Единствените жертви от случката до Румънското посолство са майката и двете деца, а протестърите ги сочат с пръст като виновници

В началото на 80-те години излезе една книга от библиотека “Галактика” - “Добре охранявани мъже” от Робер Мерл. Френски комунист, известен главно с антиутопиите си.

В нея болест подгонила мъжете - енцефалит 16, ама бие само тия, дето могат да правят секс. Описваше се между другото съдебен процес, в който две тийнейджърки отвлякоха старец, възбудиха го и се възползваха сексуално от него. Присъдата беше 5 години затвор за него, защото, цитирам, “Ерекцията сама по себе си е агресивен акт.”

За това се сетих след инцидента на кръстовището пред румънското посолство. Главно ме поразиха реакциите на майки с деца, които - в интерес на истината, подкрепят протестите срещу правителството отблизо и отдалече.

Понеже влязох в задълбочена дискусия с доста от тях, а някои познавам лично, ето част от реакциите.

- “Де да знам. Аз като шофьор и майка (дет викаше Юлияна Дончева “Аз като депутат, модел и майка"), няма да насоча колата си към хора, ако ще и да са насред магистралата, и няма да участвам в гонка. Толкоз от мен. А тия протести са най-тъжните протести на планетата. Па да се извинят, па да не пречат, па да не са там, па да не са онам... Сакън некой да не настине.”

- “След като вече трети пореден ден не спират коментарите във Facebook за жената с децата и колата... и аз не издържах и по нощите изгледах това 11-минутно видео, което проследява целия екшън.

И изведнъж, докато гледах... една асоциация разцепи мрака! Моят предозирал с филми мозък веднага изрови от старите файлове един иконичен образ с лента през челото! Ба$и! Рамбо! Р-А-М-Б-О!, тръгнал сам срещу блокадата!

Сериозно. Не виждам коя нормална жена... би си сложила кафява лента на челото на път за вкъщи, освен ако не е планирала битка на живот и смърт. Може някой да ѝ е платил, може и да не са ѝ издържали нервите. А вероятно и двете!”

- “Да ѝ трошат, колата не е ок никак. Тая клета женица пък не се и обърна да види как е детето ѝ, при условие, че даже ѝ обърнаха няколко пъти внимание, че то плаче. Бе... за нищо не ставаме.”

- “Какъв изрод трябва да е тая майка, за да натовари децата си в колата, да ги ползва като щит и застраховка, че няма да я набият, и пред очите им да тръгне да гази хора, това не е ли травма за тези деца? Могла е да избегне сблъсъка, както многото други шофьори и да спести на децата си тази стресова ситуация!”

- “Умната майка и жена няма да допусне ТОЗИ инцидент.Тя се държа безобидно, първосигнално, да не кажа - ГЛУПАВО и неадекватно. Други могат да подозират и други мотиви. Аз съм дотук. И още нещо: НЯМАМ нищо против да блокират и нашето кръстовище - има хиляди решения.”

Известно време се чудих чия стилистика ми напомнят тези настървени вербални атаки срещу майчинските чувства на зъболекарката, опитала да упражни конституционното си право на свободно придвижване през въпросното кръстовище заедно с двете си деца - едното на 2, другото на 9 г. И се сетих. Съвсем идентични са обясненията на 90% от изнасилвачите и домашните насилници - “Тя си го търсеше”.

Дали е била с къса пола на дискотека и е флиртувала с младежите, дали е закъсняла от родителска среща и не е успяла да сготви топла вечеря, няма особено значение. Важното е, че жени и майки, които (за някои знам със сигурност)

подкрепят

приемането на

Истанбулската

конвенция

(аз също съм “за”, макар че това нищо няма да промени) и са активни поддръжнички на движението MeToo, с две ръце прегръщат идеята, че майката на две малки деца (2 и 9 години) “сама си го е изпросила”. Умът ми не го побира. А той побира много…

Първо се започва с: каква е тая майка, която вместо да заобиколи, влиза в блокирано кръстовище. Тя няма как да знае, че кръстовището е блокирано. За разлика от много по-демократични държави в България режимът за протести е уведомителен, а не разрешителен. Ако трябва да минеш по ул. “Иван Асен II”, а са затворени кръстовищата на Румънското посолство и Орлов мост, трябва да прелетиш. Един от опонентите ми във фейсбук посъветва да се мине по “Омуртаг” откъм Военна академия. На резонния ми въпрос дали улицата не е еднопосочна и забранена в тази посока, той отговори:

“Айде сега, голяма

работа, който

не го е правил…”

Ами не е редно. Това е нарушение на Закона за движение по пътищата и подлежи на наказание.

Втората дъвка на протестомайките е как въпросната жена се е врязала в тълпата. Всъщност единственото нещо, което извлякох от всичките дискусии, е, че дори самите протестомайки схванаха, че това на кръстовищата е тълпа. Не е група, която има политически и икономически искания и протестира срещу нещо, а е тълпа. Е, вярно, тълпа за тях е само когато смятат, че някой иска да се вреже в нея, но все пак е напредък.

През 2016 г. на европейското първенство по футбол два от мачовете, които трябваше да отразявам наживо, бяха в Ница. Автобусите за стадиона тръгваха от Promenade des Anglais - английската крайбрежна алея. Месец след това ислямист се вряза в тълпата и уби 96 човека. Та навярно схващате

какво значи някой

да се вреже

в тълпата

А жената от “Ситняково” просто потегли максимално бавно и не нарани никого. А можеше.

Третата опорна точка на протестърите по случая е за полицията. От една страна, защо жената, чийто автомобил в крайна сметка бе направен на дармадан, не е изчакала органите на реда, а от друга, къде са били те, след като от I районно до “Ситняково” е пет минути пеша. Това последното може да го каже или напише само някой, който не го е ходил, а аз съм. Освен това целият наличен състав на СДВР и всички РДВР варди протеста - сакън някоя баба с бастун да не провокира пиара на Иванчева и той да я залее с вода. Няма да повтарям това за режима на подобни мероприятия, но адвокатът на любовницата на Васил Божков достатъчно ясно каза, че протестът няма намерение да уведомява властите за действията си. В крайна сметка полицията си свърши работата, има трима арестувани, двама от които са подведени под отговорност.

Но протестомайките не са съгласни, те искат публичен линч над въпросната жена, над някакъв мъж, който е бил в колата, вероятно и над децата. Само че те - протестомайките, за които говоря, не минават всеки ден през кръстовището на Румънското посолство, през което минавам аз. Те са я в Берлин, я в Холивуд, я не знам си къде…