Докато Ленин мечтае за световна соцдържава, българинът и сърбинът я създават, но единият плаща с живота си

В разсекретените документи на ЦРУ може лесно да се проследи как едни от първите глобалисти - Георги Димитров като лидер на Интернационала и югославският партиен вожд Тито - подготвят хаоса между България и Македония и бъдещата кражба на история. Затова, разбира се, не са виновни само те.

"Кашата се забърква с решението на Коминтерна, че

не се признават нациите,

защото пролетариатът няма родина - казва пред "168 часа" историкът Лъчезар Стоянов. - Нацията е плод на класовото буржоазно общество и с изчезването на класите ще изчезнат нациите и националният вто го има, трябва да се използва от световната пролетарска революция."

Ленин създава Коминтерна като щаб на световната революция и той трябва да я проведе в целия свят.

Идеята за македонска нация започва да се налага през 1934 г., но тъй като тогава комунистите у нас и в Югославия се твърде малобройни, тя не получава развитие.

С идването им на власт ситуацията се променя.

Тито им дава език,

идентичност и получават статут на република.

След войната Сталин като продължител на делото на Ленин започва да обмисля идеята за Балканска федерация.

"Висарионович вижда в това потенциал да постави под похлупака си регионалната политика, за да контролира Гърция", казва историкът. Причината е, че северната й част е географската област Македония.

Великобритания още през 1945 г. започва да протестира, защото знае, че това ще е в неин ущърб - Гърция е в нейната зона на влияние.

Дали Тито, Георги Димитров и Васил Коларов са знаели за проблемите на Сталин с Англия, не е ясно.

Според файловете на американското разузнаване факт е, че Тито и Димитров зад гърба на Йосиф Висарионович подготвят договор, който по същество реализира неговата глобалистка идея. Те се споразумяват за българо-югославска федерация, като Тито

използва ситуацията,

че Димитров е лидер на Интернационала и за него отделните страни не са имали никакво значение. По-скоро са пречка пред световната съветска социалистическа република.

Вероятно замисълът на Тито е по-различен. Той иска да създаде империя, която постепенно трябва да обхване всички страни от Балканите, а на следващия етап и от Източна Европа. Затова маршалът подготвя свои въоръжени сили и единствен си позволява да се държи по-еманципирано със Сталин.

Съветският лидер не може да свали от власт Тито, но и по никакъв начин

не може да

го отрови

или да го убие.

Когато през 1947 г. в Блед Димитров и Тито подписват договора за федерация между двете страни, без да предупредят Москва, това наистина изкарва Сталин от кожата му. Той споделя идеята, но точно когато заради това рискува война с Великобритания, го тълкува като подмолен нож в гърба.

Вбесен, той е твърдо решен да накаже "глобалистите".

"Получихме данни, че за Тито и Димитров този съюз е само първата крачка към създаване на федерация на всички народни републики", докладват съветските спецслужби в Кремъл.

На 17 януари 1948 г. Димитров разкрива още по-голяма част от замисъла - на пресконференция в Букурещ той обявява, че с румънските комунисти са обсъждали общ митнически съюз.

Думите му са като на един съвършен глобалист: „По отношение на проблемите на федерацията в Румъния и България, в Югославия, Албания, Чехословакия, Полша, Унгария, а вероятно и в Гърция народите ни сами могат да вземат решение. Именно

те ще решат

да бъде създадена федерация или конфедерация, къде и как това трябва да се осъществи”. Така идеята на Ленин и Сталин за една огромна световна соцдържава е в ход, но моментът е крайно неудачен и освен това става зад гърба на Сталин.

Дали е ядосан заради самоинициативата или иска да покаже на Великобритания, че няма нищо общо с идеята, Висарионович кани на среща в кабинета си Тито и Димитров на 10 февруари 1948 г.

Югославският лидер обаче е предупреден, че ако отиде, ще бъде убит или отровен. Затова отклонява поканата, извинявайки се със заболяване.

Димитров вероятно е смятал, че ще му се размине. Той заминава за Москва в компанията на Трайчо Костов и на пратениците на Тито - Едвард Кардел и Милован Джилас.

В дневника си Димитров отбелязва, че на няколко пъти се извинява на съветския лидер, който бил разярен. Накрая Висарионович постановява, че може да има единствено съюз, но той трябва да е само между България и Югославия. Вероятно

за да държи

под контрол еманципирания Тито,

но в Белград бързо разчитат кроежите на съветския вожд и цялата компартия отхвърля идеята му.

Димитров обаче е в Москва и състоянието му се влошава. Умира в болница, а Сталин изрично настоява в смъртния акт да се запише, че си е отишъл от цироза.

Но мащабно разследване на "24 часа" преди години разкри,

че героят от Лайпциг е бил отровен

Дали това е станало след разговора със Сталин или много преди събитието, не е ясно.

Във файловете на ЦРУ източник на разузнаването съобщава на 6 юли 1948 г., че Георги Димитров изглежда много по-стар и по-болен от всякога. За разлика от него Тито не си позволява срещи със Сталин.

"Той контролира партизанското движение, а и Западът му помага в опитите да се откъсне от съветската опека", казва историкът.

Благодарение на това

маршалът ударно започва да интегрира македонците

и освен език им предлага и нова история.

"Днес България не оспорва създадените реалности - заключава историкът. - Не става дума за заяждане, създадена е македонска нация, но ние искаме да признаят това, което категорично се признава от всеки сериозен учен, защото има огромно количество документи и факти. А те са категорични, че македонската нация се създава от комунистите, а като държавна политика този процес започва след Втората световна война. У нас тази политика също се поддържа от българската държава до 1963 г."