Антрополог и съдебен лекар разравят гробовете на Елеонора и Жорж от казанлъшкото с. Габарево, но не откриват костите им

Следовател ги намира и показва иконка, с каквато са погребвани само знатните руснаци, но крие останките им

Българка си спомня рускинята с дрезгав глас и медальон, обграден с широка ивица кадифе, прикриващ белега от раняването й на кораба

Почти 100 г. мистерията дали княгиня Анастасия и престолонаследникът Алексей не са се преселили в българското с. Габарево край Казанлък остава неразгадана.

У нас проучване на фактите по този въпрос е започнало преди повече от 23 г., но то е било спряно след обаждане от високопоставен руски служител, съобщи информиран източник пред "168 часа". Москва не искала да се рови повече в случая с децата на последния руски император. Защо е така, не е ясно.

Всичко тръгва от една публикация през 1993 г. на сина на свещеника, който е погребал г-жа Елеонора Крюгер и Жорж Жудин, както се казвали тайнствените чужденци. През 1995 г. екип от специалисти отива на място и разравя мястото, където

по спомените

на духовника,

опял двамата,

е техният гроб. В групата са съдебният лекар доц. Мария Грозева, поканена от Тракийския университет, и журналистката Донка Йотова. Присъства и проф. Йордан Йорданов, който тогава е ръководител на Института по антропология и трябва да потвърди или отхвърли версията, че престолонаследникът и княжната са живели в България.

За да се ексхумират останките на вероятно оцелелите след революцията Алексей и Анастасия, БАН е написала официално писмо и е взела разрешение от всички органи - полиция, съд, следствие, прокуратура. Но свещеникът, който вече бил възрастен, посочил земята между два бора и очевидно сбъркал мястото. Така екипът открил кости на други жители на селото.

"Не можахме да докажем дали това са царевичът Алексей и княгиня Анастасия, защото намерихме останките на повече хора, не на двамата. Трябваше да ги изследвам, но само по снимка това не можеше да стане", коментира проф. Йорданов пред "168 часа".

Жената е била

с протеза,

която антропологът също видял само на хартиено копие. Но не е могъл да съпостави костите със снимките на принцеса Анастасия.

Съдебният лекар доц. Мария Грозева също не можа да потвърди автентичността им. Според нея на кости не може да се направи ДНК анализ, а само РНК. Техниката на двата метода е различна. Когато били в селото, хората им разказали, че г-жа Нора учела местните на краснопис и на руски. Научила и български.

"168 часа" се свърза и с

жена, която помни Елеонора Крюгер

от детството си в с. Габарево.

"Майка ми беше близка приятелка с Нора и помня, че си говореха на френски. Правеше ми впечатление на фин човек, говореше дрезгаво - разказа пред "168 часа" Анастасия Попова, която била на 4 г. и половина, когато княжната починала. - Тя носеше постоянно един медальон, обграден с широка ивица от кадифе, който прикриваше белега при раняването й на парахода."

Жената предполага, че понеже царкинята била принудена да използва чуждо име, не се обръщала към нея със съкратено като всички останали. Не й казвала Сиси или Сийче, а само Анастасия.

Мистериозната дама

постоянно говорела

за Жорж

и детето я разпитвало кой е той, но майка й забранила да задава въпроси. А Елеонора Крюгер казала: "Обичам го с безпределната обич, както се обича покойник".

Когато починала предполагаемата княгиня, лелята на Анастасия написала картичка от Атланта, Джорджия: "Нора беше княгиня, принцеса, но никой не знаеше." 2 г. след смъртта й набързо изравнили старите габаревски гробища с цел да се замажат следите от двамата руски аристократи.

Преди да почине през 1954 г., г-жа Нора от казанлъшкото с. Габарево си спомняла как са я къпали слуги в златно корито, как са я ресали и обличали. Разказвала и за собствената си царска стая, за рисунки с нейния детски лик. Нещо повече -

съвпадат

и годините

на раждане

на мълчаливата Крюгер и Анастасия – и двете са се появили на този свят през 1901.

15 месеца по-късно след неуспешния опит на екипа на БАН към същото гробище в с. Габарево се отправя и следователят Благой Емануилов, който вероятно заради професията си е открил по-надежден източник къде точно е гробът на двамата руснаци.

В ковчега на мъжа с побългарено име Георги намерил амулет с иконка, на която бил изрисуван ликът на Исус Христос, а се знае, че с такива са погребвани само представителите на висшите слоеве руски аристократи. Той бил висок, слаб и блед, какъвто описват и болния от хемофилия руски престолонаследник. Жорж Жудин умира през 1930 г. съвсем млад.

А тленните останки на двамата руснаци се озовали в ръцете на бившия следовател, който не искал да ги даде на експертите от БАН.

"Следователят не ни позволи да огледаме костите. Ако бяхме ги изследвали, можеше да търсим следи дали са децата на руския император. Но за да се отвори един гроб, трябва да се изпълнят определени процедури. Г-н Емануилов е в закононарушение, защото не е взел всички документи и разрешителни", допълни проф. Йорданов.

Тъй като следователят

не дава на никого да припари

до костите,

те не може да бъдат подложени на ДНК тест. А Русия не позволява да се направи графологична експертиза на почерците на двамата чужденци, погребани в Габарево, и да се сравнят с тези на императорските деца. Всеизвестно е, че всички те са си водили дневници.

Така загадката продължава да стои забулена в тайна.

Следователят Благой Емануилов, който е родом от същото село, твърди, че Алексей и Анастасия са се заселили в Габарево през 1922 г. Според него няма логика в твърденията на Русия, че двамата са убити, а труповете им - изгорени, а останалите 9 трупа - заровени в яма.

"Още повече че изгарянето на тяло на открито е бавен и труден процес.

Няма и причина двата трупа да бъдат изгорени,

освен това да послужи като обяснение за липсата им в масовия гроб при евентуално разравяне. Така че това доказва, че Алексей и Анастасия не са били убити", смята Емануилов.

Според бившия следовател някой има интерес да замете под масата истината и България да се лиши от възможността да превърне гробовете на царските деца във важен туристически обект.

"Това би било сензация, защото Алексей след отказа на Николай II от трона в полза на сина му е последният руски император!!! А неговият гроб е в Габарево", казва Благой Емануилов.

Според него трябва да се вярва на писателя Константин Паустовски, който пише, че на един от заминаващите от одеското пристанище кораби чул изстрели.

"Анастасия е трябвало да бъде ликвидирана и чекистът е успял да се доближи до нея едва на кораба - казва Емануилов. - И стреля в гърдите й от упор. Няма исторически данни да са пострадали други на борда."

Други изследователи също смятат, че останките в Екатеринбург, за които се твърди, че са на Анастасия, не са автентични. Прочутата княжна

била 158 см висока,

а намерените кости показвали, че момичето е било по-източено - 171 см.

Русия прави всичко възможно, за да приключи въпроса дали Анастасия е оцеляла от масовия разстрел на Романови. След проточило се 25 г. дело Руският следствен комитет обяви, че наистина откритите през 1993 и 2007 г. останки край Екатеринбург са на Николай II и близките му.

"Съгласно изводите от молекулярно-генетическата експертиза 7 от 11-те открити останки съвпадат с тези на императорското семейство Ц майка, баща, четири дъщери и син. Резултатите от съпоставките с

генните профили на живите роднини от рода Романови

както по бащина, така и по майчина линия потвърждават, че останките принадлежат на Николай II и семейството му", съобщиха от Следствения комитет на Русия през юли.

В същото време Руската православна църква не признава останките за автентични. Тя избягва да вземе чиято и да е страна и да има категорично становище.

Според представители на официалния московски клир болшевиките са изгорили всички 11 тела на царското семейство и приближените му в гора в Урал.

А после построили отгоре манастир, за да не се разравят останките. А

личният духовник на Владимир Путин

епископ Тихон намекна, че убийството на императора и семейството му има ритуален характер.

Мистерията се заплита и от факта, че съдиите от Екатеринбургския окръжен съд Наметкин и Сергеев, разследващи делото за гибелта на височайшата фамилия, излязоха с извода, че в някакъв момент тя е била подменена с двойници. Известно е, че царствените особи са разполагали със 7 такива "близнаци". Версията е отхвърлена, но по-късно много изследователи се връщат към нея, след като са публикувани спомените на очевидците на разправата в Ипатиевския дом в Екатеринбург.