Може би изглежда непатриотично, но ожесточените спорове за Гоце Делчев и за Цар Самуил/Самоил, погребан в една малка църквица в средата на едно езеро в днешна Гърция, човек с изпотрошени в битки с Византия кости, умрял болен и изкривен от битки, вероятно от инфаркт, физически много различен от героичните си паметници тук и там, за мен не са политически диспути за историята, а нещо като разпра върху гробове за подялба на принесените заупокойни дарове и варено жито. Което е някакси недостойно. До там ли са достигнали двата народа, ако приемем, че македонците са изградили нещо като национална идентичност (за албанците живеещи там, не знам какво са изградили), та да извеждат своето национално самочуствие от гробове? Има ли нещо по-близко и важно от разобличаването на комунизма-Титов или Сталинистки- за двете общества, щом са решили да се приобщават към Европа? Питам само. Неразобличеният комунизъм, който почти затри България и макар и по-милостив в Югославия, остави всички нас колективно на опашката на европейските народи, не е ли истинската тема? Какъв Самуил? Не помнят ли хората скандиранията: Сталин,Тито, Димитров, по времето когато Коминтернът създава и изселва цели нации, чертае нови граници между народите и сее бъдещи разделения (днес войните са за Крим и Карабах, а утре?). Или са забравили как малко след това песничката се променя:

Славейчето пее, Сталин да живее;

Кукувица кука, Тито на боклука...

Колко трябва да си безпаметен, за да тракаш с костите на Самуил или Гоце Делчев в нелепи спорове и да си забравил, че причината за всички тези днешни разпри е Комунистическият Интернационал? И разбира се, престъпният международен комунизъм, който няма нищо общо с Цар Самуил.

*От фейсбук!