Moмче, ти в котка бил ли си, когато я… А за презервативи с рога чувал ли си?

Проф. Боев беше на около 60 години. С бяла разрошена коса тип Айнщайн. Винаги с разкопчана риза, а сакото му – обикновено посипано с пепел от цигари. Беше доста пълен и ходеше с бастун. Как се придвижват иначе 150 килограма? Беше умен и начетен поне за двама (и то не глупаци). И малко хора се наемаха да влязат в открит спор с него.

Първият филм, на който проф. Боев ми беше консултант, беше за секса при животните – “Ритуали на любовта”. Зададе се и художественият съвет. Той се състоеше от 12 души, предимно стари студийни кримки, обединени от Цоцов.

Той не беше председател на съвета, но като партиен секретар дърпаше конците. Имаше представители от Министерството на културата и на още две институции. (Едната се сещате коя е.) Основната им задача беше да не допускат извращения от политически характер. Моят филм обаче не третираше политически, а сексуални проблеми.

Съветът също така можеше да има и забележки от творчески или научен характер, но ако те бяха една-две и не особено съществени – би могло евентуално и да бъдат пренебрегнати. Така че нямах основания за безпокойство. Но малко преди заседанието един мой колега и приятел ме дръпна настрани и ме предупреди, че Цоцов е събрал цялата си кохорта и че са взели решение да ме съсипят и да спрат филма. Един от колегите изнамерил и едно младо момче – сексолог (негов братовчед), който да разгроми филма и от научна гледна точка.

Бях измислил и много, много хубаво мото, което стоеше под заглавието. Много си го харесвах, а и отговаряше съвсем точно на поведението на всички животни, а даже и на някои от хората. Сексологът пръв взе думата: “Другари! Първо трябва да се махне мотото. Защото! Отворете енциклопедията “Ларус”. Отворете “Британика”. Отворете на думата "секс". И там пише какво? Секс значи пол. И оттам идва например думата секционна мебел. И като прочетем това мото, се получава какво?... Безсмислие! “Полът не е съвкуплението” и т.н. Предлагам да се махне мотото, нали?”...

Тъкмо се канех да обясня на тъпия галош, че наистина първо значението на думата "секс" е било само пол, но от десетилетия насам думата "секс" е придобила гражданственост със съвсем друго значение. В това време обаче думата взе проф. Боев. Този път беше с вратовръзка, но ризата му – пак разкопчана, а сакото, както винаги, посипано с пепел от цигари:

– Момче, ти какво работиш?

– Аз съм сексолог.

– Не те питам как се нарича професията ти, а каква дейност извършваш?

– При мен идват хора с проблеми и аз ги съветвам...

– Чакай, чакай! Ти нещо ни будалкаш! Нали каза, че секс значи пол. За какви проблеми и за какви съвети говориш?!... Първо, ти не си сексолог. Ти си пололог. И твоята работа е да определяш половете – това е мъжки, това е женски, това е по средата...

Тогава за първи път проумях, че за да сразиш опонентите си, не е нужно аргументите ти да бъдат смислени. По-важното е да бъдат остроумни. А репликата на проф. Боев беше и смислена, и остроумна. Младият сексолог млъкна сконфузен. Но веднага се включи кохортата на Цоцов – това да се махне, онова да се махне, това да се махне, онова да се махне. И като теглиш чертата, остава само заглавието (и то под въпрос). Включи се представителката на Министерството на културата:

– Другарю Стоев, или както ви наричат там, не знам защо Джеки! Вашето така наречено мото на филма е подписано с Дж. Това Джойс ли е? Или е Джером Джером?

Явно искаше да демонстрира обща култура и ерудиция. Все пак е представителка не на Министерството на земеделието, а на културата.

– Не – казвам аз скромно, – Дж. е от Джеки.

– Другарю Стоев, а защо не сте се подписали с цялото си име? Така човек би могъл и да си помисли, че авторът на мотото е сериозен човек!?

Сконфузеният млад сексолог отново се зареди със смелост и взе думата:

– Да вземем например епизода с котките. Как те врещят неистово пролетно време при сексуален контакт. Нека, другари, да го обясня научно. Все пак сте Студия за НАУЧНОпопулярни филми, нали? Котаракът има на пениса си нещо подобно на нокът, с който задиря вагината на котката. Тя съответно изпитва болка и врещи.

Проф. Боев бавно се изправи, подпирайки се на бастуна. И посочи сексолога с пръст. Погледната отстрани, сценката много приличаше на известния колаж от Лайпцигския процес – огромният Георги Димитров сочи с пръст дребната фигура на Гьоринг.

– Ти, момче, котка ебал ли си, бе?

– Не – отговори стъписаният сексолог (вместо да се направи на обиден или да измисли нещо).

А Боев продължи:

– А да си бил в путката на котката, когато я ебат?

– Не съм.

– А да си чувал за презервативи с рога, копита и други израстъци? За какво са направени? Да я боли жената или да й е хубаво, а? Сексолог със сексолог! – И се тръшна на стола. А столът изпращя, замалко да се счупи.

Два дни преди съвета за късмет бяха сменили председателя на художествения съвет (който беше по-тъп и от Цоцов). Новоизбраният председател беше Косьо Обрешков. Той беше готин, свестен и интелигентен. По регламент председателят се изказва накрая, обобщава и взема решение. Косьо се позакашля авторитетно и заговори строго:

– Другари! Радвам се, че художественият съвет, на който аз за първи път съм председател, беше толкова интересен, съдържателен и градивен. Изказаха се важни мнения и конструктивни предложения.

Помислих и той нещо да не е мръднал?

– Джеки! – обърна се той към мен. – Смяташ ли да променяш нещо във филма?

– Не – отговорих.

– Добре! Тогава закривам съвета.

Радостта от това, че филмът мина, се смеси с удоволствието да наблюдавам опуленото лице на Цоцов и неговите хора. На всеки художествен съвет секретарката стенографира всички изказвания дословно. След това пренаписва стенограмата на пишеща машина и оформя написаното като протокол. А гореизложените диалози съм цитирал по протокола. Така че, ако на места има нецензурни изрази, вината не е моя.