ВЪСТАНИКЪТ

Въстаникът се събуди, разтърка очи и погледна часовника. Време е за ставане .Отметна с крак пухената завивка, нахлузи чехли и зашляпа към банята. Малко вода по лицето не е излиша. Какво ли имам тази сутрин за закуска? Хладилникът е пълен и не е лесно да се избере. И какво след това? Ясно какво. Време е за препасване на патрондаша: малко яйца, домати и сушена риба ще свършат работа днес. На война като на война. Ще бъде тежък, но велик ден. Последна глътка кафе, нахлузване на панталона, сетне бялата риза, задължителният "Деним" и миг на двоумение: дали в тоя горещник ще е подходящ тъмносиният блейзър? Бегъл поглед в огледалото и ръката вече посяга към вратата.

Въстаникът живееше в една скромна луксозна кооперация в центъра на града. Дали като излиза да не вдигне малко шум или тихомълком да поеме по неведомите пътища на борбата? И такава мисъл му мина в главата, докато натискаше копчето на тихия, като нежен полъх на вятър, асансьор. И вече е навън. Хубава, свежа утрин. Само за въстание. И то ще избухне, не може да не избухне. Има и водач. Дар от братушките ни е той. И ще последва щурм, щурм, щурм. Велико народно въстание!

Въстаникът крачи смело и решително по улицата на път към бойното поле. Хора бързат за работа, майки водят деца на детска градина, магазинери вдигат щорите на витрините, автомобили преминават в стройна колона, запътили се от единия към другия край на града. И аромат на утринно кафе се носи във въздуха. Но той смело върви, свъсил вежди дори. И за друго мисли сега. Дали ще бъде щастлив да го зърне за миг ? Него, водачът, другарят стопанин на "Сивия дом", героят размахал гневно юмрук. Но е важно да бъде със свирка в уста до Хаджи, Баби и Мине, тримата другари, които ще бъдат в първата бойна редица, в центъра на сражението. И прекрасната Мая би искал да погледне в очи и знае тогава, че довечера доволен ще да заспи! Нима не е прекрасно всичко това?

Въстаникът се бе повъстанчил от ранно детство - да. Баба и дядо му разказваха тогава за голямото септемврийско въстание. Но как неусетно отлетя времето. Порасна, възмъжа и ето, че дойде дойде неговият час. Бие камбаната. А след това? Службица може или туй-цък, онуй-цък, като по вода. Знае той. Положението се оправя само с бой.Традиция е това. Защо да не е така и сега? И песен е нужна, не само яйца! А, ако сме малко, ако силици нямаме за мощния щурм? Но веднага лошата мисъл изтри с ръка. И продължи с бодри крачки. Не е сега време за врачки.

(Следва продължение)

*От фейсбук!