Насъскване срещу журналисти на терен е неприемливо насилие.

Да викаш с мегафон срещу репортер, който опитва да си свърши работата, е насилие.

Дали харесваш телевизията или не, не е аргумент за такова поведение спрямо конкретен служител, чиято конкретна работа не е заслужила критика. А и да е, какъвто не е случаят, отново не това е начинът.

Обобщенията никога не са добър съветник. Етикетите, също.

Такива гледки превръщат репортерите във фенове или обикновени ретланслатори, а не в обективно отразяващи. Страх от хули и нападение карат репортерите да заемат страна при подобни събития и да се държат като съмишленици, а не като журналисти.

Този тип натиск вреди и не помага на свободата на словото. Общество, разделено на агитки, които искат да чуват само себе си, отдавна е изгубило нуждата да се погледне отстрани. Накрая съвсем няма да има кой да застане встрани. И тогава, когато съзнаем, че е късно, вече ще сме изгубени.

*От фейсбук по повод новината: Журналистът Даниела Пехливанова с разказ за посегателството срещу нея и екипа на NOVA