Радостин Стойчев е изключителен професионалист. България трябва да е горда, че има такъв специалист за треньор на националния отбор, а вместо това бързо почна да го плюе."
Това споделя пред "168 часа" бившият разпределител на ЦСКА и на националния отбор Иван Зарев.
И допълва: "Нека "доброжелателите" на Стойчев не бързат да се радват от трудния старт в Световната лига! След тежкия сезон в Италия Радо имаше броени дни да опознае отбора, да реши как да спаси положението при толкова много контузени състезатели. Още във втората среща с Германия се видя, че на отделни елементи
има подобрение, че се работи и се търси решение.

Стойчев е интелигентен и работлив човек.

В скоро време ще дойде успехът, който очевидно плаши някои хора в България и те побързаха да излеят злобата си още при първата загуба!"
В интервюто си за "168 часа" Радо Стойчев открито повдигна темата за воденето на физическата подготовка у нас и тежките контузии, които тя нерядко нанася на състезателите. За българските клубове това е тема табу, но специалистът призна, че има доста волейболисти, които за него са били потенциални национали, а сега - заради грешна ненавременна превенция, са прекъснали състезателната си кариера.
Само през изминалия сезон контузии извадиха от волейбола за посрещачите Бойко Бонев и Владо Александров от ЦСКА. Въпреки че бяха повикани от Стойчев
в националния отбор, заради получени през сезона травми от състава към момента отпаднаха центърът Светослав Гоцев и Тодор Вълчев. Преди години поредица от неприятни операции сложи край на кариерата на

някогашната "машина за точки"

на "Лукойл Нефтохимик" - диагонала Петър Христов.
За разпределителя Иван Зарев съдбата бе приготвила най-тежък удар, и то точно когато започна да показва в пълна степен потенциала си: бомбен начален удар, добра блокада и синхрон със състезателите на полето. Съвсем логично дойде и поканата за националния отбор от бившия национален селекционер Силвано Пранди, но се разбра, че Зарев трябва спешно да претърпи операция. След хирургическата интервенция дойде и страшната новина: Иван
ще трябва да прекрати състезателната си кариера! И то точно в момента, в който се предполагаше, че тя тепърва ще тръгне по бляскав път.
"В първия момент за всеки състезател това звучи като присъда. Но най-грешното в такива ситуации е да изпаднеш в депресия. Животът продължава", разказва бившият национален разпределител.

Днес Зарев вече е дипломиран специалист

по международни отношения и е намерил ново поле за изява. Занимава се активно с граждански инициативи. Доволен е, когато вижда реален резултат от работата си. "Наскоро регистрирахме движение "Младите в действие". Работим по проекти, с които да направим живота си по-хубав. Удовлетворението от обществения труд е наистина голямо. Показваме, че и в България нещата могат да се получават, когато има желание и колектив. Хората са щастливи, постоянно звънят да ни поздравяват", разказва бившият национал.
Споделя, че многото нови ангажименти са го поотдалечили от волейбола, но не пропуска мачове на националния отбор. С особена сила важи това след избора на Радостин Стойчев за национален селекционер. "Със Стойчев се познаваме от много години - когато той работеше като треньор в "Славия", а аз бях юноша на "белите". Още тогава личеше, че си разбира от работата. Той е изключителен специалист, а резултатите му през последните години доказват това. Като човек, който дълго време е бил в спорта, винаги съм намирал кусури на треньорите, но за него не мога да кажа нищо лошо", разказва Зарев. Обяснява си злостните коментари след трудното начало срещу Германия в Световната лига с типичната българска злоба и завист.

"Радо е човек, който дава всичко от себе си

Има амбиции да промени много неща не само в националния отбор, но и във волейбола като цяло. Приветствам намерението му да се промени методиката, да се работи по превенция на котузиите. Ако в българската волейболна общоност има здрав разум, то тя трябва да даде подкрепата си на Стойчев - особено сега, след трудното начало", обобщава бившият национален разпределител Иван Зарев.

Горчив, но безценен урок за Радо Стойчев 

САМО за 48 часа като треньор на националния отбор на България Радостин Стойчев изпи горчивата чаша до дъно.
По-лошо не можеше и да бъде. Около седмица за запознаване с отбора. Контузии на всички основни състезатели. Загуба и трудна победа над считан за непретенциозен съперник. Липса на грам първоначален толеранс. Злорадстващи коментари, обвиняващи за случилото се треньора. Тотална незаинтересованост на управниците на спорта и държавата ни. Срамен за гледане, намачкан до безумие национален флаг в Двореца на културата и спорта във Варна.
Колкото и тежко начало да е очаквал, едва ли е допускал, че всичко ще се стовари върху му наведнъж. България посрещна един от най-достойните си спортисти като мащеха. Най-добрият клубен треньор в света, получаващ овации "между чужди", изслуша за пръв път като селекционер националния си химн в полупразна зала, където трябваше да е уж "между свои". Грозно беше да се види как в трудните моменти публиката млъкваше и се изправяше на крака само при подем в отбора въпреки предварителната молба на Радо за подкрепа. По същото време в Лодз полската публика не спря нито за миг да подкрепя отбора си, въпреки че "дружина полска" загуби с 0:3 от САЩ.
След двата мача отношението към Стойчев беше като към избран по принуда заради огром- ното желание на хората треньор, когото мнозина дебнат да сгреши. При такива случаи някой би се запитал: "Струва ли си?" Да, струва си! Защото най-важните хора, с които Радо ще води битката занапред, не го предадоха и за секунда. Уморен до краен предел, особено през втория мач, Матей Казийски даде всичко от себе си. Осъ- знавайки колко важна е победата не само за отбора, но и за треньора. Докрай се раздаде и капитанът Владимир Николов. Класата си демонстрира и младият център Теодор Тодоров. След първия двубой Виктор Йосифов се "събуди" и намекна защо беше избран за блокировач номер едно на последното европейско първенство. С огромно желание игра и либерото Владислав Иванов, заменил на пожар контузения Теди Салпаров.
Така Радо Стойчев вече знае, че си струва да продължи. И вече знае на кого може да разчита. Разбра го чрез горчив, но безценен урок.

Карък в САЩ 

Каръкът, който гони през последните години американския национален отбор, не го подмина и сега.
След като за Световното първенство контузия извади Раян Милър буквално часове преди старта, то сега това сполетя Шон Рууни и Кевин Хансен. Ден преди тимът на САЩ да отлети за Полша, при Шон се обади стара травма в рамото. Той ще бъде съхранен за важните мачове с Бразилия. Хансен пък бе опериран от апандисит и пропуска турнира.

Русия чака Бережко 

Прекият ни съперник в Световната лига - Русия, записа две победи над Япония и оглави групата.
В следващия кръг руснаците приемат в Калининград измъчилия ни до краен предел тим на Германия. Очаква се към отбора да се присъедини любимецът на треньора Алекно - посрещачът Юрий Бережко. След неуспешен сезон в Италия Бережко претърпя операция на коленете.