Депозитът е в Кредитна банка. Конвертирали по курс 17 лв. за долар

Най-сериозната си сума - 3 млрд. лв., “Мултигруп” получава след споразумение със Светия синод, който влага парите си в Кредитна банка. Това разказа пред “168 часа” Пламен Николов, бивш шеф на отдел “Стратегическо и корпоративно планиране” и стопански звена на компанията на Илия Павлов и парламентарен секретар на кабинета “Виденов”.

“Тези 3 млрд. лв. бяха дадени за управление,

конвертирани по курс 17 лв. за долар, и така се създаде капиталова основа за бизнесите на “Мултигруп”, добави той. Според него част от парите на бизнес империята може да са дошли и чрез куфарчета, но те не са били основният капитал.

Когато започнал работа при Илия Павлов, бившият парламентарен секретар на МС имал за задача

да търси източници на финансиране.

Така попаднал на информацията, че по сметки на регистрирани в чужбина по местното законодателство български фирми има над 3 млрд. долара. В предишния брой бившият ревизор на БНБ Кольо Парамов заяви, че неговата проверка, завършила с доклад, е показала липсата на 1,5 млрд. долара. Откъде идва разминаването, не става ясно.

“Луканов заедно с ДС организира разпределянето на парите на външнотърговските и външно регистрираните дружества, но Илия Павлов пари в куфарчета не е получавал”, категоричен е Пламен Николов.

Прочутите черни чанти с пачки

банкноти

са раздавани на по-дребни риби и на партии, за да се финансират. По-сериозното източване на държавни средства е минавало по други канали. Това разказаха пред “168 часа” още няколко души, запознати със схемите.

“Така е субсидирана една част от структурите на БКП,

когато официалната трансакция е била невъзможна”, заяви бившият вицепремиер и депутат Димитър Луджев. Практикували го преди избори, а и за мероприятия, въпреки че формацията мастодонт имала и други източници, с които да се захранва – като например от членски внос от едномилионната си маса.

“През 1990-1991 г. някои от местните организации получаваха средства в куфарчета. После така започнаха да се създават цели партии. Даваха им в брой и те ги харчеха за предизборна или друга дейност – добави Луджев. - Знам за конкретни формации, които се появиха по този начин, но не бих искал да ги съобщавам.

Имаше и друго –

бизнес корпорации даваха начален старт на партийни

структури. Известен е случаят с Отечествения съюз, който бе под егидата на “Мултигруп”.

Бившият шеф на 6-и отдел на VI управление на Държавна сигурност Димитър Иванов отрича да са раздавани пари в куфарчета. Според него службата следяла и телефоните, и помещенията на висшите ръководители на партията и до март 1990 г. не са засичали подобни информации.

Черни кожени чанти е имало, с тях са прехвърляни десетки, дори стотици милиони, твърди обаче Пламен Николов.

“Емблематичен беше случаят с Ангел Златанов-Акрам

за прехвърляне на пари към партийни структури”, заяви Николов. Мъжът е палестинец по потекло, получил българско гражданство. Аферата е за 93 млн. лв. и тайно финансиране на БСП. Няколко банки в Плевен, Велико Търново, Габрово и Враца отпускали необезпечени кредити на фирми, които се закривали и откривали отново с малка разлика в наименованието.

30-40% от кредитите отивали в партийните структури, казва тогава пред съда Акрам. Андрей Луканов, който по онова време е бил депутат от БСП в Плевен, отрича.

В крайна сметка делото приключва през 2006 г. и по него има осъдени местни партийни функционери на БСП.

Колко “дребни”

са били сумите

в куфарчетата?

В свое интервю пред тв “Канал 3” бащата на Илия Павлов – Павел Найденов, твърди, че в тях имало по около 100 хил. долара.

Източници на “168 часа” заявиха, че прочутите черни кожени чанти не са били предназначени за истинските играчи. Тлъстите дялове стигали до своите собственици под формата на приватизация на предприятие срещу много скромна сума. Другият метод са т.нар. кредитни милионери.

“Най-разпространеният начин за източване на държавни пари беше чрез банковата система. Към 1993 г. тя имаше 100 милиона долара загуби. Това бяха необезпечени кредити, дадени на свои хора. Неслучайно много от тези институции фалираха през 1995-1996 година”, разказа Луджев. Трети основен източник на финансиране на определени личности е прехвърляне на средства от външнотърговските дружества и фирми, за които “168 часа” написа в предния брой.

В първите години на прехода

бивши служители на ДС създават множество частни фирми

или използват т.нар. фирми папки (офшорни), които са били регистрирани чрез дирекция “Транзитна търговия” на министерството на външноикономическите връзки. “През тях са минали много пари. През 1991 г. Националната служба за сигурност и Военната прокуратура получиха сигнал, че се извършва огромен износ на валутни средства. Имаше и доклади на БНБ, които потвърждаваха неконтролираното движение и че

ще се върнат в България с претенциите на своите притежатели да вземат властта. Както и стана”,

добави Луджев.

Бившият син депутат Иван Сотиров също смята, че целенасочено се говори за куфарчетата, за да се прикрие истината за източването на държавни средства. “Целият грабеж, който мина през финансовата система, е бил планиран преди 10 ноември 1989 г. И това не е било по силите само на един човек, какъвто и да е той, както обвиняват Андрей Луканов.

Участвала е голяма част от бившата номенклатура”,

добави Сотиров пред “168 часа”.

Според Луджев всичко това е ставало със знанието на Държавна сигурност. Григор Шопов като първи заместник-министър на вътрешните работи е бил наясно за целия този процес на износ на пари и създаване на задгранични структури, един вид държавна контрабанда под шапката на ДС.

В свое интервю пред “168 часа” преди 2 години синът на Шопов – Любомир, който почина миналата седмица, заяви, че Андрей Луканов е назначил Илия Павлов за капиталист. Бившият премиер събрал директорите на икономическите обединения от соца и им казал да създават паралелни структури и да превеждат пари по техните сметки.

Защо точно

Илия Павлов?

Бил е свързан с Държавна сигурност. Баща му Павел Найденов е агент на VI управление, а ген. Петър Чергиланов, началник на III управление на ДС (военното контраразузнаване), е първият му тъст. Освен това бъдещият президент на “Мулти” проявил завиден бизнес нюх.

“Мултигруп” е вдъхновена от Григор Шопов и по поръчение на Тодор

Живков като противовес на фирмите, създавани от Огнян Дойнов и Андрей Луканов. Неслучайно дълго време неин вицепрезидент беше последният началник на Шести отдел на VI управление на ДС Димитър Иванов. Луканов се сближи с “Мултигруп” на по-късен етап. Но в онези години всичко се случваше по линия на ДС и КГБ.

Как става една фирма да получи разрешение да нареже стари български и руски подводници в Турция в края на 80-те години? Шесто управление също има участие в “Мултигруп”, които стартират дейността си като “Мултиарт” – фирма за износ на антики.” А ръководният и оперативният състав на компанията се състоял от бивши служители или сътрудници на ДС.

Синът на Григор Шопов обаче имаше своя версия. Той разказа приживе в интервю, че в писмо до баща му от август 1989 г. Тодор Живков се възмущавал, че не са го информирали за създадените фирми в чужбина. Според Любомир Шопов бившият Първи говорел конкретно за “Лотос” във Виена, която се водела на името на сестрата на Андрей Луканов Мария.

Защо бившият премиер бе набеден за идеолог

на раздаването на пари в началото на прехода?

През 1989 г. за известно време той оглавява т.нар. Валутна комисия на ЦК на БКП. Фактически тя е действала като днешния валутен борд. Трябвало е да следи валутните разходи на държавата. Дълги години е била в ръцете на Тодор Живков, но когато той разбрал, че Съветският съюз иска да го детронира, започнал да раздава част от властта си. С идеята, че така ще се запази на върха.

Освен това Луканов е заместник министър-председател, министър на външната търговия, кандидат-член на Политбюро, а и доверено лице на руснаците, които възлагаха надежди той да свали Живков.

Каква част от раздадените пари в куфарчета се е върнала в България

и под някаква форма?

Част от тях са били похарчени, друга е вложена, но хаотично. В крайна сметка вероятно докъм 1996-1997 г. останалата сума от източените милиони от дружествата в чужбина клони към нула, пресмята Пламен Николов.