През последните 45 години градът е раздиран от жестоки войни, конфликти, глад, а сега и чудовищна корупция

През 2005 г. кола бомба убива бившия премиер на Ливан Рафик Харири и 22-ма невинни

Гражданската война отнема живота на над 120 хил. души

Дайте ни мир и ще видите от нас чудеса”. Така казват в Бейрут - градът, преживял граждански войни, кръвопролитни конфликти, поредица от фалити и финансови катастрофи.

Поредният удар бе на пристанището в столицата на Ливан, където избухнаха 2750 тона амониев нитрат.

Експлозията

беше най-голямата, разтърсвала някога Бейрут, въпреки че хората помнят войната отпреди 30 г., когато бомбардировките са ежедневие. Тогава всяка улица е барикада, всяка къща - окоп.

Столицата на Ливан все още пази белезите на сраженията и не може да се възстанови напълно оттогава. Жителите с болка разказват, че това не са единствените

катаклизми,

които са преживели. Били са свидетели на по-зловещи пожари, по-тежки катастрофи, глад, мизерия, политическа корупция.

Дали тегне някакво проклятие над този град и изобщо над Ливан? Експлозията с амониевия нитрат дойде в лош момент. Страната се бори с безпрецедентна финансова и икономическа криза,

прекъсване на електрозахранването за над 20 часа на ден

заради липса на ресурси, болници, които затварят, защото работят на предела на възможностите си в условия на пандемия, боклуци по улиците и опашки по бензиностанциите.

Страната изпада от криза в криза, а Бейрут е станал синоним на опустошението. Жителите на столицата останаха почти без храна, след като се оказа, че експлозията е унищожила 85% от запасите на зърно на държавата. Спасеното ще стигне за най-много месец, въпреки че в Ливан винаги е имало голям глад. Понacтoящeм бeзpaбoтицaтa в cтpaнaтa e 33%, а окoлo 45% oт ливaнцитe живeят пoд пpaгa нa бeднocттa.

Всъщност дотук се стигна след като през октомври 2019 г., икономиката напълно се срина заради невижданата политическа корупция и заемите на държавата. Тогава в Бейрут много предприятия бяха затворени, а хората принудени да мизерстват. Правителството дори блокира спестяванията им в банките в Ливан, за да се справи с кризата. За всичко това допринесе и коронавирусът, който не пожали страната, а се разрази със страшна сила особено в столицата. Забавянето на глобалното производство и спирането на доставките постави жителите на предела на глада - трудно успяваха да се сдобият дори с основни стоки като хляб. Въпреки това цените рязко се покачват, вероятно защото страната престана да обслужва външния си дълг през март.

Заради всичко това експлозията беше пределът, когато чашата преля. Хората излязоха на бурни протести в Бейрут, но сблъсъците отново напомнят за кризисните моменти в историята на града. Има десетки ранени и задържани. Събудиха се стари религиозни и политически съперничества, които са ставали повод за войните в Бейрут през последните десетилетия. Анализатори смятат, че това може да запали нова гражданска война както през април 1975 г., когато

стрелба в Ейн Румане

драсна клечката на 15-годишния конфликт, в който загинаха близо 120 хил. души.

При последния изблик на насилие противници на двете главни шиитски групировки - Хизбула и движението Амал, на шефа на парламента Набих Бери, нападнаха протестиращите на околовръстния път на Бейрут. По време на гражданската война тази пътна артерия свързваше предимно мюсюлманските квартали в западната част на града с християнските райони в източната.

Религиозните различия между мюсюлмани шиити и сунити, християни-маронити и друзи са причината и през 2012 г.

в Бейрут отново да избухне война

Тогава обстановката се нагнетява заради бомбардировките в Сирия, които принуждават над 1,5 млн. бежанци да имигрират в Ливан. Всичко започва след като влиятелен шиитски клан от Бейрут - Ал Мекдат, отвлича 30 сирийци, турчин и саудитец. Сирийската опозиция отвръща на удара, като задържа ливанец, за когото се смятало, че подкрепя Хизбула. Въпреки сблъсъците до война не се стигна.

През 2006 г. обаче Бейрут няма същия късмет. Тогава се стига до жестоко сражение след като членове на ливанската шиитска групировка нападат израелски военен патрул по време на рутинна проверка на границата. Резултатът е двама отвлечени и петима убити израелски войници.

По-късно е атакувана главната магистрала от международното летище на столицата до южните части на страната, където са разположени офисите на Хизбула. Повечето хора са евакуирани, но един от кварталите отказал да напусне домовете си и

попада под ударите на две ракети

Кратката военна офанзива се превръща във война, която трае 33 дни. Сраженията отнемат живота на повече от 1200 ливанци и около 150 израелци. Щетите, нанесени на Ливан, връщат страната в положението през 1990 г., когато приключва гражданската война.

Сражението започва бързо, защото малко преди това приключват размириците, причинени от

убийството на бившия премиер

на Ливан Рафик Харири. Той е екзекутиран с кола бомба, но заедно с него умират и 22-ма напълно невинни хора.

Смъртта му предизвиква масови протести в столицата и вълна от международен натиск, който принуди Сирия да сложи край на 29-годишното си военно присъствие в Ливан, защото следовател от ООН я свърза с бомбения атентат.

Преди няколко дни се очакваше най-накрая Специалният трибунал за Ливан в Нидерландия да излезе с решението по делото “Харири”, но това означава, че присъдата автоматично

ще възобнови неуредените спорове

от гражданската война и ще предизвика нова.

Всъщност конфликтът започва през 1975 г. заради преместването на въоръжените отряди на Организацията за освобождаването на Палестина от Йордания в Ливан 5 години преди това.

Напрежението ескалира заради конфликти и политически компромиси от времето на колониализма, вътрешни религиозни християнски и мюсюлмански противоречия и др. В отговор на опита за убийството на водачите на един от християнските кланове, членове на неговата партия

разстрелват палестинци

в един от кварталите на Бейрут. Този акт се счита за началото на гражданската война в Ливан, която не е на религиозна основа, поради факта, че всеки е срещу всеки. В сражението вземат участие САЩ, Франция, Израел и Ватикана на страната на християните, а за мюсюлманите се сражават СССР, Сирия, Палестина и арабските страни.

На 10 юли 1981 г. след кратък мир насилието отново избухва в Бейрут заради убийството на израелския посланик в Лондон. При следващите нападения Израел започва операцията “Мир за Галилея”.

Гражданска война отнема живота на над 120 хил. души, 115 000 са ранени, а 20 хил. се водят безследно изчезнали. Близо 800 хил. ливанци емигрират в чужбина. Сраженията опустошават Бейрут, а ужасът и мъката дълго ще се помнят. Всичко приключва благодарение на посредничеството на Саудитска Арабия през 1989 г.

Въпреки това до днес столицата на Ливан периодично е разтърсвана от катастрофи и всички се питат докога ще продължава ужасът в тази страна, която има всички данни да е Швейцария на Близкия изток?