НЕУДОБНИ ДУМИ: ЗАЩИТНИЦИ НА ОТЕЧЕСТВОТО ЛИ?

Далеч съм от България, но разбрах, че мъка е налегнала русофилите у нас на 23 февруари. Заради пустия му коронавирус и въведените забрани за масови събирания, те не могат да отбележат своя празник: Денят на защитника на Отечеството, по-известен в миналото като празник на съветската армия, същата вражеска армия, която на 8 септември 1944 г. окупира моята родина България. Историята след това е известна - терор, убийства и концлагери, налагане на нечовешки политически режим от БКП - партията майка на днешната Българска социалистическа партия.

В тази връзка си спомних за написаното от мен в книгата ми "Патриотични уроци" и по-точно в урок 31"От Кант до Калинин". Накратко историята е следната.

На 23 февруари 1939 г. в Москва е разстрелян без съд и присъда съветският маршал Александър Егоров. Причината е дипломатично казано странна. Тя е свързана с мърсуванията на известния болшевишки лидер Михаил Иванович Калинин (1875-1946), който заема поста на Председател на Президиума на Върховния съвет на СССР – най-високият съветски държавен пост, от 1919-та до 1946 година, т.е. несмяняем е от създаването на съветската държава до смъртта си. Приживе той сам кръщава два града на свое име. През 1928 г. град Корольов става Калининский (по-късно и Калининград – 1938 г.), а през 1931 г. град Твер е именуван Калинин. След смъртта му през 1946 г. съветската власт решава да преименува Кьонигсберг, родното място на великия германски философ Имануел Кант, на Калининград. Днес този град е в Руската федерация като полуексклав, разположен между Литва, Полша и Балтийско море.

„Другарят” Калинин е имал „тайна” слабост – падал си е по малолетни девойчета. И особено по балерини. Редовно е гледал балет в "Большой театър" и още по-редовно е правил своя „избор”. Охраната е „доставяла” смутеното девойче на „официална среща” с „другаря Председател”. Но се случвало някое девойче да се възпротиви и държи „неприлично” с високопоставения съветски другар.

Така шестнадесетгодишната Белла Уварова отказала „взаимност”. Другарят Калинин се разгневил. И никой вече не видял красивата балерина. Но родителите ѝ вдигнали шум, обърнали се към милицията. Тя открила обезобразеното телце на девойчето в гората край Москва. Няма как. Създава се специална комисия за разследване на „произшествието”. Намесва се лично другарят Сталин, който дори сам наричал своя другар "похотлив козел". И се оказало, че родителите на девойчето били „чуждестранни шпиони”. Разстреляли ги. А другарят Калинин временно излязъл в платен отпуск. Но след като скандалът утихнал, отново се появил в ложата на Большой театър.

През 1938 г. Михаил Калинин поканва на "беседа" във вилата си седемнадесетгодишната Егорова. "Побеседвал" с нея, без да знае, че тя е дъщеря на известния съветски маршал – Александър Егоров. И последвал отново сигнал до Йосиф Висарионивич, който отново взел "мъдро" решение. Виновна се оказала Екатерина – съпругата на Калинин, която след като попаднала под „троцкистко влияние”, не обръщала достатъчно внимание на своя похотлив съпруг. Екатерина Калинина била арестувана, осъдена по бързата процедура и хвърлена в концлагер в Сибир. Там прекарва седем години.

Но не си мислете, че другарят Калинин се е разсърдил на другаря Сталин. Не. Приел с „разбиране” решението на „бащата на народите” и си запазил поста. Защото за истинския комунист кое е по-важно: съпругата или властта? Истината е, че Михаил Калинин продължил да "беседва" и през войната.

Но какво се е случило с бащата на Егорова, съветският маршал Егоров? Понеже той взел много да си отваря устата, го обявяват за "враг" и го разстрелват на 23 февруари 1939 г. – на връх празника на Червената армия.

Та на този ден винаги си спомням за мерзостите, които е вършила самозабравилата се власт в Съветския съюз. Защото болшевишката държава не бе правова държава. Тя бе държава на беззаконието. Днешната Руска федерация се опитва да й подражава. Такава бе агресията срещу съседна Украйна, както и опитът за убийство на правозащитника Алексей Навални.

Маршал Александър Егоров е реабилитиран след смъртта на Сталин. Но това не променя факта, че Сталин и Калинин са били изверги. Трагедията е, че днес има руснаци, които ги почитат. И нашенци има, които ги харесват. А това е сигнал за опасност. За взимане на мерки, подобни на тези, които взимаме срещу коронавируса - дистанция и затваряне на парламента за тях. Това може да стане на 4 април. Но как? Много просто. Като не се гласува за БСП - най-русофилската партия у нас, както и за политици и партии, които отсега кършат гръбнак пред нея.

От фейсбук