- Госпожо Любенова, кой е убил ястребинчетата?

- Отдавна бях чувала, че децата в Ястребино са убити от партизаните, които преди 9 септември 1944 г. са наричани шумкари или шумци. В процеса на изследването, който продължи две години, съм намерила автентични разкази на местни хора, които са много важни и също потвърждават тази версия. Също както Паисиевите копачи и овчари, макар и неграмотни, са знаели истинската си история и са я предавали на поколенията и така сме се съхранили пет века... Но тогава не е имало комунисти, които да изопачават историята.

Тръгнах, разбира се, да издирвам и архива за Омуртагския край от този период, за да ми се изясни ситуацията.

- Какво има в архивите по случая?

- Гражданския архив съм го публикувала, но той е прочистен. Например когато писах книгата за убийствата в Стряма, там архивът беше предаден и имах възможност да правя сравнения на разказите с материалите, които са съхранени и предадени в ДА - Пловдив. Докато в Търговище ходих многократно, но както за съседните села, така и за общината всичко е унищожено. А е имало кореспонденция между МВР и местните общинари, но е унищожена. Друго показателно е изчезването на ежедневните криминални архиви на МВР след 1940 г., за които се знае че са съдържали всички подробности за всяко произшествие в страната. Никъде ги няма. Или са унищожени, или са засекретени, защото там е истината.

На омуртагския архив направо я няма папката. И тук в Пловдив, във Видин и на други места архивите, в които са отразени действията на партизаните, техните акции и техните показания пред полицията –

навсякъде пише “взето от МВР”

Явно е било повсеместна практика, но не мога да кажа точно в кой период. Знам за един бай Ганчо, партизанин от отряда "Антон Иванов", че е оставил спомени, които са критични и съдържат сведения как са изнасилвали партизанките в землянките, както и други безобразия, но те са укрити от Георги Серкеджиев. Той е съпруг на Нанка Серкеджиева, която заедно с ген. Атанас Семерджиев унищожи досиетата в по-ново време. Мислеха, че няма никога да паднат от власт, но пропаднаха икономически и затова им се наложи да прочистват досиетата. Същевременно имат нахалството да обвиняват старата власт, че е унищожавала архиви – тя не е действала незаконно, за да унищожава каквото и да било.

- Коя е най-важната находка във вашата книга?

- Най-важното, което открих и ми дава основание да твърдя, че всичко е мит, е протокол за разпит на брата на близначките от 3 януари 1944 г. На 20 декември 1943 г. е била блокадата, а е най-удобно да се твърди, че убийството е станало по време на блокада, защото наистина са ставали убийства. Но нито братът на близначките, за които се твърди, че са убити заедно с майка си и баща си, нито техният чичо, както и един техен съселянин и брат на партизанка, не споменават за подобни убийства, извършени от войници. За мен това беше достатъчно. Но споделих тази информация с видни наши учени, които ме посъветваха все пак

да издиря всичко

по случая

И аз го направих. Приех и помощта на проф. Алтънков и съм много благодарна. Благодарности дължа и на местния експерт по архивите, който ми предаде всичко налично по случая. По няколко пъти съм разглеждала и обръщала тези архиви или по-скоро това, което е останало от тях, и съм го публикувала.

- Има ли други улики, които говорят, че историята е скалъпена с пропагандна цел?

- Да, много. Например във вестник "Народно дело", който започва да излиза веднага след 9 септември 1944 г. във Варна, има цяла поредица от заупокойни служби – погребения на загиналите преди това нелегални, на които присъства и оцелелият партизанин. Но тогава не се прави траурна церемония за това голямо престъпление. Не се споменава изобщо.

- А показанията пред т.нар. Народен съд по случая?

- Някои от офицерите стигат до Народния съд, като им е обещано, че ако признаят нагласените показания, ще избегнат смъртно наказание. А тези, които не са подписали, са убити при предварителното следствие, за да не пречат на монтирането на обвиненията.

- Доколко може да се вярва на тези изтръгнати с мъчения признания?

- В книгата си аз давам документални примери за невероятните измислици на следствието. Има фрапантни неща, като някои от обвиняемите дори са карани да признаят, че са

пили кръв от раните на убитите,

и са принудени да се подпишат под тези показания.

- А какво казват оцелелите и близките на загиналите партизани?

- На мен ми бяха предоставени писмени показания от оцелели партизани, ятаци и членове на техните семейства – братя и сестри на партизани, които са били свидетели и обвинители при Народния съд. Те потвърждават малко вероятните тези на комунистите. Но откъде идва голямата, неистова омраза на комунистите към царската институция? Комунизъм означава от нищо неограничена власт, а

стабилната царска институция,

при която има християнска войска, религия, закони, основани на Търновската конституция, действала в онези години, няма несправедливо осъден и никой не може да се измъкне от отговорност пред закона.

Точно това е коренът на омразата към институциите – те са стабилни, войската си е на място и законите се спазват. Докато комунистите ратуват за от нищо неограничена власт, а при онова държавно устройство това няма как да стане.

- Какво ви накара да се заемете с изследването?

- Най-вече спомените като "В Ястребино свирят куршуми" на Борис Глогински и "Ястребино" на доц. Мария Овчарова, които са пълни с противоречия.

- Покойният генерал Чавдар Калайджиев също често е разказвал спомените си...

- Зная за неговите истории. Забравил какво е лъгал преди това, той при всеки нов разказ променя историята.

- И все пак каква е истината, имало ли е убити деца в Ястребино?

- Това е нагласена работа. Предполагам, че партизаните са убили две или три деца, за да не ги издадат, и към тях прибавят още три или четири от партизански семейства. Показателно е, че унищожават и архива на църквата в селото, където е имало регистър за ражданията и починалите.

- Кога се създава митът?

- Веднага след 9 септември 1944 г. Имало е един вестник "Четническа борба" и от него се съхраняват някои броеве. Те са пълни с такива лъжи, че си нямате представа.

Избивали са се

един друг

и след това принуждават общинари или военни да признаят, че те са ги убили.

- А какво ще кажете за показанията на запасния подпоручик Константин Йорданов?

- Те са нагодени така, че да потвърждават мита, но въпреки това и в тях има много противоречия, а някои дори не са и подписани. Същото важи и за показанията на хората от селото - кметския наместник и Боне Ангелов или Боне Бонев, които като местни трябва да кажат броя, възрастта, както и имената на децата и на родителите им. Те са писали по задължение. Сведенията говорят за две-три деца, които партизаните са открили на място и са ги убили. Ето възрастен човек оттам разказва: "Дечките ги убиха партизаните". Също бай Емо, който почина, разказваше, че всичко е, за да се налага омраза към царската войска.

Тук е мястото да опровергая и една друга широко разпространена лъжа: не е вярно, че името на Константин Йорданов е на стената пред НДК и че е реабилитиран. Изобщо му няма името и всеки може да провери този факт.

- Абсолютно всичко ли е лъжа около събитията в Ястребино?

- Всичко е лъжа. Не е вярно и че партизаните са се самоубивали. Няма самолети, няма картечници, те са плод на измислици, преувеличения. Жалко е за нашата история. Но истината е, че много хора от този край, макар и неграмотни, са се издигнали благодарение на тези приказки. Те са направили успешна кариера и не са имали интерес да се разбере истината.

- Какво още не знаем за епохата в светлината на новооткритите от вас документи?

- Ами много неща. Например броя на издадените смъртни присъди от Народния съд. От моите проучвания само в архива на Варненска област излиза, че те са били много повече от считаните до момента 2730. Така е било навсякъде из страната, но имената на убитите не са били публикувани в "Държавен вестник", а официалната бройка е взета оттам.

- Не се ли притеснявате, че някой може да ви обвини в пристрастие?

- Моята задача е да изтъкна истината. Иначе нашите историци отдавна знаят много добре, че всичко това е мит, но няма кой да се заеме да изкара архива за онова време, за да се добие представа каква е била властта, как са действали гражданските и военните власти и полиция и шумкари. Аз се постарах да го направя.