През пролетта на 1918 г. по всички фронтове се водят ожесточени сражения. Голямата война навлиза в своята последна и решителна фаза. Везните на победата се накланят окончателно в полза на Съглашението. България е изправена пред втора национална катастрофа.

Тази тягостна ситуация за кратко е разведрена от посещението на австро-унгарския император

Карл I и неговата съпруга Зита. Те пристигат в ранния следобед на 17 май 1918 г. на път за Цариград. От Централната жп гара до двореца пъстрата свита минава по традиционния маршрут. При Триумфалната арка на Лъвов мост гостите са посрещнати от кмета Ради Радев, помощниците му и общински съветници. Девет ученички и една учителка от девическите столични гимназии, препасани с лентите на австрийското, унгарското и българското знаме, поднасят букети на Техни Императорски Величества. Музиката свири австрийския химн и "Шуми Марица".

На следващия ден Карл I и придружаващите го заминават за Главната квартира на българската армия в Кюстендил, където престояват няколко часа. Императорът тържествено е провъзгласен за шеф на 5-и дунавски полк, а цар Фердинанд I говори за "братството по оръжие", благодарение на което българите постигнали "веднъж завинаги толкова желаното свое обединение".

Пулсиращият ход на Първата световна война върви към своята окончателна развръзка, но посещенията на короновани глави в България продължават. По покана на цар Фердинанд I на 7 септември 1918 г. пристига баварският крал Лудвиг III, който гостува до 12 септември. Той стъпва за първи път на българска земя на ломското пристанище. Оттам със специален влак потегля за София. Централната жп гара е накичена с баварски и български знамена, а почетна рота юнкери отдава почести.

При арката на Лъвов мост новият софийски кмет д-р Георги Калинков произнася приветствена реч и поднася на краля хляб и сол. След официалните срещи между двамата монарси в двореца Лудвиг III заминава за Кюстендил. Тук е обявен за шеф на 10-и родопски полк. Тържеството в Главната квартира е уважено от цар Фердинанд I и висши войскови командири. Кралят на Бавария ги награждава с офицерски кръстове и ордени за военни заслуги. На 12 септември е организирана прощална вечеря в двореца "Враня", на която присъстват членове на царското семейство и министри. Два часа по-късно Лудвиг III отпътува от гара Казичене.

След три дни, на 15 септември, в София се озовава кралят на Саксония Фридрих Август III. Посрещнат е достолепно от министър-председателя Александър Малинов. Придружен от царя, разглежда забележителностите на столицата. Отива в Бояна и се покланя на гроба на царица Елеонора.

Не пропуска възможността

да посети и ловната хижа “Ситняково” в Чамкория

(днес Боровец).

Краят на Голямата война и поражението на държавите от Четворния съюз слага за дълго време край на височайшите визити в България. Още повече че Германия и Австро-Унгария престават да съществуват като монархии. Представителните контакти придобиват други форми, които са далеч от предишната помпозност.