На 26 декември 1991 г. с решение на своя най-висш орган – Върховният съвет, се разпадна и изчезна от политическата карта на света еднопартийната тоталитарна държава СССР. Тя просъществува само 73 години – от 1922 до 1991 г. Заемаше огромната територия от над 22,4 млн. кв. км, а режимът й успя да унищожи десетки милиони нейни граждани, само защото са си позволили или помислили, да мислят различно от управляващата капеесеесовска партия. За разлика от днешна България, в която всеки може да критикува свободно политиците, в СССР за подобна волност е следвал: арест, разстрел и в по –„хуманния” случай – концлагер. За краткото време на своето съществуване тази държава стана подпалвач на много войни, включително и на Втората световна. Пак съветският режим бе този, който подпомагаше и поддържаше всички диктаторски режими по света. СССР бе държавата, чиято армия през 1944 г. окупира Царство България и „връчи” властта на най-некадърната част от българското население – комунистите. Последваха известните неща: масови репресии, концлагери, несвобода, откъсване от нормалния свят, криза след криза, национална катастрофа, фалит на държавата. Последното , фалитът, съвпадна и с края на Съветския съюз.
Похвално е, че много българи отбелязаха във Фейсбук знаменателната годишнината като изключително радостно събитие за човечеството. Така е. Тая проклета държава не изкара и век. Изчезна в нищото на 69-та си година, време по-кратко от един човешки живот. Но паметта за мерзостите осъществени от съветските болшевики не трябва да избледнява. Ясно защо. Защото забравата е предпоставка за появата на бръмбари в нечии кратуни.
Съветският съюз си имаше държавни символи. Имаше си и химн. През 1936 г. поетът Василий Лебедев-Кумач пише текста на „Химн на болшевишката партия“. Музиката е на Александър В. Александров. Седем години по-късно, в разгара на Втората световна война, този партиен химн заменя „Интернационала” – първият химн на СССР. Тогава Сергей Михалков и Габриел Ел-Регистан пишат и нов вариант на текста. За първи път новият химн е изпълнен в нощта на 1 януари 1944 г. Днес същата мелодия, но с нов текст, е химн на Руската федерация.
В текста на съветския химн от 1943 г. откриваме много фалшиви и глупави твърдения. Той започва с три лъжи. Първата: „Съюз нерушим”. Втората: „Републики свободни”. Третата:„Сплотени завинаги от Великата Рус”. Три лъжи в два стиха. Лъжа № 1 се самоизобличи с акта на разпадането на „съюза нерушим”. Лъжа № 2 е повече от нагла: републиките на СССР не бяха свободни. Лъжа № 3 е очевидна:. „Сплотяването” на СССР „завинаги” продължи само 69 години. От бамбашка лъжите в този манипулативен химн се преминаваше към ситните такива. В припева съветското знаме се отъждествяваше с „народното” знаме. Намекът бе за създаването на някакъв неизвестен на планетата „хомосоветикус” или „съветски човек”, респективно „съветски народ”. Днес тях вече ги няма. Лъжа се съдържаше и при споменаването на Ленин в химна („ И Ленин великий нам путь озарил.”). Нямаше никакъв „велик път”. „Съветският човек” позна само мъките и страданието, стана свидетел, но и за негов срам - съучастник в безумните престъпления на лениновата партия (включително и срещу българския народ!). Безбожничеството му го направи участник в репресии срещу хора. Нещо недопустимо за нормален човек. Но „съветския” не бе такъв .Той строеше концлагери и сам загиваше в тях, разстрелваше инакомислещите и сам бе разстрелван, организираше гладомори и сам мреше от глад. Проблемът за вината на болшевишката партия, на съветските комунисти, е неотделим от проблема за вината на „съветския човек”, на „съветския народ”. Защото болшевишкият коронавирус не би просъществувал и година, ако не бе попаднал на антихуманна народопсихология. Ако не бе открил хора, които мразят други хора и това те наричат „щастие”. Това бе отвратителното на „съветската народопсихология”. Но е вярно и друго: болшевиките бяха властелини на насилието, на всяването на ужас и страх. А човек по природа е боязливо същество. От ухапване от комар той дори се страхува. Още по-нагла в съветския химн бе лъжата, че „ние бяхме отгледани от Сталин”. Сталин не „отглеждаше”, а осмъртяваше.
През 1955 г. Никита С. Хрушчов - първи секретар на съветската комунистическа партия, обръща внимание на безмислиците в съветския химн и през тази година той се изпълнява без текст. След това е изхвърлен мутренският прякор Сталин. Двадесет и две години по-късно, на 27 май 1977 г., с указ на Президиума на Върховния съвет на СССР е утвърден нов текст на химна, но е съхранена основата на стария. Но лъжата за „нерушимия съюз” на „свободните републики”, „сплотени навеки”, остава. В припева обаче се вмъква поредна неистина: „Партията на Ленин – народна сила/ нас към тържеството на комунизма ни води!” Само 15 години по-късно КПСС - „партията на Ленин”, бе официално забранена в Руската федерация, правоприемник на Съветския съюз, а в бившите съветски републики станахме свидетели на истински Ленинопад – масово разрушаване на паметници на този човекомразец. У нас изкопаемите, които твърдят, че трябва да се строи комунизъм, ги смятаме за ненормални. И с право. Защото пред очите ни най-първите „строители” на комунизма станаха най-върли строители на капитализма. Така е и в днешна Русия. Там цинизмът на „червените” е още по-голям. Новата им идеология е американският долар. Бързо забравиха, че при комунизма най-напред щяха да изчезнат парите. Сергей Михалков се оказва освен слаб, но и крайно непрозорлив поет. Което обаче не му попречи да получи правото след разпадането на СССР да напише текста на химна на Руската федерация.
Мелодията си остана съветската, но текстът е различен, макар и отново да е пълен с неистини. В него хиперболите следват една след друга: Русия е „свещена”, „любима”, „могъща”, „велика”. Няма как да е „могъща” и „велика” държава, в която средния годишен доход на глава от населението й е по-малък от месечния доход на гражданин на Великото херцогство Люксембург. Ако в съветския химн републиките бяха „свободни”, сега в руския „отечеството” е „свободно”. „Свободно” е, но на митинги и демонстрации срещу властниците в Кремъл мнозина руснаци издигат лозунга: „Русия ще бъде свободна!” В бъдеще ще бъде свободна. В съветския химн републиките бяха „сплотени навеки” , а в руския става дума за „вековен съюз на братските народи”. Под голям въпрос е „братството” на тези народи. Руският хим завършва с познатата ти съветска клетва: „навсегда”. Но „навсегдато” на съветския химн не изтрая и век, та голям зор ще види и „навсегдато” на руския му приемник.
Но, нова година – нов късмет! Знае ли човек какъв нов химн ще съчинят в Русия след някоя и друга година?