Късно вечерта на 1 август 1909 г. животът в родопското село Чукуркьой, а днес с. Забърдо, бавно притихва. Селяните лягат да спят след усилната кърска работа. Чува се само лаят на кучетата. Изведнъж проехтяват изстрели. Селската стража се опитва да задържи неколцина непознати пришелци, но те успяват да се измъкнат в тъмнината. На мястото на стрелбата са намерени куртка с пагони, бомба и паспорт, издаден от пловдивския градоначалник на името на подпоручик Александър Койчев. Тези улики помагат за разплитането на една от най-сензационните кражби

в новата история на България

Подготовката на обира започва няколко месеца по-рано. През пролетта на 1909 г. от Кюстендил в Пловдив пристига Панайот Константинов. Бивш четник в македонското движение, той извършва поредица от кражби в Кюстендилско и Софийско, лежи няколко пъти в затвора. Посещава кръчмите в Града под тепетата и търси подходящи авери за осъществяване на нови престъпни замисли. Така попада на Александър Койчев, млад офицер от 3-ти артилерийски полк. Подпоручикът живее извън приетите за офицерството стандарти. Забърква се в скандални истории, често сменя любовниците си.

Александър Койчев веднага възприема идеята на Панайот Константинов да извършат крупна кражба. За целта решава да привлече още двама свои приятели. От Стара Загора е повикан Костадин Черепов, студент по право в Софийския университет. Последният от групата е Петър Георгиев, бивш фелдфебел в полка на Койчев, а понастоящем надзирател в музея в с. Пордим.

Четиримата предприемат нетипични за престъпния свят действия. Те обикалят селата около Станимака, днешен Асеновград, за да изберат подходяща жертва. Поразпитват за богати селяни и на мушката е взет 80-годишният помак хаджи Ибрахим Алиагов от с. Забърдо. Установяват, че притежава около 600 декара земя, живее в най-хубавата къща и подозират, че има много пари в брой. Според хорската мълва хаджи Ибрахим натрупва голямото си богатство чрез грабежи и убийства по време на Априлското въстание през 1876 г. Тогава той предвожда башибозука при кланетата в Батак и Перущица.

Десетина дни преди грабежа

Панайот Константинов и Александър Койчев посещават инкогнито селото, за да се запознаят с обстановката. Оглеждат дома на Ибрахим и разположението на двора и помещенията. Разработват атрактивна схема за кражбата. Койчев се снабдява със задграничен паспорт с намерението веднага след обира да напусне страната. На 29 юли бандитите отиват на пловдивския битпазар. Купуват от един циганин четири износени полицейски униформи. На следващия ден поемат пеша към Забърдо. Привечер на 1 август приближават селото. Преобличат се в близката гора и се отправят към къщата на хаджи Ибрахим. Всички са въоръжени с револвери. За всеки случай носят и една бомба.

Към 19 часа престъпната група влиза в дома на Ибрахим Алиагов. Заварват го заедно със сина му. Въпреки изненадата той ги посреща с почести. Новината, че в селото има полиция, бързо се разпространява и стреснат притичва кметът. "Приставът" Петър Георгиев му заявява, че според информация на пловдивското градоначалство в къщата на хаджи Ибрахим се укрива контрабандно оръжие, собственост на македонската революционна организация. Затова те трябва да обискират жилището и каквото намерят, да го предадат в кметството срещу разписка. Ибрахим остава изненадан от тези изявления, но не посмява да откаже на представителите на властта.

Кметът първоначално също се опъва да се прави обиск нощно време, но при отправените заплахи за служебни неприятности се съгласява. След неговото излизане трима от нощните гости започват да тарашат цялата къща, а един остава да пази Ибрахим и сина му да не се намесват.

Открити са две пушки система "Мартини", четири стари пищова, два турски ножа и 6 наполеона. Всичко е предадено в общината, съставен е нужният протокол. Ала при претърсването мнимите полицаи попадат на пълна торба със златни турски лири. Те я задигат със себе си и се отправят към селския хан да пренощуват.

Синът на хаджи Ибрахим тичешком пристига при кмета и му съобщава, че са изчезнали 250 жълтици на приблизителна стойност 50 000 лева. Това известие засилва съмненията на селския управник и той тръгва след крадците. За да е сигурен, че няма да ги изпусне, завързва входната вратата на хана с дебело въже и извиква няколко селяни да го охраняват. Бандитите надушват опасността. Прерязват въжето, стрелят напосоки и побягват. На прибежки напускат селото и

се пръскат в различни посоки

Кметът на Забърдо веднага се обажда на асеновградския полицейски началник Бояджиев. Организирано е преследване. За инцидента е уведомен силовият министър Михаил Такев. Той издава разпореждане до всички погранични общински и полицейски власти да започнат претърсване на района. Заповядано е, в случай че престъпниците окажат съпротива, да бъдат избити.

На следващия ден близо до село Хвойна преследвачите се натъкват на Койчев, който е в офицерски мундир, гологлав и бос. Той не оказва никаква съпротива и е заловен. Петър Георгиев и Костадин Черепов са засечени и спипани в землището на с. Чепеларе. Арестуваните са подкарани под конвой към Асеновград. При Бачковския манастир много пловдивски семейства, които прекарват горещите летни дни сред природата, с любопитство гледат странната процесия. Единствен успява да се измъкне Панайот Константинов. Въпреки предприетите мерки

той се прехвърля през границата в Турция. Задържан е от турската полиция и откаран в Пашмаклии, днешен Смолян. При разпита се представя за сподвижник на Яне Сандански, който търси спасение от политически репресии в България. От българска страна постъпва искане за екстрадиция, макар че между двете държави няма сключена подобна конвенция. Каймаканинът (околийският началник) отказва да го върне на българска територия с мотива, че П. Константинов е политически емигрант.

На 8 август престъпниците са предадени на съдебния следовател Винаров. Той постановява по 10 000 лева гаранция за освобождаването им. Те не разполагат с такава голяма сума и затова е наложена постоянна мярка "задържане под стража". Настанени са в Пловдивския затвор

При разпитите престъпниците лансират своя версия за набега си в с. Забърдо. Те се мъчат да обвържат разбойническото си изпълнение с патриотични цели. Разкриват, че не е извършена кражба, а обискът е предприет по нареждане на ВМОРО. Следва подробно описание на ситуацията. След победата на Младотурската революция през юли 1908 г. и въвеждането на конституционното управление в Османската империя българските чети масово се разформироват. Четниците разпродават оръжието си и Ибрахим Алиагов изкупува голяма част от него. Ето защо Солунският окръжен комитет изпраща писмо по Панайот Константинов, с което им възлага да претърсят дома на помака и откритото оръжие да изпратят по нелегални канали обратно в Македония. Те се подчиняват

на тези разпореждания

През април 1910 г. обвиняемите са изправени пред Пловдивския окръжен съд. Срещу тях са повдигнати обвинения по чл. 344 и 345 от Наказателния закон. Разпитани са над 30 свидетели. Подсъдимите не се признават за виновни и настояват да бъдат освободени. Като има предвид смекчаващите вината доказателства, съдът е снизходителен. Затова, че с хитрост са влезли въоръжени в къщата на хаджи Ибрахим, тримата получават по 6 месеца тъмничен затвор.

Заплетената история с обира в с. Забърдо влиза в аналите на българската криминална хроника.

Тя е сензационна както по замисъла, реализацията и развръзката, така и по социалния статус на лицата, които участват в нея. Такъв оригинален подход за първи път се прилага в България. Бандитите залагат на униформата и на страха от нея. С това напомнят за подвизите на американските разбойнически банди и на руските анархисти.

Следствието по обира се натъква на поредица от неизяснени обстоятелства. Липсват сериозни улики, че от къщата на хаджи Ибрахим са отмъкнати толкова наполеони. Следователят няма обяснение къде са изчезнали парите. В арестуваните не са намерени жълтици. Възможността цялата плячка да е останала в избягалия Панайот Константинов е нищожна. Околийският началник на Смолян потвърждава, че при задържането Константинов не е имал и лев в джобовете си. Не се изключва и вероятността хаджи Ибрахим да раздува нещата, за да се облагодетелства след произнасяне на присъдата. Но в крайна сметка самият обир и изчезването на парите остават обвити в загадъчност.