Не е хубаво да не познаваш запетайката, но

далеч по-дразнещо е ширещото се езиково

чуждопоклоничество и афишираната неграмотност

Чуждопоклонничеството ми е болна тема. Изригвал съм гневно по повод стотиците надписи на латиница по улици и пло-щади, в реклами, магазини..., където се обърнеш. Из ония дни гледам обменно бюро. Фирмата му, разбира се, на латиница и накрая абревиатурата Ltd. Влизам и питам, знаете ли какво е Ltd. Оказа се, че знаели – ООД. (Това пак добре, защото преди време Централната кооперативна банка се беше изписала Ltd, а тя няма как да е ООД, тъй като като банка може да е само акцио-нерно дружество).

Ами защо, питам, фирмата ви е на латиница? Мигат на парцали. А в Търговския закон изрично е казано: “Търговецът изписва фирмата задължително на български език. Той може да я изписва допълнително и на чужд език“ (чл. 7, ал. 3, ТЗ). Ама кого го вълнува какво пише в закона. Те управляващите го не спазват, пък камо ли фирмаджиите.

Нагледах се на Sham Foods, Salon/Care, Gold, Silver, Diamont, Вlack Dog (FЕЕL GOOD FAST FOOD), BG Bar… Вероятно не съм прав. Къде-къде по-изискано е барът да е Bar, да е Fitness (вместо Фитнес), да е Welcome (вместо Добре дошли)..... - по-авторитетно, по-европейски, някак. Друго си е да прочетеш rooms Fitting, вместо някак-ва си там “Пробна”...

Ама аз все пак си настоявам на българското – на езика све-щен на моите деди. Затова истински се възторгнах, когато на вит-рината на магазин видях “Дабъл Дискаунт”. Ето така разбирам родолюбието. Вместо да се подведат по модното „Double dis-count“ те го изписват на кирилица “Дабъл Дискаунт”. Това вече е вери гут, направо си е екселенс.

Отрадно впечатление ми прави инициативата на Столичната община (обръщам внимание – СтоличнаТА, а не Столична общи-на, каквато масова зараза тръгна дори и по медиите) имената на улиците да се съпровождат от обяснителни табели, които имат важно познавателно значение. Все пак не всички знаят кой е Леге (Леандър Леге), Позитано (Вито Позитано), Паренсов (Пьотр Паренсов)... и какви са заслугите им за България, та да има кръстени улици на техните имена. Такава табела видях и на ул. “Шипка” – естетски изработена, двуезична.

Известно е, че има спор между историците къде се е провела епичната битка на опълченците с турците – на Шипка или на връх Свети Никола. Столичната община обаче разсича гордиевия възел от раз. На уличната табела категорично се заявява: “Тук(!!!) през август 1877 година се водят кръвопролитни боеве...” Значи не там – на връх Шипка, нито пък на Св. Никола, а ТУК – т.е. на ул. “Шипка”, в центъра на София, са се водили боевете. Това историческо откритие на общинарите трябва да намери място и в учебниците по история.

Мегаломанията изглежда е завладяващо явление. Тя не се изразява само в използването на латиницата. За това свидетелства огромен надпис на площад “Славейков” “Столична Общинска Агенция по Приватизация”.

На “приватизаторите” им се е видяло подобаващо всяка от съставящите думи да е с главна буква. Вероятно са се поучили от една, за съжаление, отмираща поли-тическа формация – СДС. Всички знаем сградата на ул. “Раковски”, изписана с големи сини букви “Съюз на Демократичните Сили”. Нито “демократични-те”, нито “сили-те” се нуждаят от главна буква. С това не стават нито по-демократични, нито по-силни. Но може и да не съм прав. Че те, американците, пишат всичко с глав-ни букви. А ние нали се бяхме засилили да ги стигаме.

Преди време бях срещнал заглавия в пресата: “70% от зрелостниците не познават запетайката”, както и “Абитуриентите много зле с пунктоацията”. Вярно е, че не е хубаво да не познаваш запетайката, но далеч по-дразнещо е ширещото се езиково чуждопоклоничество и афишираната по улици и площади неграмот-ност. За тях не са виновни абитуриентите. Виновни са чиновни-ците с “вишо” образование.