Лично Владимир Илич дава началото на войната срещу враговете на народа чрез натравяне

Георги Марков също е жертва на службата

Отровата има специална част в историята на човечеството. Отстраняването на враговете по този начин датира от хилядолетия. Още от Древен Египет. След това минава през Римската империя и най-великата отровителка в историята Локуста. Минава през Медичите и много средновековни кралства, за да дойде до наши дни. И най-известната държавна програма за отровителство - тази на КГБ. Тя е оставила белег и върху българската история с покушението над писателя дисидент Георги Марков в Лондон. А състоянието на известния опозиционер на Владимир Путин - Алексей Навални, отново я извади на преден план.

Първата лаборатория за изучаване и производство на отрови в Русия се появява още през 1921 г. По личното разпореждане на вожда и учителя на Октомврийската революция Владимир Илич Ленин. Идеята му идва след атентата, който извършва срещу него есерката Фани Каплан през 1918 г., твърди историкът на съветското разузнаване Борис Волдарски. Някой му докладва, че нейните куршуми били натопени в рицин. Тогава Ленин нарежда да се създаде “специален кабинет”, който да изучава токсините и наркотичните вещества.

Със задачата се заема председателят на ОГПУ Вячеслав Рудолфович Менжински, наследникът на Феликс Едмундович Дзержински на поста. Формално той прави лаборатория, която не е свързана с тайните служби, а е част от Всесъюзния институт по биохимия. По ирония на съдбата Менжински най-вероятно е жертва на собствените си разработки. Той умира на 10 май 1934 г., като според някои версии е бил тровен и лекуван неправилно по нареждане на наследника си на поста Хенрих Ягода. Кремиран е, а урната и до днес е в стените на Кремъл.

Появата на д-р Смърт

Новият живот на лабораторията за отрови стартира от 1938 г., когато е включена към IV спецотдел на НКВД. Дясната ръка на Сталин - Лаврентий Берия поставя и конкретна задача - да се създадат такива съединения, които да имитират смърт по естествени причини. И да бъдат неоткриваеми дори при най-щателната аутопсия. Веднага започва работа по изпълнение на заповедта. Правят се две лаборатории - бактериологична и за отрови. Начело на втората застава д-р Григорий Майрановски. Отделят се пет стаи на гърба на затвора на НКВД на прочутата улица “Лубянка”.

“Токсикологичната лаборатория във всички официални документи се споменава като лаборатория Х”, пише в мемоарите си “терминаторът на Сталин” Павел Судоплатов. “Неин началник бе полковникът от медицинската служба професор Майрановски. Официално се изследваше влиянието на смъртоносни газове и отрови върху туморни образувания. Професорът бе високо ценен в медицинските кръгове”, допълва той.

Разположението на лабораторията било много удобно, защото
всичките си опити д-р Майрановски прави върху затворници.
Тровени са единствено по специалните закони, без всякакъв съд и присъда. Всеки ден нова порция затворници влизали в стаите на лабораторията и повече не излизали. След това идват и военноплениците по време на Втората световна война.
Никой не знае колко човека са минали през лаботория Х. Част от протоколите са унищожени, а другите все още са секретни, въпреки че е минала абсолютната давност. Най-малката цифра е 250 човека, но според очевидци става въпрос за хиляди умъртвени.

Работата в лабораторията била доста напрегната. Даже проверените хора не издържали на стреса. След участието си в десетки експерименти опитният сътрудник на НКВД Филимонов се алкохолизира, а други чекисти са с тежки поражения на психиката. Сътрудниците на лабораторията Щеглов и Щеглоев се самоубиват.
Самият д-р Смърт се държи до края, но съдбата му отрежда да умре по начина, по който е убивал. През 1951 г. Майрановски е арестуван за участие в “ционистки заговор”, защото държал отрови в дома си. Неговите показания са основни в присъдата на Лаврентий Берия. Дори от затвора той продължава да консултира органите за своята специалност. При появяването на лекари обаче избухвал в ридания. Освободен е през 1962 г., но му е забранено да живее в Москва, Ленинград и другите столици на отделните републики. Умира 2 г. по-късно в Махачкала.

Официално от сърдечна недостатъчност, както е вписано в смъртните актове на стотици негови “пациенти”.
Майрановски започва опитите си с иприт, но там всичко приключва с фиаско, защото следите от него остават с години и са лесни за откриване. И започва опитите си далеч преди колегите си от нацистка Германия.

Най-много време отделя на рицина, една от най-мощните отрови на света, която е 12 000 пъти по-силна от тази на гърмящата змия. 70 микрограма от нея и идва смъртта. Той открива, че при определена доза рицинът действа като серум на истината. Според спомени на очевидци при опитите “човек става по-малък, по-тих, отслабва”. И е мъртъв за 15 минути.

Истинското откритие на лабораторията е карбиламинхолинхлоридът (К-2). Той е неоткриваем в организма.

Опитите не са само за разработката на отрови. Решавали и въпросите как точно да бъдат приети. Освен традиционните методи със сипването им в храната или напитката са изследвали и приемането през кожата и потните жлези.

В доклада на старши следователя на МГБ Молчанов от 1953 г. се споменава, че още от 1949 г. под ръководството на Майрановски се експериментира с прахообразни отрови, които да бъдат приемани чрез вдишване, и то доста успешно.

Жертвите

Операциите, свързани с лаборатория Х, са стотици. Една от първите е срещу Степан Бандера, който се бори за независима Украйна. През есента на 1949 г. Върховният съд на Съветския съюз на закрито заседание го осъжда на смърт. На 15 октомври 1959 г. до входа на дома му на “Крайтмайрщрасе” 7 в Мюнхен в 13,05 ч го намират в агония. Медицинската експертиза установява, че причината за смъртта е отрова. 2 г. по-късно, на 17 ноември 1961 г., германски съд обявява, че убиецът на Бандера е Богдан Сташински по заповед на председателя на КГБ Александър Шелепин и ръководителя на СССР и първи секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов. Богдан Сташински е стрелял в лицето на Бандера от специален пистолет с разтвор от калиев цианид.

Убиецът е изправен пред съд и получава смешните 8 г. затвор.
Спасителят на евреи и шведски дипломат Раул Валенберг също е бил отровен в един от затворите на Москва, става ясно чак през 2016 г. Валенберг издава над 100 000 паспорта на евреи в Будапеща, но изчезва след идването на Червената армия. Той е убит по заповед на Сталин и неговия външен министър Вячеслав Молотов.

Това стана ясно от открития наскоро дневник на генерал Иван Серов - първия председател на КГБ. Дневникът бил открит във вилата на генерала край Москва. Внучката му, наследила имота, започнала ремонт. И майсторите се натъкнали на тайно скривалище. В него имало три куфара, натъпкани с тайни документи. Само за сканирането им била необходима цяла година.

“Нямам съмнение, че Валенберг е бил ликвидиран през 1947 г.”, пише Серов в дневника си.

Там се споменава и за неизвестни досега документи за Валенберг, включително за кремиране на тялото му.

Цитирани са и сведения на Виктор Абакумов, който по онова време е министър на държавната сигурност на СССР и наблюдава процеса срещу Трайчо Костов в България. Абакумов е свален и хвърлен в затвора от Сталин през 1951 г., но след смъртта на диктатора не е освободен, а осъден на смърт и разстрелян.

Доказателства за отравяне има при убийството на председателя на Руския общовоински съюз генерал Алесандър Кутепов. Белогвардеецът изчезва безследно през 1930 г. в Париж. Преди това няколко години живее в България.

Белогвардейският генерал Евгений Милер пък е отвлечен от Осло и след това отровен в Москва. Той е лидер на Северната армия, като успява да изчезне в Норвегия.

С кураре - една от най-силните отрови, е ликвидаран полският архиепископ Теодор Ромжа.

Най-интересната и загадъчна операция, свързана с лаборатория Х, остава убийството на Георги Марков през 1978 г. Българският писател дисидент просто усеща убождане при преминаването си край автобусна спирка.

“Доброжелателят” му се извинява и в следващия миг си взема такси, а Марков продължава. След няколко дни чувства отпадналост. В организма му е открит рицин. Всъщност чадърът е сложно оръжие, което изстрелва капсула с отрова.

“Новичок”

В последните години с отрова са атакувани главно дисиденти.
Бившият агент на КГБ Александър Литвиненко получи доза радиация от полоний-210 и умря на 23 ноември 2006 г. в Лондон. Капсулата била в чаша чай. Бившият президент на Украйна Виктор Юшченко също едва оживя след натравяне.

Заради покушението срещу бившия агент на КГБ Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия, както и опита за отравяне на българския бизнесмен Емилиян Гебрев, светът се запозна и с “Новичок”.

“Новичок” представлява клас нервни агенти, познати още като серия N, които са били тайно разработени в бившия Съветски съюз през 70-те години на миналия век. Те следват серията G, направени от Германия през 30-те години на миналия век и V-сериите, направени от Великобритания през 50-те.

Разработката е опит да се заобиколи Договорът за забрана на химическите оръжия.

Малкото, което се знае за тези агенти, се базира на докладите на руския химик Вил Миржаянов, който разкри програмата за разработката им през 1991 г.

Агентите “новичок”, които са минимум 7 серии, работят по начин, подобен на другите нервни агенти, като нарушават нервните сигнали към мускулите чрез инхибиране на ензима, наречен ацетилхолинестераза. Пролуките между нервните клетки се заливат с
ацетилхолин, което води до непрекъснато свиване на мускулите.

“Причината, поради която се умира от тези нервни агенти, е много проста - обяснява д-р Луис Нелсън, ръководител на департамента по спешна медицина в Медицинско училище “Рътгърс Ню Джърси” пред Live Science. - Ако мускулите ви не работят, не можете да дишате и ако не можете да дишате, в крайна сметка ще умрете”.

Подобно на други нервни агенти, “Новичок” причинява редица симптоми. Освен симптомите гърчове и затруднено дишане жертвите могат да имат разширени зеници, проблеми с храносмилането и излишък от слюнка и сълзи, разказва Нелсън. Обикновено след като се появяват мускулните спазми и пристъпи сърцето спира да бие.
Според Мирзаянов някои агенти от серията “Новичок” могат да бъдат 8 пъти по-смъртоносни, отколкото VX, агента от серията V, който е бил използван за убийството на севернокорейския изгнаник Ким Чен Нам миналата година. Само 10 милиграма VX върху кожата могат да бъдат смъртоносни.

Преди Скрипал нямаше данни за използването на “Новичок” в атентати. Но един от разработчиците му - Андрей Железняков, е умрял, след като е бил изложен на малко количество от агента, което изтекло от епруветка в лабораторията му.