Първите избори в България са мажоритарни на тях се гласува освен с бюлетини, с боб и царевица

Не за първи път в България се провеждат избори по време на пандемия. Точно преди век по време на третата вълна на испанския грип - през август 1919 г., българите избират своите депутати в 18-ото народно събрание. Но тази трета вълна е доста по-слаба от предходните две и не е известно да са вземани някакви специални мерки при провеждане на изборите. Това разказа доц. Михаил Груев, председател на Държавна агенция “Архиви”.

Изцяло мажоритарни са първите избори в историята на България. Те се провеждат след Освобождението - през 1879 г., когато народът избира своите представители в Учредителното събрание. Организира ги временната руска администрация и това е състезание на личности, тъй като партиите се формират по-късно. Заповедта на княз Дондуков предвижда първите български депутати да бъдат попълнени по 3 начина: по право (губернатори, вицегубернатори, председатели на окръжни съдилища и т.н.), по избор и посочени като лична квота на руския императорски комисар. Общо 229 души.

Интересното е, че на първите избори у нас се гласува по два начина - с бюлетина в големите градове, но и “в натура” по селата - с боб и царевица. Според статистиката от 1880 г., когато се провежда първото преброяване,

в България има

само 3,3% грамотни

Всъщност мажоритарната система е първата, установена у нас. Тя е подходяща за двупартийна система, каквато имаме в страната веднага след Освобождението с либерали и консерватори в княжеството, а в Източна Румелия - либерали и съединисти.

В края на 80-те на XIX век настава голямото роене на партиите - разцепления, прегрупирания, обединения, възникват нови партии, обяснява историкът. И се въвежда една особена избирателна система - изборите продължават да се правят мажоритарно, но в многомандатни райони. Първите такива са за 5-ото НС през 1887 г. Пак има листи, но ако кандидатът почине или не може да изпълнява задълженията си по друга причина, може да има касиране на избора.

Касирането на вота е честа практика в онези години, тъй като тогава няма комисия по подобие на днешната ЦИК. Министерството на правосъдието по-скоро технически обявява временен резултат. Функциите на ЦИК са поемани след избора на всяко НС от парламентарна комисия, която проверява законността на изборите и обявява окончателните резултати. Затова много често има и касиране. Разбира се, понякога това се използва и с политическа цел - ако съотношението на депутатите не е изгодно на управляващите, те касират някои от мандатите на опозицията, за да си осигурят съответното мнозинство, разказва доц. Груев.

От 1911 г. у нас изборите са по пропорционалната система. Междувременно се въвеждат и цветните бюлетини.

В онези години политическата система позволява провеждането на избори в повече от 1 ден. Вотът се организира по области предвид сезона, климата, селскостопанските дейности. Заради това

гласуването за

24-о и 25-о НС

трае цял месец

Прави се само в неделя, а областите са разпределени в 4-те седмици.

Активността на първите избори у нас е слаба. Първо, по Търновската конституция избирателни права имат само мъжете над 21 г. с установено местожителство. Номадстващи групи като каракачани, цигани, арумъни и т.н. априори се изключват от процеса. Второ, избирателните секции обикновено са в околийския център и за да гласува, един селянин понякога трябва да извърви над 20 км. Като по пътя рискува да попадне на шайки или засади, понеже се знае в кое село коя партия доминира. Така че е била нужна много силна мотивация.

По-особени са изборите за 24-ото НС, които се провеждат без партии. След преврата от 19 май 1934 г. те са разтурени, парламентът също. През 1938 г. цар Борис III все пак решава да има избори. Те са по пропорционалната система, но в едномандатни райони, а кандидатите не са излъчени от партиите, а участват като физически лица, казва доц. Груев. Тогава опозицията - бившите партии, които съществуват по-скоро като политически кръгове около лидерите си, решават да се коалират срещу проправителствените кандидати на безпартийния режим. Така в 24-ото НС правителството има мнозинство, но то е с доста пъстър състав и опозицията също е силно представена. По-късно част от управляващите депутати минават към опозицията и това е една от причините царят да разпусне парламента.

Изборите през 1938 г. ще останат в историята и с друго - това са първите парламентарни избори, в които

право на глас

получават и жените

Но само тези, които са омъжени и са навършили 21 г. Всъщност за първи път жените у нас отиват до урните през предходната 1937 г. - на общински вот. Това е разрешено само на омъжените жени над 21 г., които имат деца. Година по-късно последното изискване отпада.

Пълни избирателни права жените получават на вота за 26-ото НС през ноември 1945 г. - те вече не само могат да гласуват, но и да бъдат избирани. И така в този парламент влизат първите 16 депутатки, водени от комунистката Цола Драгойчева. Тогава се сваля и избирателната възраст на 19 г.

Но това са и първите гротескни избори, защото опозицията ги бойкотира и на тях се явява само управляващата коалиция Отечествен фронт с предварително разпределени мандати между партиите в нея. На практика няма никакъв избор, казва доц. Груев.

През октомври 1946 г. се провеждат първите и единствени многопартийни избори след 9.IХ.1944 г. за повече от 40 г. у нас - за 6-о ВНС. Опозицията все пак участва независимо от насилията, фалшификациите и практически невъзможните условия за нормална предизборна борба. За атмосферата свидетелства фактът, че само

в деня на вота са

убити 23-ма

застъпници на

опозицията

Срокът на това ВНС е удължаван многократно до 1949 г., когато се провеждат нови избори, но се сменя и номерацията на парламентите - те са вече за 1-о НС.

По време на комунистическата власт вече и резултатите, и избирателната активност са между 99,94 и 99,99%. Формално по конституция тогава гласуването е въпрос на свободна воля, но неформално негласуването се възприема като демонстрация на несъгласие с режима, обясни историкът. А тъй като има съревнование между секциите, понякога урните стават мобилни, без това да е разписано в закона, и се ходи по домовете на хората, за да бъдат накарани да гласуват.