наоколо.

Второто изненадващо откритие – в процеса на изгарянето първи започват да се разрушават най-плътните части на костите, така нареченото компактно костно вещество. Тоест процесите при горенето са точно противоположни на процесите на естествено разлагане при погребване в земята.

В пръстта първи започват да се разрушават костите, които съдържат гъбеста тъкан, така наречената спонгиоза; докато по-плътните се запазват максимално дълго. В огъня всичко се случва абсолютно наопаки. Освен това учените установяват за своя изненада, че даже след 8-10 часа горене при

900 градуса

по Целзий

гъбестите части на костите не се разрушават напълно, а напротив – стават още по-плътни!

В резултат на двугодишната си научна работа на Ямуна-гхат Денис Пежемски и неговите сътрудници установяват, че след 8-часово горене от човешкото тяло остават от половин до един килограм костни останки. Тоест ако се приеме версията, че чекистите са успели да изгорят изцяло телата на 11-те жертви край Ганина яма, би трябвало от тях да останат от 6 до 11 кг костно вещество, фрагменти от скелетите. Но на мястото на двата огъня бялото следствие открива останки от дрехи и обувки, метални копчета, кръст със зелени камъчета (разпознат по-късно от слугата Чемодуров като принадлежал на царицата Александра Фьодоровна), медальон с изображение на св. Николай Чудотворец (принадлежал на великата княгиня Олга), воинска значка на царицата, катарама от колана на царевич Алексей, изкуствена челюст (вероятно на д-р Боткин), 24 късчета олово, два куршума от револвер "Наган". И костиците на само един-единствен човешки палец.

Антрополозите обобщават така резултата от своята

индийска научна експедиция

- версията за пълна кремация на всички 11 тела трябва да бъде отхвърлена!

По материалите от своето разследване Николай Соколов написва книга за убийството на царското семейство. Тя бива издадена на френски език под заглавие Enquete Judiciaire sur L’assassinat de la Familie Imperiale Russe ("Следствени материали за убийството на Руското императорско семейство"). Непосредствено след публикуването на книгата през 1924 година следователят е убит при мистериозни обстоятелства.

Да си спомним, че Руската православна църква не участва в погребението през 1998 г. на останките на царското семейство в Санкт Петербург, обяснявайки това с факта, че не е сигурна дали това са истинските останки на Романови. Тогава Светият синод се позова на книгата на Соколов, която твърди, че всички тела са изгорени. Но сега, когато версията за изгарянето е опровергана, дали патриарх Кирил ще промени мнението си?