Светът, Америка, Европа навлизат в сложен етап. Коронавирусът изкристализира процеси, немислими доскоро - мъдростта, интелектът започнаха да носят не просто много пари, а страшно много.

Един бегъл поглед върху класацията с хората, забогатели от коронакризата, показва, че от нея неимоверно спечелиха Джеф Безос, Бил Гейтс, Марк Зукърбърг, Илон Мъск и още дълга редица милиардери и милионери от Силициевата долина. Те не воюват за чужда акватория в морето, за да вземат нечие газово находище, те не воюват, за да превземат дадена територия. Те не се занимават с подобни демодирани практики и старомодни активи. Тяхната добавена стойност е в интелекта, науката, технологиите.

Въпросът е как ние да влезем в този коловоз и да не останем на старата гара с чугунените глави и глупаците. Подхвърлям само една идея - като се върнем към корените си. Израснах в семейство на икономист и от малка освен в приказките се зачитах и в икономическата литература. Защо ми е било интересно да зяпам таблици с данни и карти, какво толкова съм намирала там, не знам. Интересът се задълбочи и на 10-11 г. вече ровех сериозно и знаех, че ще стана икономист.

Точно тогава по литература започна да ни преподава г-жа Таня Хадад. Всеки помни как едно време трябваше да развиваме есета, ползвайки едни помагала с готови теми. Ако искаш шестици, ги учиш. Г-жа Хадад обаче разби това клише. Тя не искаше от нас да наизустяваме чужди концепции, а да мислим и да опишем в есетата си своите разсъждения.

Започнах плахо и останах безкрайно учудена, че тя ме окуражи да продължавам. Какви крила са това за едно дете, едва ли някой може да си представи. Аз летях. Четях, търсех, пишех, драсках, сменях концепциите, докато накрая се получаваше резултат, който да ми хареса. И г-жа Хадад, винаги усмихната, задаваше въпроси, караше ни да мислим, да се надпреварваме с нови, интересни и провокативни идеи. Часовете наистина бяха празник.

Да, аз завърших икономика, но нямаше сила, която да ме спре да не се явя на първия обявен конкурс за репортери във вестник “168 часа”. Така един фантастичен учител преобърна съдбата ми и вече 25 години пиша със същата искра, запалена от г-жа Хадад. Мога да се подпиша, че именно такива учители е имало и в онези тъмни векове на турското робство, които са запалили не искрите, а пламъците в душите на няколко поколения, за да се родят безсмъртните ни герои като Левски, Ботев, вечни писатели като Вазов.

Често чета история и винаги ми е било интересно как онези хъшове успяват да извоюват освобождението на България от турско робство? Как след това са успели да изградят силна държава с непобедима армия и икономика, която в 30-те години на миналия век става една от десетте най-бързо развиващи се в Европа?

След години търсене разбрах - Освобождението и изграждането на модерна България са започнали много преди Априлското въстание и Руско-турската война. Още когато в най-тъмните векове започва битката за самостоятелна българска църква и училища.

Сигурно е било по-лесно да учиш турски, но нашите възрожденци са избрали трудния път и няколко века преди Освобождението започват битката си. Благодарение на тази изстрадана борба на целия народ, години преди Освобождението вече имаме 235 училища. Често си мисля за щастието на онези дечица, нашите прапрабаби и дядовци, да учат на български, а в неделя да отидат на неделно училище, за да учат вероучение. Ето този колективен дух ражда героите ни.

Сега е моментът да го открием и да потърсим в кризата възможности и уж “заспали” активи и да влезем в клуба на интелигентните.

Как ли? Всеки в детството си е имал поне един учител възрожденец, който всеки ден е запалвал искрата и ентусиазма му, за да дава най-доброто от себе си. А ако не се сещате за някого, огледайте се и го потърсете сред учителите, които учат децата ни.