- Атанас Клечаров от Ракитово, който бе със синдром на Даун, тренирал спортни танци от 5-годишен

- Преди 6 г. трагично умира и брат му близнак

Едно 18-годишно момче със синдром на Даун - Атанас Клечаров, и партньорката му Алис разплакаха с танца си и журито, и зрителите в предаването “България търси талант” в неделя вечерта. Необикновената двойка получи единодушно “Да” от журито и трябваше да продължи в състезанието по Би Ти Ви.

“Прекрасни сте”, възкликна Славена Вътова, а Любен Дилов-син и Катерина Евро се разплакаха. “Винаги се просълзявам, когато видя дете със синдром на Даун, мисля, че те са по-добрите хора, особени небесни създания”, каза Дилов. “И аз, и аз", пригласяше му Катето Евро. Ицо Хазарта, който дори си припяваше възторжено по време на изпълнението, направи поклон.

Три седмици след заснемането на кадрите, излъчени сега, в края на ноември миналата година обаче слънчевото момче на Ракитово Наско Клечаров умира от коронавирус. Така сцената на “България търси талант” се оказва последна за Наско, когото всички обичат.

“Наско беше изключително щастлив след участието ни в “България търси талант”, още повече че трябваше да продължат участието си с Алис. За съжаление,

не успя да се

види на

телевизионния

екран”,

разказа пред “24 часа” треньорката му от клуба по спортни танци “Импулс Велинград -2002” Мая Кондарева-Енчева.

Тя е човекът, който взема Наско в клуба си в Ракитово и го тренира в спортните танци от 5-годишна възраст до кончината му.

“Наско беше слънчево дете. Много жив и затова толкова обичаше танците. Разбира се, беше му много трудно да танцува, но за сметка на това беше невероятно упорит и постоянно търсеше внимание. Танците бяха голямата му любов. Той беше и

единственото

дете със

синдром на Даун

в Европа, което

танцуваше

спортни танци”, обяснява Мая Кондарева.

Тя разказва, че Наско постоянно е настоявал да учи майка си, учителките си от гимназията в Ракитово, приятелите си да танцуват.

“Той ни научи, нас и децата от клуба, да бъдем толерантни и да не разделяме хората заради различията. Научи ни да го приемаме такъв, какъвто е. Децата

го приемаха

като равен,

обичаха го

Той разбираше това и го показваше, въпреки че не можеше добре да се изразява. Даде много на другите деца с любовта, която раздаваше и приемаше”, спомня си треньорката.

Когато преди няколко години клубът вече не може да провежда седмичните си занимания в Ракитово и се мести за постоянно във Велинград, дядото на Наско го кара 2 пъти в седмицата до курортния център на тренировки. Момчето не се отказва и продължава да посещава занятията със същата любов и постоянство, както и преди.

Наско и съотборниците му са носители на много награди и медали от български и международни състезания по спортни танци. Той много се радвали гордеел.

Животът на слънчевото момче и семейството му е белязан от трагедии. Преди 6 г. при нещастен случай умира братът близнак на Наско, който не е страдал от синдром на Даун.

Когато през ноември м.г. става ясно, че Наско е заразен с коронавирус, се организира обществена кампания и

бе намерена

плазма за

момчето

Тя обаче не успява да му помогне да се пребори с инфекцията. На 27 ноември 2020 г. кметът на Ракитово Костадин Хулянов обявява 3-дневен траур в памет на Атанас Клечаров.

Тази година през май Наско трябваше да е абитуриент. Учеше успешно и щеше да завърши СОУ “Климент Охридски” в Ракитово.

“Беше ни поканил всички на бала си и с нетърпение очакваше 28 май”, не скрива тъгата си Мая Кондарева.

Едно момче подава ръка на едно момиче. Между тях е една роза...

Това е танцът, който накара Любен Дилов и Катерина Евро - членове на журито на “България търси талант”, да проронят сълзи. Истински! Не ги скриха. А танцът беше прекрасен!

Ние, зрителите на “България търси талант”, не очаквахме този финал - “В памет на...”

Ние виждахме едно момче, което танцуваше и беше слънчево. Не повярвахме, че Наско го няма. Дано почива в мир! И се разплакахме...