На 78 години почина последният министър на отбраната на СССР маршалът от авиацията Евгений Шапошников. Причината е коронавирус.

Евгений Иванович Шапошников е роден на 3 февруари 1942 година в село Большой Лог в ростовска област.

През 1963 година завършва Харковското военно авиационно улилище за летци "С.И. Грицевца", през 1969 г. Военно-въздушната академия "Ю.А. Гагарин" и през 1984 г. Военната академия към генералния щаб на въоръжените сили на СССР.

Започва службата си във ВВС на СССР през 1959 г. като летец-изстребител. Летял е на МиГ-15, МиГ-17, Миг-21, МиГ-23.

От 1963 до 1966 година е летец, старши летец, командър на звено в Прикарпатския военен окръг.

От 1969 до 1971 година е щурман на полк, командир на ескадрила и заместник командир на полк по политическата част.

От 1973 до 1975 година е командир на 787-и изтребителен полк в групата на съветските войски в Германия, който е базиран на летище "Финов", край Ебесвалде в ГДР.

От 1975-1979 година е замесник-командир, а след това командир на изтребителна авиодивизия в Прикарпатския военен окръг.

От 1979 до 1984 година е заместник командващ на ВВС по бойната подготовка в Прикарпатския военен окръг.

От 1984 до 1987 година е заместник команващ и след това командващ Одеския военен окръг.

От 1987 до 1988 година е заместник главнокомандващ на групатата съветски войни в Германия по авиацията. След това поема 16-а въздушна армия на територията на ГДР.

От 1988 до 1991 година е първи заместник на главнокоманващия на ВВС Александър Ефимов. След това заема неговото място и става заместник на министъра на отбраната на СССР маршал Дмитрий Язов. В този период е и член на ЦК на КПСС, избран е на XVIII конгрес на партията.

По време на августовския пуч през 1991 година Евгений Шапошников защитава Борис Елцин. Той е в постоянна връзка с него.
На 23 август 1991 г. излиза от КПСС и става министър на отбраната. Назначава го Михаил Горбачов по предложение на Борис Елцин. Ликвидира контрола на партията над армията, като уволнява и закрива длъжностите заместник по политическата част. Назначава извънредна комисия в министерството под ръководството на Константин Кобленц и след нейната работа са увобнени куп бивщши офицери, които са поддърали пуча.

По негово време започва превземането на военното имущество и техника от съюзните републики, които се стремят към независимост. Това правят президентът на Грузия Евиад Гамсахурдиа, Молдова - Мирча Снегур, и самообявилата се Чеченска Република Ичкерия - Джохар Дудаев.

На 8 декември подписва Алматинската декларация и получава пълномощия да ръводи армията на СССР до неговото разпускане.
На 26 декември последният президент на СССР Михаил Горбачов го уволнява. Шапошников обаче получава ядреното куфарче от него, защото Борис Елцин, който е избран за президент на Русия не идва на срещата.

До 1993 година заема длъжността на главнокомандващ на Обединените въоръжени сили на всички бивши републики на СССР.

След това е секратер на съвета за безопасност в Русия. Включва се в Руското движение за демократиески реформи на бившия кмет на Москва Гаврил Попов, кандидатира се за депутат, но получават на изборите само 4,08% при бариера от 5 на сто. С него са кметът на Санкт Петербург Аатолий Собчак, бившият член на политбюро на ЦК на КПСС Александър Яковлев, актьорът Олег Басилашвили и други.

До 1996 година педставлява Борис Елцин в управлението на дъравната фирма "Росвооружение". От лятото на същата година минива в резерва.

След това е генерален директор на "Аерофлот". При напускането му има обвинения в мошеничество за преразход на валута.

Преминава в администрацията на президента. Става помощник по въпросите за развитието на космическата авиация при Елцин и Владимир Путин.

Става съветник на генералния директор на ОАО "Сухой", производител на изтребителите Су, а след това и член на съвета на директорите на "Граждански самолети Сухой". Влизал е в управлението на ПАО "Аерофлот" и ОАО "Авиакор" (Самара).

На 26 август 1991 година става маршал на СССР, като е последният с това войнско звание. Носител на ордените "Червена звезда", "Почит" и "За служба на Родината във въоръжените сили на СССР".
Залужен военен летец на Русия. Автор на книгата "Избор. Записките на главнокомандващия". Женен за Земфира, има три деца.