От години в България се наблюдава един феномен. За да те признаят "носителите на експертизаата" за умен, интелигентен, оригинален, талантлив, изобщо не е нужно да си написал страхотен роман, да си създал прекрасна симфония или да си открил лекарство срещу някоя смъртоносна болест. Напълно достатъчно е да произнесеш две ключови фрази "Аз не харесвам Слави" и "Никога не гледам Слави". Чуят ли това, онези с експертизата моментално ще те запишат в групата на чутовните интелектуалци. Аз пък винаги съм смятал, че интелектуалните и творческите способности се доказват с нещо създадено от самия теб, а не с отрицание на неща, които друг човек е направил. Но явно греша. Явно критерият е не ти какво си направил, а как по-удачно ще наругаеш постиженията на някой друг. И още нещо винаги ми е било интересно, когато стане дума за Слави Трифонов и критиците му.

Колко от неговите отрицатели могат да направят разлика при слушане между Шьонберг и Берг? Колко от дълбоките интелектуалци знаяг, че Давила и Сантаяна са философи, а не философКи? Колко от носителите на експертизата са наясно, че Хосе Ортега и Гасет е един човек, а не са дуо или трио? Колко представители на жълтопаветната интелигенция си дават сметка, че когато един път се пише МАне, а друг път МОне, това не е грешка и че става дума за двама художници, а не за един? И последно по темата. Ако всеки от нас си вършеше толкова професионално работата, колкото професионално Слави Трифонов и екипът му правеха тяхното шоу, България днес щеше да бъде несравнимо по-добро място за живеене.

От фейсбук