Председателката на училищното настоятелство в Сан Франциско се казва Габриела Лопес. Фамилията предполага латино-произход. Разжалваните исторически фигури са на англосаксонци. Хунвейбинският "либерализъм" в Америка очевидно крие зад идеологическата си фасада интересни процеси на междуетническа и междукултурна конкуренция. Една от последните книги на Самюъл Хънтингтън е озаглавена - "Кои сме ние: Предизвикателствата пред американската национална идентичност". В нея той разглежда сценариите за развитие на Америка в условията на нарастващата "латино вълна" на имиграция.

Политическата система на САЩ е много добре пригодена към процесите на междуобщностна конкуренция. В Америка живеят представители на практически всички съществуващи раси, етноси и култури в съвременния свят. Американската нация е продукт на този гигантски melting pot (топилня), в който всеки новодошъл придобива идентичност и поведение на американец. Английският език, спазването на закона, личната отговорност за собствения живот, уважението към другите и плащането на данъци са сред малкото изисквания, на които трябва да отговориш за да се интегрираш в американското общество.

От 70-те - 80-те години на 20 век става популярна метафората, че Америка вече не е melting pot, a все повече се превръща в salad bowl - купа със салата, в която съставните части са неотделимо примесени, но запазват своята специфична консистенция. Новите етнически групи, увеличаващи относителния си дял на присъствие - корейци и филипинци, китайци и персийци - успешно се адаптират към американския начин на живот, но съхраняват етническата си идентичност и компактност в доста по-голяма степен, отколкото дошлите преди тях шотландци, немци, ирландци, италианци... Най-компактни и открояващи се със съхранена идентичност са латино-имигрантите, най-голяма група сред които са тези от Мексико. Значителна част от тях са пристигнали като нелегални имигранти през границата, но успешно се натурализират в голямото си мнозинство. Поради големите си относителни дялове в целокупното население на САЩ, те са лесно откроими и запазват не само идентичността си, но налагат почти като втори официален език родния си испански.

През последните десетилетия Америка еволюира по пътя на една нова политическа култура на изострено състезание между добре организирани групи за натиск, формирани на различна основа. Този процес започва с успеха на афроамериканското движение за граждански права от 60-те години, водено от Мартин Лутър Кинг и се разпростира върху многообразни други групи по идентичност. Освен етническото групиране, непрекъснато нараства ролята и значението на групите за натиск по културна и субкултурна идентичност - феминизъм и сексуални малцинства, общности свързани от идеални каузи, маскирани като идентичностни икономически интереси. От политическа система, управлявана през демократично конституиране на мнозинства, Америка (и целият западен свят) се превръщат в системи на полиархия - все по-активно състезание между добре организирани малцинства, чиято основна цел е подкопаване властта на завареното "мълчаливо" мнозинство. Този преход от управление през мнозинства към управление чрез състезание на малцинства се осъществява под засиления идеологически натиск на един нов културен радикализъм, разпространен първоначално в университетите, но днес вече превзел големии обществени територии и разполагащ с все по-големи властови ресурси.

Мултикултурализъм, политическа коректност, радикален феминизъм, "освободена" полова - родова (джендър) идентичност, етнокултурно многообразие, обединени от борбата срещу "главния враг" - завареното "репресивно мнозинство" на "белите мъже" - новите "експлоататори" и "супрематисти", потискащи "новите пролетарии" - "обезправените" малцинства. Кавичките са толкова по-обилни, колкото по-фантасмагорични са идеологическите постулати на новите хунвейбини, завладяващи стъпка по стъпка съвременна Америка и западния свят. Това е безмилостна борба за власт, облечена в поредна идеологическа мантия на битка за "справедливост" и "равноправие". След лошите бели мъже Вашингтон, Линкълн, Шекспир, Омир и Моцарт, ще дойдат на ред списъците с обикновени, неизвестни бели мъже, които са виновни, че са такива. Ние знаем как работи машината на "прогресивните сили", яхнали историята с решимост да "прочистят" света от "реакционните класи". А разликата между болшевизма, троцкизма, анархизма и новите хунвейбини на политическата коректност е само в етикетите. Радикализмът в служба на "прогреса" е репресивен и антидемократичен - нищо, че в Америка и в Европа по неразбираеми за мен причини го наричат често "либерализъм". А левият радикализъм неизбежно вика на сцената и десния си събрат. Така както болшевизмът извика на сцената дясната си "антитеза" - нацизма.

Днес бъдещето на нашия свят до голяма степен зависи от способността на Америка да се завърне от своите екстремуми в разумния си и демократичен център, положен като образец включително с усилията не нейните отци-основатели, незаслужено отстранени от училищата в Сан Франциско от радикали като г-жа Лопес.

От фейсбук