Не пиел, не пушел, разхождал се постоянно, купил си дори велоергометър, преглеждал пациенти дни преди смъртта си

Проф. Камбуров: Гласът на Чирков сякаш не беше неговият, когато се чухме предната вечер

Венцислав Димитров: Избави ме от състояние, в което 85% от хората си отиват

Синът на първия опериран у нас: 12 часа е интервенцията на баща ми, който живя още 16 г.

Починалият внезапно проф. Александър Чирков нямал здравословни проблеми, не пиел алкохол и не пушел цигари, всеки ден се разхождал, водел изключително целесъобразен начин на живот. Спортувал, а наскоро си купил велоергометър, за да тренира вкъщи.

Въпреки навършените 82 години до последно работел, даже 5 дни преди да издъхне преглеждал пациенти в Пловдив.

Затова и кончината му шокира всички. Все още няма официални резултати за причините за смъртта му, но специалисти не изключват да е получил инсулт или сърдечен удар.

Единственото, от което се оплаквал пред своя дългогодишен приятел проф. Димитър Камбуров от Варна, е, че го боли гърбът.

Но това често се случва при хирурзите, затова не го смятал за нещо сериозно, обяснява специалистът. Чирков и друг път е имал тези проблеми, даже ходил на физиотерапия и на калолечение.

“Вечерта преди да почине, говорихме в 20,30 часа. Направи ми впечатление, че като че ли гласът му беше променен. Каза ми:

“Много ме боли гърбът,

но не се тревожи, ще се оправя. Здравето е най-важното”, заявил Александър Чирков по телефона. Двамата с кардиохирурга се познават от млади години, служили са заедно в казармата, а после са подновили приятелството си през 1975 г. на един конгрес в Тимишоара.

Оттогава се чували постоянно. “Беше спортист. Всеки ден ми се обаждаше още докато беше в Германия и ми казваше колко километра е извървял. Не спираше да се движи и да се среща с хора. Смъртта му беше съвсем неочаквана. Когато миналата година почина втората му съпруга, не се затвори - добави проф. Камбуров. - В последно време прекарваше дните си във Варна. Разхождаше се по улиците и в Морската градина. Хората го спираха, разговаряха с него - нещо, което много му липсваше в Германия. Особено след като изгуби втората си жена миналата година. Намираше утеха, когато му искаха съвети.”

Проф. Чирков е спасил живота на много хора. Някои от които дори не са страдали от сърце, а имали съвсем други проблеми.

“Благодарение на него продължих да живея. Два пъти ме е оперирал. Първият път беше през 2001 г. - разказа бившият депутат Венцислав Димитров. - Отидох в болницата, един куп лекари се чудеха какво да правят. Той ми каза:

“Няма как, ще дойдеш да те оперирам”

Отстрани ми половината панкреас, въпреки че това не му е специалност. И ми обясни, че ако се бяхме забавили още някой и друг ден, щях да си отида. От проф. Камбуров от Варна по-късно разбрах, че 85% от случаите като моя са летални. Така че за проф. Чирков мога да кажа само най-хубави думи. Няма друг такъв човек!”

И други, които са лекувани от сърдечния хирург, са категорични, че на него дължат живота си, след като той се връща окончателно в България в средата на 80-те години. "168 часа" се свърза със сина на първия пациент, опериран от светилото в медицината. Интервенцията е била изключително тежка и продължила 12 часа, разказа пред "168 часа" Методи Христов.

“Знам тази история от баща си, аз лично нямам спомен, защото тогава съм бил на 3 г. - споделя той. - Въпреки че е бил едва на 32 години, баща ми Христо имал болно сърце. В един момент се влошава и по спешност е изпратен от Пловдив в София, където го поема проф. Чирков. Казал му, че до операцията, ако стане проблем, дори няма да могат да го откарат до операционната, защото вече ще е починал. Баща ми обаче успява да влезе за интервенцията. Била е изключително тежка и сложна. Сменили са му клапи и 20 см от аортата. Благодарение на проф. Чирков баща ми е бил спасен. След това ходеше при него на прегледи. Категоричен съм, че професорът беше голям професионалист и много земен човек. Баща ми бе първият опериран човек в България от проф. Чирков и след това живя още 16 г.”

Няколко месеца след този свой успех в България Чирков се прочува отново - този път с

първата сърдечна трансплантация

за цяла Източна Европа и Съветския съюз.

Той ръководи екип, който присажда сърце на 12-годишния Иван от Кърджали. Момчето е страдало от вродена кардиомиопатия. Болестта му е била в последен стадий. След като детето оцелява, най-известните лекари от западни и източни медицински центрове идват в България, за да се уверят лично в постиженията на българската медицина.

Междувременно у професора вече се е зародила идеята за създаването на болница “Св. Екатерина”, но за тази цел му трябвали добри специалисти. Затова основава школата “Чирков” и непрекъснато изпраща свои ученици да специализират в чужбина. Първите уроци са тук и те са

да мълчат в операционната и да слушат класическа музика

Работел по създаването на болницата, а името измисля някъде през 1991 г., защото “тази светица е отдадена на християнството и отговаряла на неговите представи за любов към човека. Тя лекувала и хора”. По ирония на съдбата професорът си отиде именно в деня на света Екатерина.

Мечтата му у нас да има модерна кардиологична болница се сбъдва и той успява да открие “Св. Екатерина” с помощта на Илия Павлов и някои от хората на Живков. Преди това обаче разказва пред студентите за какво мечтае.

Кметът на Видин д-р Цветан Ценков има много ярък спомен от проф. Чирков, когато бил втори курс студент по медицина в София.

“Събра ни в аулата на днешната болница “Света Екатерина”, която тогава беше Първа хирургия. Слушахме го със затаен дъх как тя ще се трансформира и как ще лекуваме в бъдеще.

Освен това ни обясняваше и за живота в бъдещето, което никой друг не ни учеше - разказа Ценков пред "168 часа". - Говореше ни как ще можеш да се движиш между два български града с кола и да спреш на бензиностанция, да си купиш кафе.

Това са нещата от живота, който водим сега. Но тогава нямаше тоалетни на бензиностанциите. Чири, както му казвахме, разказваше, че ще можем дори да се къпем, докато сме спрели да заредим с бензин на пътя.”

И наистина - дупката се превърнала в модерна болница благодарение на усилията на проф. Чирков. По време на тройната коалиция обаче тогавашният министър на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски му

обявява война и го уволнява

от директорския пост. Това е най-големият удар за кардиохирурга и до края на живота си той не може да се примири, че са му отнели болницата, която е създал.

“Не мога да повярвам, че ми взеха болницата”, казвал пред близките си, имайки предвид “Света Екатерина”. Смятал я за свое творение, тъй като сам я изградил от една дупка, която събирала боклуци.

“Отнеха му я, защото му завиждаха. В негово лице имахме рядкото съчетание между великолепен лекар и отличен мениджър”, добави проф. Камбуров.

Официалната версия е по-различна - че в продължение на около две години са извършени 20 незаконни трансплантации, болницата е потънала в дългове и са укривани редица смъртни случаи по време на кардиологичните операции.

Проф. Чирков веднага отрича тези обвинения с аргумента, че като директор е въвел железни мерки именно за откриването на причините за смъртта на всеки един пациент.

“За мен това е разчистване на лични сметки - категоричен бе проф. Чирков. -

Не ме обичаха, защото лекувах членовете на Политбюро,

а Тодор Живков винаги ме приемаше. Всички идваха при мен с доверие, уважаваше ме цялото общество. Не знам защо Гайдарски постъпи така, след като пращаше свои близки само при мен да ги оперирам. Навремето дори ме беше накарал да лекувам сина му. Явно обаче злобата и завистта надделяват.”

След това проф. Чирков започва да работи с други болници - “Аджибадем Сити клиник” и пловдивската “Св. Мина”. Лекарите са категорични, че той има голяма заслуга за създаването на

най-модерната кардиологична школа на Балканите

Нито Румъния, нито Сърбия, нито Гърция имали подобни кадри, каквито обучил хирургът.

“От едно голямо нищо, каквото беше Първа хирургия на Медицинска академия, създаде голямо нещо”, добави Цветан Ценков. Освен това Чирков изпращал всички - от лекарите през сестрите до санитарките - на обучение в Германия. При това се отнасял абсолютно по един и същ начин с всеки. Възпитанието му не му позволявало да пренебрегва когото и да било.

Неговите ученици днес са гръбнакът на най-големите болници - проф. Генчо Начев, доц. Боян Баев, доц. Спас Спасков.