50 хиляди души възторжено приветстват 11 немски депутати

С манифест на цар Фердинанд I от 1 октомври 1915 г. се обявява влизането на България в Първата световна война. Страната ни се намесва в лагера на Тройния съюз, за да осъществи своето национално обединение, съкрушено в Междусъюзническата война.

Военновременната обстановка внася сериозни промени в традиционното ежедневие и битието на българина.

Настъпва

стопански хаос и продоволствена криза

Нарушени са функциите на държавните и общинските институции. Мобилизират се нови набори и оскъдицата и несигурността сред войнишките семейства се разрастват.

Заедно с това се засилват проявите на благотворителност към тях. Населението внимателно следи хода на военните действия по фронтовете и се радва на епичните победи на българската армия. Изпълнената с напрежение обстановка се разнообразява с непривичните височайши посещения на чуждестранни гости от съюзническите държави.

На 25 юни 1916 г. пристигат 11 депутати от германския Райхстаг,

придружени от неколцина журналисти. Те връщат визитата на нашите народни представители в Германия. Най-голямо участие в това събитие взема Столичният градско-общински съвет (СГОС) и кметът Ради Радев. Чиновници при кметството и специално наети за целта хора с часове разкрасяват София.

Навсякъде висят гирлянди от зеленина и цветя. Безброй съюзнически знамена се развяват в топлия летен въздух в трепетно очакване на гостите. Няколко дни преди това кметът се обръща към гражданството с паметен позив. Той е изпълнен с

възторжени хвалебствия и благодарности към германския народ

за братското сътрудничеството и просперитета на България. В общината е приготвена и разлепена из града програма за посрещането и гостуването на немските депутати.

В късния следобед на 25 юни над 50-хиляден народ се струпва по тротоарите и улиците, откъдето ще минат чужденците. Към 17 часа те идват с влак от Ниш.

На Централната жп гара ги очакват председателят на Народното събрание. Димитър Вачев, представители на парламентарните групи, ръководителят на немската колония в столицата и почетен софийски гражданин Паул Кауфман, множество германски офицери, новинари и др.

Тук е и кметът,

придружен от 12 столични дами, облечени в бели представителни тоалети и с по един букет цветя за гостите. Тренът спира пред царския салон и депутатите слизат. Гръмовито "ура" разцепва въздуха. Ради Радев произнася на немски език приветствена реч, която завършва с думите:

"Ние Ви посрещаме с отворени сърца, за да видите как в тях бликат искрени струи на радост и братство". След взаимно опознаване гостите потеглят с автомобили към центъра, за да се настанят в хотел "България". Хиляди гърла с радостни викове ги съпровождат по бул. "Княгиня Мария Луиза" до площад "Александър I". Ученици развяват знамена и дефилират пред гостите.

Германските депутати провеждат срещи на

най-високо ниво

в Министерския съвет и парламента, които са придружени с официални обеди и вечери. Те посещават "Св. Александър Невски" и Военното училище. СГОС организира в Градското казино общински банкет. Салонът е разкошно декориран. Гостите получават книги за София на немски език, албум с изгледи и по една ваза, украсена с надписи и герба.

В тяхна чест е и гала представление в Народния театър. На следващия ден германските парламентаристи правят излет до Банкя, посещават царските Зоологическа и Ботаническа градина. На 28 юни отпътуват с влак за Рилския манастир и Кюстендил.

На гарата са изпратени с неподправена любов. Вестниците отразяват и пикантни подробности от престоя им.

Продължават и международните контакти на Столичната община. В началото на февруари 1917 г. тук

идва кметът на Цариград Бедри бей

и престоява тук няколко дни. Посрещнат е радушно от колегата си Ради Радев и остава с отлични впечатления. Той го развежда да разгледа забележителностите на града и околностите. Запознава го в детайли със структурата и организацията на софийската управа.

Специално внимание обръща на прехраната на населението. Накрая Бедри бей получава пълна колекция от всички закони, правилници и наредби, по които работят общинските служби.

Българската столица е удостоена и с височайшето посещение на германския кайзер Вилхелм II.

По този повод на 10 октомври 1917 г. кметът Ради Радев отправя апел към софиянци "да изкажат чувствата на обич и почитание към Високия гост и към юначния германски народ". Гражданите се поканват да се стекат на улиците, да украсят къщите и балконите си с германски, български и съюзнически знамена.

На следващия ден императорският влак спира на Централната жп гара.

Цар Фердинанд I стои на тържествено украсения перон

и посреща "великия съюзник", облечен в униформа на пруски фелдмаршал. Военен оркестър свири химните "Германия над всичко" и "Шуми Марица". След това каляската с монархическите особи потегля към Лъвов мост, минава под специално издигната Триумфална арка и продължава бавно да се движи между шумния шпалир от възторжено викащи столичани.

На тържествената вечеря в двореца се разменят поздравления и се вдигат наздравици за "братското оръжие". Присъстват всички министри, представители на опозицията, столичният кмет и общинското ръководство. Ради Радев е награден от Негово Императорско Величество с германския орден "Червения орел" ІІ степен. Помощник-кметовете Иван Желязков, д-р Илия Спирков и д-р Петко Петков са удостоени с "Червения орел" ІІІ степен, а още четирима общински съветници получават орден "Пруска корона" ІІІ степен.

По случай визитата си в София Вилхелм II

дарява в Столичната община 3000 марки

за бедните софиянци. През следващите дни, придружаван от българския монарх, кайзерът прекосява Рила планина и посещава Банско, Неврокоп (днес Гоце Делчев) и се озовава в околностите на Драма. Поздравява прославените в боевете военни части, разделя се в добро настроение с цар Фердинанд I и през Кавала отплава за Цариград.