Страната ни прояви твърдост и наложи вето върху преговорите на ЕС със Северна Македония заради исторически спорове, породени от фалшива пропаганда в миналото, но дали е премахнала неразбориите в собствената си история?
“България не смята, че засега Северна Македония има място в Европейския съюз.” Това заяви българският външен министър Екатерина Захариева още преди онлайн срещата на съвета във вторник, 17 ноември, на която се обсъждаха преговорните рамки за присъединяване на Северна Македония и Албания.
Основният аргумент за ветото от наша страна е, че Договорът за добросъседство между двете страни, подписан през 2017 година, не се изпълнява.
Ден преди да бъде потвърдена на европейско ниво позицията, че
България блокира
началото на първата междуправителствена конференция, с която трябва да започнат преговорите на ЕС със Скопие, в интервю за БНР вицепремиерът Красимир Каракачанов очерта препятствията в отношенията между двете страни.
Един от основните проблеми според Каракачанов е, че не може образователна система, определяща българите като тюркско племе, фашисти и убийци, да е резултатът от това, което прави София за Скопие - "един наш съсед, който сме подкрепяли 30 години", и три години и три месеца след Договора за добросъседство да няма никакво изпълнение, нито промени в учебниците по история. Членството в НАТО "се случи благодарение на България", освен това "България бе факторът, който спести гражданската война, каквато Сърбия организира в Босна и Херцеговина, в Хърватия, в Косово", допълни още лидерът на ВМРО.
Въпреки че
не приема преговорната рамка
на Северна Македония, преговорите между София и Скопие ще продължат под германска егида, като целта е процесът да се отпуши до края на годината, когато изтича ротационното европейско председателство на Берлин.

Българската страна вече обяви, че промяна в позицията й може да има, ако Скопие се съгласи да подпише нов документ, който да гарантира, че Договорът за добросъседство между двете страни ще се изпълнява. Засега македонските управляващи не дават сигнали, че са готови на подобна стъпка.
Вместо това медиите в Скопие излязоха с поредната провокация. Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ) настоя за зачитане на идентичността на македонския народ и неговия език, "който е съществувал от няколкостотин години".
От Европейската комисия също заявиха, че работят с България и Северна Македония за намиране на компромис.
Така за пореден път стана безпощадно ясно, че каквито и договори да се подпишат, добросъседски отношения не може да има, докато има митове и лъжи за миналото. И българската позиция е правилна - не може да се отрича, че имаме обща история. Затова наистина е жалко да гледаш как огромна част от населението в Северна Македония остава
силно индоктринирана
от една идеология с подчертано антибългарски характер. Както и от насажданата десетилетия наред от югославската, а впоследствие от сръбската УДБА (еквивалента на българската ДС) лъжа, че
българите
са виновни
за всички беди.
Но от друга страна, макар и заради натиска от тоталитарен режим, натрапен отвън, ние като държава донякъде се явяваме и съучастници за нерадостната съвременна ситуация. Не бива да забравяме, че българската политика по Македонския въпрос исторически се характеризира с резки промени. Така например след 9 септември 1944 г., когато страната попада в съветската сфера на влияние, България в лицето на Георги Димитров напълно се съгласява с югославската политика и дори признава етническо македонско малцинство на своя територия – нещо, което започва да отрича след разрива между Тито и Сталин през 1948 г. Едва след декларацията за независимост на Република Македония от септември 1991 г. политическият елит в София се стреми да формулира последователна политика към Скопие.
В тази връзка е добре, ако не можем да променим позицията на Скопие по
спорните въпроси,
то да направим нужното, за да решим неразбориите в нашата собствена официална историография. Защото в момента излиза, че си заслужаваме някои от най-дразнителните обиди, които се чуват отвъд Осогово.
Така например обвинението че сме
някакви тюрки
или татари
– та нали подобни тези се преподават на учениците и отдавна са залегнали и в учебници, където се говори за произхода на българския народ?! И то след последните представителни генетични изследвания, проведени от наши и чужди учени, които по неоспорим начин доказаха, че не само съвременните, а и древните българи имат европейски произход, а азиатските примеси са в рамките на статистическата грешка – под 2%.
(От 3-та стр.)
Не по-добре стоят нещата и с иначе всеизвестни факти от историята ни от ХХ век, за голяма част от която българските ученици още чакат да "отлежи" във времето, за да започне да се изучава. И ако някой ден тя залегне в учебните програми, може би дори и населението на Северна Македония ще научи, че на 13 ноември 1944 г. българската армия изгонва нацистите от Скопие, а не някакви "части на т.нар. Народоосвободителна армия на Македония", както само преди броени дни за пореден път честваха в Скопие.
Поради важното оперативно значение, което има столицата Скопие, в Република Северна Македония традиционно
се тиражира мистификацията,
че градът е освободен на 13 ноември 1944 г. Това става след тежка, продължила няколко дни битка. Днешната македонска историография твърди също, че тези действия са предотвратили взривяването на редица обекти в града, каквито намерения са имали германците. Впоследствие на един пристигнал сутринта на 14 ноември български полк е било попречено да влезе в освободеното от партизаните Скопие. Така на практика българите нямат принос за превземането на града.
По сведения на генерал Уолтър Оксли – ръководител на британската част на Съюзническата контролна комисия в България, изпратени до ръководството на британското военно министерство, както и до щаба на Обединените съюзнически сили в Средиземноморието:
“...Скопие е овладяно след слаба (германска) съпротива срещу концентричните български атаки. Партизаните са
изчаквали на околните хълмове,
като са се спуснали, за да подкрепят навлизането на българите в града. Българите са задържали военнопленниците, но са предали плененото оръжие на Титовите партизани...”
Друга истина, която трябва да си кажем, е, че все още почитания от мнозина в западната ни съседка маршал Тито, макар че също беше комунистически диктатор като тези, които управляваха половин век България, все пак беше дал малко повече права на поданиците си - най-вече да пътуват извън границите на Югославия.
Що се отнася до ролята на Георги Димитров – освен че името му все още може да се види на селски площади и улици у нас, цял град продължава да носи неговото име. Дори преди няколко години изпаднахме в комична ситуация, когато поискахме Сърбия да върне името на Цариброд, който Тито кръщава на българския комунистически вожд, докато у нас този въпрос все още не е решен.
Въпреки тези родни слабости историците са абсолютно против да се правят компромиси с истината.
"България не трябва да оставя тази държава, която е
остатък от Коминтерна,
да налага мнението си - категоричен е доц. д-р Георги Кокеров. А хората, които гледат “съвременно” и много приказват, са национални предатели. Също както и коминтерновците начело с Георги Михайлов Димитров-Тренчов. Това е известно и няма нужда да се доказва. Историята на тази държава започва от 1945 г. А защо няма нищо създадено на този език, за който говорят, че бил на 400-500 години?! Ние трябва да се съобразяваме единствено с българската история и с това, което знаят всички специалисти в света.
Ненапразно и всички учени, всички слависти знаят, че това е България. С кого да се съобразяваме – дори и през 1945 г., когато е създаден "езикът" им, това е станало въз основа на трудовете на български учени, на български езиковеди.
Когато се говори за съучастие – то е само на българските комунисти. Още техният пророк Маркс е казал, че “пролетариатът няма отечество”. И те действат точно на този принцип. Затова трябва на македонците да им се даде възможност от 4-5 години или повече да се захванат с историческата истина. И не само да обещават "ние ще направим", а предварително да се коригират нещата.
Съществуването на Димитровград у нас,
както и фактът, че все още има много паметници на комунисти, само показва, че комунизмът не си е отишъл от България, но няма връзка с техните претенции.
Що се отнася до произхода ни, доказателствата трябва да се търсят в три области. Етнологията показва, че българите са тръгнали някъде от областта на Памир и те са европейци. Учените намират следи..."
"Парадоксално е, но реално това е наследството, на което до голяма степен в Северна Македония са станали заложници - смята и Мариан Гяурски, доцент в Историческия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. - Ние в един момент успяхме да го преодолеем. Разбира се, има условности – не можем да кажем, че сме успели във всичко, но в крайна сметка по магистралните въпроси, общо взето, сме се отърсили, докато те са много сериозно вътре в това и ако не се отърсят от посткомунистическа Югославия, ще си останат пленници на тези заблуди.
Що се отнася до произхода ни – в нашите учебници е сериозно застъпен и славянският елемент. А и тяхната теза се основава по-скоро на татарските нашествия от Късното средновековие...
Друг е въпросът, че със сигурност има много концепции в нашата историография, които трябва да бъдат осъвременени
Проблемът е, че някои от тях битуват от много време. Безспорно е, че и ние не сме се преборили с някои заблуди, но въпросът е, че там идеологията е антибългарска. Много лошо е индоктринирано това население. Затова смятам, че политиците трябва да вземат решение и да направят компромиси, а не историците..."
Що се отнася до общественото мнение у нас - то също е в абсолютен синхрон с държавната политика по въпроса. Cпoрeд "Aлфa риcърч" 83,8 нa cтo нe ca cъглacни Бългaрия дa пoдкрeпи Рeпубликa Ceвeрнa Мaкeдoния зa члeнcтвo в Eврoпeйcкия cъюз.
42,4% смятат, че България трябва да признае съществуването на македонски език, само ако Република Северна Македония признае съответно, че този език започва да се създава през 1944 г. на основата на западните български диалекти.
45,5 на сто обаче са на мнение, че не трябва да се признава съществуването на отделен македонски език, докато само 4,5 прoцeнтa ca в пoлзa нa бeзуcлoвнoтo му признaвaнe.