Три сюжета, преплетени по неочакван начин в новогодишни веселби

Две девойки си говорят (няма информация за цвета на косите им).

- Муцка, разбра ли, новата година се падала в петък?

- Ау, дано само не е тринайсети.

Не, не е смешно. Не е смешно, защото повечето от нашите сънародници празнуват новата година до средата на януари. Има и такива, които я празнуват целогодишно.

Като малък Джони е ходил в немско училище. След това е учил и една година във френски колеж, а през 1944 година е трябвало да учи и руски, за да може да сменя ябълки и домашна гроздова за радиолампи от складовата база на Съветската армия, разположена в Панчарево.

Освен тези лингвистични умения Джони има още една способност – удивително добре умее да имитира гласа на тъпия милиционер простак. Който е гледал навремето филма"Рицар без броня", сигурно си го спомня в ролята на катаджията.

Между другото, Джони беше започнал да записва легендарните си телефонни разговори. Обаждаше се на непознати хора или пък на известни личности и никой от тях не се усъмни, че това не е истински простак с власт. Тези телефонни разговори станаха хит на градския фолклор.

Хората ги презаписваха и ги слушаха многократно. Почти никой не знаеше кой е техният автор. Даже, както се оказа, повечето са си мислили, че става дума за автентичен простак.

На Нова година се бяхме събрали у Джони и Ицко донесе инструменти. Спонтанно се образува музикална формация. Ицко на цигулка, Джони на барабанче, Чарли на дайре и аз на чинели. Постепенно се утвърди и името на формацията - “Един евреин свири и трима българи му пречат”. Излязохме да свирим на улицата. Хората се радваха и ни даваха пари и продукти.

Когато виждахме или по-скоро чувахме, че някъде има веселба, отивахме, звъняхме и изнасяхме цяла концертна програма. В повечето случаи не познавахме никого, но хората ни се радваха много. На един голям купон на "Патриарха" някъде около паметника веселието беше на много висок градус и ние се представихме блестящо. Въпреки че тирмата с Джони и Чарли пречехме на Ицко, той правеше такива неочаквани музикални обрати и брилянтни импровизации, че ефектът беше неимоверен. А аз, въпреки че съм доста немузикален, също събирах овации, защото блъсках с чинелите – ама съвсем ненавреме. Повярвайте ми, за музикант това е неимоверно трудно. В някаква кратка пауза един от домакините вдигна чаша за наздраве и каза горе-долу следното: “А сега за нашите нови приятели музиканти имаме една изненада. Сега и ние ще ви зарадваме!”.

И ни пусна да слушаме… какво? Телефонните разговори на Джони. Присъстващите явно ги бяха слушали много пъти, но въпреки това се смееха и се радваха. Ние слушахме също с удоволствие, но по едно време Джони не издържа и опъна една тирада с просташкия си глас, която и сама по себе си беше много весела и смешна. В първия момент всички останаха стъписани, но след това се разсмяха неистово.

За съжаление, повечето от тези разговори с времето се загубиха, но все пак Джони е съхранил любопитни документални записи, които ще бъдат издадени в отделни CD.

Ето и още една новогодишна история, която се случи в София в края на 1989 година. Социалистическите страни току-що се бяха измъкнали из под смазващият ботуш на тоталитаризма . За голямо учудване на всички – без стрелби и проливане на кръв. Румъния успя последна, а и тяхната революция в никакав случай не можеше да се нарече нежна.

Трима приятели се напиват за последен път през 1958 година. После не са се напивали. А и как да го сторят – след като от тогава не са изтрезнявали. Живееха в къщата на единия от тях и излизаха само, за да си купят ракия. Имаха телевизор, но не го включваха. Когато на пазара пуснаха тоалетна хартия, престанаха да си купуват и вестници.

Те просто не искаха да повярват, че всичко това, което ги заобикаля, наистина съществува. Седяха и си пиеха, приказваха си за миналото и за отвъдното. Това за тях беше единственото бъдеще. И вечер пееха”Градил Илия килия”. И всичко продължи така до Румънската революция – най-грандиозния и мащабен спектакъл на столетието. Тогава те се залепиха за телевизора и отново в тях се прокраднаха пориви и мечтания. А телевизионата революция беше наистина вълнуваща. Мъжете с пробитото знаме, които обявиха края на диктатурата! Престрелките по площада и пред импровизиранто телевизионно студио! Вълнуващо беше и раняването на един младеж в кадър! После съобщението, че е взривена банката с кръв за преливане и апела към кръводарители. Тогава те спонтанно – без да се наговарят – заключиха вратата и изхвърлиха ключа през прозореца заедно с една едва начената бутилка гроздова. Три дена не пиха нищо и не мръднаха от къщи, за да не се изкушават. В началото пееха “Градил Илия килия”, но на третия ден гласовете им прегракнаха може би от пеене, а може би и от така мъчителното за тях безалкохолие. Тогава те разбиха вратата и вече почти изтрезнели отидоха да дадат кръв за румънската революция.След това си купиха бутилка гроздова и запяха “Градил Илия килия” с възродени гласове.