Още не е минал първият ми официален мач, а "доброжелатели" в България вече говорят зад гърба ми.
Чакат да се обърна на другата страна, за да започнат. Но няма да ме уплашат, няма да губя време за тях.
Приех да стана треньор на националния отбор, защото вярвам в успеха!"
Това споделя пред "168 часа" треньорът на националния мъжки отбор по волейбол Радостин Стойчев в първото си голямо интервю, след като пое поста. На 28 и 29 май т.г. националният отбор се изправя срещу Германия. Двубоите ще са официалният дебют на Стойчев начело на "лъвовете". Селекционерът вече записа две победи в контролни мачове срещу заемащия второ място в световната ранглиста отбор на Куба, но официалните състезания са друго нещо. В историята на българския спорт Стойчев е
най-успелият
български клубен треньор. С отборите, в които е работил, е спечелил всичко възможно: от вътрешни шампионати в най-силните волейболни първенства през Европейската шампионска лига до Световния клубен турнир. С особена сила това звучи за настоящия ръководен от него клуб "Итас Диатек Трентино" ("Тренто"). Още в дебютния си сезон в италианската серия А1 Стойчев печели шампионска титла. Понастоящем в състава на "Тренто" са звездата на националния
ни отбор Матей Казийски, Цветан Соколов, Валентин Братоев. Преди години там се състезаваха и капитанът на националите Владо Николов, Смилен Мляков, Краси Стефанов. Това накара феновете да лепнат на тима марката БГ "Тренто". А успехите родиха фразата: "Тренто е от друга планета!", изпълнила волейболни форуми и преди десетина дни, когато Радо и компания спечелиха за втори път шампионата на Италия -  

със само една загуба през редовния сезон!

Но дори и отборът да прилича с успехите си на извънземен, то треньорът Радостин Стойчев е стъпил здраво на земята. В края на 2010 г. на пръв поглед съвсем логично предвид успехите му Стойчев бе избран за селекционер на националния отбор. Новината обаче изненада мнозина. Открай време у нас се говори за натиск върху треньорите при определяне на състава, за обслужване на клубни и мениджърски интереси. Затова малцина допускаха, че Радостин Стойчев ще заложи на карта международния си авторитет, поемайки риска да се окаже в състояние на борещ се с "вятърни мелници" селекционер. Напук на скептицизма Радо пое риска. Но не за да се пробва и на тази сцена.

"Не можех да откажа на България.

И други страни са ми предлагали, но не съм и помислял да приема. Но България е друго нещо! Тук съм заради идеята. Защото вярвам, че искаме и можем да постигнем нещо голямо. Не мога да сравнявам България с никоя друга страна, това си е моята страна - обяснява емоционално най-успешният български треньор. И допълва: - Но никой няма да се бърка в работата ми!"
В известен смисъл символично се оказа първото събиране на националния отбор в пълен състав точно на най-българския празник 24 май. "Наистина светъл празник, но не искам да се ръководя от символиките, понякога могат да ни отведат в грешна посока. Хубавото е, че вече сме в пълен състав. Досега не бях почерпил момчетата за спечелената с "Тренто" втора шампионска титла в Италия. Сега мога да го направя", споделя Стойчев. На предположението, че може би под "сега" има предвид след края на срещите от Световната лига срещу Германия през уикенда, той отговаря: "О, не - тогава бих могъл да черпя за втори път." Това звучи малко изненадващо предвид факта, че специалистът държи много на спазване на режима. "Едното няма нищо общо с другото.

Черпенето означава, че сме постигнали успех,

а успехът трябва да се цени", обяснява Радо. Философия на наистина успелите хора.
И точно като такъв човек Стойчев не дава ухо на тези, които го дебнат за най-малката грешка. Нито пък на тези, които го ласкаят. Наясно е, че в България пътят от "Осанна" до "Разпни го!" е твърде кратък, като обикновено едни и същи хора те водят по него. С усмивка наблюдава хората, които преди година не искаха да чуят за смяна, превъзнасяйки предшественика му Силвано Пранди, а днес се разтапят около него.
"Не могат да ме заблудят. Не съм човек, който се поддава на ласкатели. Знам какво ме чака при евентуална загуба. Но много отдавна съм изтръпнал. Завистта и злобата не могат да ме разколебаят. Преди дни момчетата ми показаха как еди-кой си написал, че аз и щабът ми сме били ощетили федерацията с десетки хиляди. Всичкото това още преди да е минал първият ни мач! Но да губя време и да хабя нерви
за такива неща е глупаво.

 Съсредоточен съм върху работата си", категоричен е Стойчев.

А работата му от чисто психологическа гледна точка не е лека. Пред "168 часа" редица чуждестранни волейболисти от топкласа са споделяли, че очакват от Стойчев злато още на Европейското първенство през есента и на олимпиадата догодина. Друг треньор, изправен пред такива свръхочаквания може би ще се уплаши. Но не и Радо. "Осъзнавам голямата отговорност да съм треньор на националния отбор на България. Но нека хората не прехвърлят автоматично успехите ми с "Тренто" тук. Предимството да работиш с клубен отбор е, че ако даден състезател не ти харесва, можеш
да купиш нов. А в националния отбор така не става. Имаш определен потенциал и трябва да избираш от него. В България възможностите са ограничени по чисто демографски признак. В Бразилия, Русия има много повече млади, високи момчета, които биха могли да станат добри волейболисти. У нас не че няма, но все пак сме 7 милиона народ", обяснява Стойчев. Но допълва: "С колкото и ограничен ресурс да разполага България, той е достатъчно качествен

Щом съм приел да бъда тук, значи вярвам в тези момчета",

обобщава селекционерът. Това, което го притеснява, не е потенциалът на волейболистите у нас, а начинът, по който клубовете се грижат за него. Или по-точно: не се грижат. "Условията в България причиняват щети на много състезатели, които за мен бяха потенциални национали. Има интересни като качества момчета, които вече не играят или са на път да се откажат заради контузии и проблеми, които при нормален шампионат не биха се случили - повдига завесата Стойчев. И обяснява: - Битовите условия са само едната страна на проблема. Другата са методиката на работа, квалификацията на специалистите. В България цялата подготовка е грешна. И резултатът е следният: волейболистите идват в националния или излизат в клубове в чужбина със сериозни проблеми, които са получили вследствие на занемаряване, а не нещо друго. Не става въпрос за грешно лечение, а направо за липса на лечение! Изобщо не им е обръщано внимание! А когато няма превенция

един малък проблем след година се превръща в голям!"

Радо е готов с идеи за промяна. "Искам нещата да се случват така, както е в Италия, Русия, Полша. Там някой с повече опит и знания дава схема, към която се придържат клубовете. Има треньорски квалификации, вкарват се длъжности като физически треньор, физиотерапевт, скаут. Тези хора помагат за цялостното изграждане и съхранение на състезателите. Ако тези длъжности липсват, треньорът
не може да знае всичко сам и проблемите се появяват. Това е основното ми намерение - да променя квалификацията на работа и структурите на клубовете", разяснява подробно специалистът. Засега срещал разбиране от страна волейболните хора у нас. Както и подкрепа от обикновените хора. "Имаме нужда от подкрепата на феновете. Радвам се, че хората идват на тренировките, опитват се да намерят нещо позитивно", обяснява Стойчев. С тази атмосфера той живее  вече четири години
в Тренто. От местните управници до най-обикновените граждани там - всички са почитатели на водения от Радо тим. Фенклубът на отбора е колоритнен и следва любимците си и на състезания в чужбина. Капитан на отбора е Матей Казийски, като местните го провъзгласиха за император.

"В Тренто вече има деца, кръстени на Матей.

На мен още няма, но има една закачка в града: ако на някого му се родят близнаци, ще ги кръсти Радо и Стин - обяснява с усмивка селекционерът и допълва: - Докато с Матей бяхме в "Динамо" Москва, също имаше фенове, които си кръстиха децата на него." Колкото и тъжно да звучи, като антипод на това трябва да споменем, че докато Тренто
се прекланя пред
Казийски, то представители на бившия му клуб "Славия" го съдят, за да намажат още и още пари от трансферите му... Радостин Стойчев споделя и за един интересен бас между него и президента на "Тренто" Диего Мосна. "Имаме уговорка от самото начало: ако отборът е паднал, аз черпя след мача. Ако бием, черпи той. През този сезон имахме само една загуба. Някой може да каже, че съм разорил Диего, но, повярвайте ми - той няма нищо против. Съгласен е все така да бъде", усмихва се селекционерът. В България и Италия Радо Стойчев има собствен бизнес. "Дребни неща са, но

в Италия никой не прави разлика че съм чужденец.

Хората винаги гледат да помогнат. По-скоро се чувствам понякога чужденец в България покрай отношението на някои хора - обяснява той. Накрая обобщава: - Въпреки всички трудности не смятам да мрънкам и да се извинявам. Дошъл съм с определена цел и щом нещо не ми харесва, ще направя всичко да го променя!"

 

Политиците позорно нехаят

НИТО един от българските политици не се е сетил да поздрави селекционера за успеха с "Тренто" и да му пожелае късмет с представителния тим.
"Само бившият вече консул в Милано ни се обаждаше да ни поздрави и пращаше поздравителни мейли в клуба. От Министерството на спорта или от депутати поздравления не съм получавал", признава Радо. Наясно е, че след голям успех управниците ни ще се строят до отбора за триумфални снимки. Но не смята да обръща внимание на това. "На мен ще ми е достатъчно вътрешното удовлетворение, ако постигнем успех. А кой след това ще се бие в гърдите и ще си приписва заслуги, малко ме вълнува. Хората сами ще могат да преценят", обобщава философски Стойчев.
 

Кариера

Радостин Стойчев е трето поколение треньор.
Състезателната кариера на Стойчев-младши започва в ЦСКА на поста разпределител. Постепенно играе в отбори от Португалия, Испания, Австрия, Сърбия и Франция. Треньорската му кариера започва през 2003 г., когато става треньор на "Славия" (София). Между 2005 - 2007 г. е помощник-треньор на руския гранд "Динамо" (Москва). В клуба се състезава и Матей Казийски. През 2007 г. Стойчев и Казийски преминават в Тренто. В края на 2010 г. оглави българския национален отбор.

Отличия

1991 г. - Златен медал като състезател от първенството на България с отбора "Миньор" (Бухово).
2005 г. - Купа на България като треньор на "Славия" (София).
2006 г. - Печели шампионата на Русия като помощник-треньор в "Динамо" (Москва).
2007 г. - Купа на Русия с "Динамо" (Москва).
2008 г. - Титла на Италия като старши треньор на "Тренто".
2009 г. - Печели Шампионската лига с "Тренто".
2009 г. - Световен клубен шампион с "Тренто".
2010 г. - Купа на Италия с "Тренто".
2010 г. - Втора титла в Шампионската лига с "Тренто".
2010 г. - Втори път Световен клубен шампион с "Тренто".
2011 г. - Трета титла в Шампионската лига с "Тренто".
2011 г. - Втора шампионска титла в Италия в "Тренто".

Проблеми мъчат Казийски

ДНИ преди първите мачове от Световната лига здравословни проблеми налегнаха и звездата на националния тим Матей Казийски.
"Вчера се появиха, затова Матей не игра във втория мач с Куба. Все още не знаем какво му е, надяваме се да го възстановим до срещите с Германия", споделя Радо Стойчев. Все още извън игра е и центърът Светослав Гоцев. С проблеми са разпределителят Андрей Жеков и центърът Теодор Тодоров. "Андрей стисна зъби и игра срещу Куба, беше важно да го направи. Теодор още не е напълно възстановен от операцията в рамото. Ще отнеме доста време да работим върху чисто физическите му качества. Другият център - Виктор Йосифов, е горе-долу добре, но и той имаше малък физически проблем. Като цяло съм много доволен от Тодоров и Йосифов. Те са изключително земни момчета с голям потенциал. При възможност бих взел един от двамата в "Тренто" - обяснява Стойчев и допълва: - В първите мачове от лигата със сигурност няма да покажем добра игра, но важен е резултатът. Излизаме, за да спечелим, и е хубаво, че всички са ентусиазирани и позитивно настроени!"

 

Без драми на поста либеро

ХУБАВАТА новина е, че либерото Владислав Иванов, заменил на пожар контузения Теди Салпаров, се справя много добре.
"Няма да има пробойна. Владислав има необходимите качества, работи усърдно. А Теди беше важен за отбора. И като характер, и като присъствие. Очаквам го обратно при нас", разказва Стойчев. Признава, че едва за Европейското ще е напълно запознат с потенциала на националите. "Ще ми трябва поне месец и половина да видя кой къде може да прогресира, в каква посока да се развие", обяснява той.
В първите двубои срещу Германия нашите ще излязат малко или много "на сляпо". "Германия е с много променен състав, без контролни срещи. Имаме всичките им срещи от миналата година, но те не дават реална картина. Ще трябва да се ориентираме след първия мач. За мачовете с Русия ще имаме запис от първите им мачове, както и от двете контроли с Полша - обяснява треньорът и обобщава: - Никой съперник не ме притеснява и не може да ме уплаши!"

Не заспива без книга

НАВРЪХ 24 май бе оповестена стряскаща статистика, според която поне 2/3 от българите не четат книги.
"Е, аз съм от другата 1/3 - усмихва се Радо Стойчев и допълва: - Всяка вечер чета книга, не мога да заспя иначе. Преди наблягах на сериозната литература, сега се усещам, че чета по-леки неща за разтоварване."
Друго негово любимо занимание извън волейбола е футболът. "Навремето започнах да тренирам футбол. Не съжалявам, че съм се отказал. Така е трябвало да се случи, не може да се живее със съжаления. Футбол играя с приятели за удоволствие и до ден днешен, но време да ходя на стадиона нямам. Откакто съм в Италия, нито веднъж не съм ходил да гледам мач на живо."

 

Българският - задължителен вкъщи

Радостин Стойчев не обича да говори за личния си живот. Съпругата му Ели е бивша стюардеса. Тя и двете им деца живеят в Италия. "Въпреки че почти през цялата година са в Италия, децата ми говорят български и аз държа да говорят български. Когато се върнем в България, дъщеря ми малко се затруднява в първите две седмици, но после свиква", споделя Стойчев.