Искахме хем да ни платят четворно, хем да си направим кефа

По тоталитарно време с Чарли и Джони случайно научихме за една практика при заплащането на филмовите произведения. Тази практика всъщност съществувала отдавна, но никой не ни я казвал, вероятно не са ни смятали за достойни... Когато един филм бил подчертано подлизурски, се обявявал за държавна поръчка и се заплащал двойно, тройно или четворно в зависимост от степента на оливката.

И така с Чарли и Джони решихме да направим един филм, който хем да ни го платят четворно (не двойно), хем да си направим кефа.

Поначало по време на социализма качества като подлост и подлизурство се котираха високо и се стимулираха съответно, както в морално, така и в материално отношение. Известно време преди това беше излязло едно луксозно издание - антология на съвременни поети, посветено на Тодор Живков.

В него най-изявените поети придворни блюдолизци бяха публикували по едно или повече възхвални стихотворения за другаря Живков. И така ние тримата решихме да направим филм по случай рождения ден на нашия първи партиен и държавен ръководител.

Предложихме темата на студия "Време", а те, макар и учудени от нашето желание, се съгласиха. Ами къде ще ходят? Искахме да използваме тази антология и за филма да помолим авторите на стихотворенията да си ги издекламират сами пред камерата.

Някой може би ще си каже - ами те може би няма да се съгласят?! Нямаше да се съгласят ли?

Щяха да се натискат.

А и нямаше да е необходимо да ги убеждаваме да влагат повече ентусиазъм в декламацията.

Не можахме обаче да реализираме проекта... За съжаление! Наистина за съжаление! Точно в този момент ни пуснаха в производство игралния филм за кучето и котката "Спас и Нели" и ние зарязахме всичко друго. Жалко! Наистина жалко! Нали си представяте, ако бяхме направили филма "Априлски сърца" и сега сме си го пуснали и наблюдаваме озарените от вдъхновение лица на придворните блюдолизци. Жалко!

Но все пак за компенсация ще ви пуснем малко откъси от възхвалните и подлизурски поетични творения...

Човешки прост, достоен и сърдечен,

и строг, и весел, а и младолик,

Той разтвори не прозореца, а кръгозора.

Сила?

Безстрашие?

порив на дързък човек?

Какво е пълководец без писател?

Какво е вожд народен без поет?

Но и поет без своя вожд народен

не е ли сам в жестокия ни век?

Писателят не е ли вик безплоден

без пълководец, като нашия човек?

А ми се иска ясно и достойно

и в стих, и в песен да Ви спомена:

да кажа името, с което са спокойни

народ и партия, държава и страна!

Другарю Живков! В петилетки бойни

априлско племе крачеше до Вас,

писателите бяха Ваши войни,

поетите - на Партията глас!

И нека светлият единен комунизъм

да ни говори с ботевския глас,

че в бъдещето с подвизи се влиза.

И с хора, Тодор Живков, като Вас!

Това е компилация от стихотворения на няколко автори, за което се извиняваме. Но за компенсация няма да съобщаваме имената им. Все пак може да имат внуци... Да не се срамуват.

По този повод ето и два афоризма от Джони Пенков:

Битувахме някак в тоталитарния ад. Крепеше ни приятелството и мечтата за рая. Всевишният ни съжали и неочаквано РАЯТ ни сполетя. Радостта ни беше огромна, докато постепенно не разбрахме, че в този рай ангелите са бившите ни дяволи.

Четиридесет и пет години едни хора ни втеляваха ДИАЛЕКТИЧЕСКИЯ МАТЕРИАЛИЗЪМ. Наричаха го ДИАМАТ. Държахме задължително изпити по този предмет.

След промените същите тези хора, докато се усетим, заеха позиции в ПРАКТИЧЕСКИЯ МАТЕРИАЛИЗЪМ, докато ние си останахме с ДИАЛЕКТИКАТА.