Пандемията от новия коронавирус буквално преобърна света. Човечеството по цялата земя все още се бори с болестта и търси изход от всеобщото отчаяние, което е не по-малко опасно от физическото страдание. И все пак в мрака понякога проблясва лъч светлина и дава надежда, че поговорката "Всяко зло за добро" не е приумица на непоправимите оптимисти.

Ако не вярвате, се обадете на най-добрата ни футболистка Евдокия Попадинова. Красавицата, която печели приза номер 1 на България за последните 4 години се сгоди, и сега ще стяга сватба. А катализаторът за щастливото събитие е именно COVID-19.

"Може и да звучи странно, но пандемията наистина по някакъв начин помогна на личния ми живот. С моя приятел сме заедно от 2 години, но всеки от нас имаше нужда да бъде

максимално

уверен,

за да предприеме нещо по-сериозно. Кайл не е от американците, които ще сключат брак, за да се разведат няколко месеца или години по-късно. Той искаше да е абсолютно сигурен в своето решение, за да падне на колене. По време на социалната изолация заради COVID-19 и двамата получихме шанса да се уверим, че сме един за друг и ще бъдем щастливи като семейство", разказва пред "168 часа" футболистката ни, която доскоро се подвизаваше в американския колежански футбол, където впрочем нивото не е по-лошо от това в Европа.

Евдокия се запознава със своя бъдещ съпруг Кайл Бери именно покрай спортните й ангажименти на американска земя. Двамата се виждат за първи път на летището в Чикаго.

"Чакахме да ни повикат за нашия полет и в общи линии скучаехме. Моя съотборничка, бразилка, го забеляза първа с думите: "Виж колко симпатично момче". И нали си нямахме работа, се хванахме на бас, че ще му привлека вниманието. Е, успях не само да спечеля баса, но в самолета той ми поиска контакти и веднага ми писа в инстаграм.

Започнахме да си пишем и ето докъде стигнахме. В тази връзка моята приятелка, която ми го посочи на чикагското летище, сега ще ми е кума", смее се Евдокия.

Двамата с Кайл много бързо

стават неразделни,

въпреки че професионалните им ангажименти изискват да пътуват често. Във всеки удобен момент си организират екскурзии, за да разгледат заедно Америка. С избухването на пандемията красивата българка се премества при приятеля си в една изключителна къща, която всъщност е на неговите родители.

"Беше прекрасно там и не ми се напускаше, но се явиха нови професионални предизвикателства и трябваше да се върна в Европа. Но няма да забравя онези щастливи мигове в дома на Кайл. Много често принудата да сте заедно по цял ден може да се отрази негативно на връзката ви, но на нас изолацията ни подейства по различен начин. Усещахме силна липса, дори и да сме разделени за един-два часа. Това определено беше любов от пръв поглед!", разчуства се за пореден път Евдокия.

Тя получава предложение за брак на брега на океана. Кайл следва буква по буква традицията на незабравимото преживяване. Сутринта прави закуска само с любимите ястия на своята любима, а след това с поредицата от дребни жестове я подготвя, че денят ще е специален.

"На плажа по залез-слънце падна на колене и ми предложи пръстен. Добре, че нямаше чак толкова хора и се получи един уникален миг само за двама ни. Обясни ми се в любов и каза, че иска да прекара живота си с мен. Нямаше какво друго да направя, освен да кажа "да". Всичко се получи като в холивудски романтичен филм", щастлива е най-добрата ни българска футболистка.

Ден след предложението на плажа двамата отиват заедно да изберат още един годежен пръстен, на който вече

блести

огромен диамант.

Двамата планират първо да се оженят в Америка, а след това да вдигнат втора сватба на българска територия. Но преди това влюбените ще трябва да минат през друго приключение. Малко след годежа Евдокия изненадващо получава предложение да играе отново на Стария континент. Женският тим на датския град Олборг я кани за 4 месеца, украсявайки офертата със страхотни финансови условия.

"С новата ми заплата мога не само да се издържам, но и да спестявам по нещичко. Завърнах се в Европа и ще се възползвам от шанса, за да покажа истинските си възможности. Годеникът ми трябваше да жертва досегашния си начин на живот и да тръгне с мен за Европа.

Добре че бизнесът му е в сферата на онлайн маркетинга и това му позволява да работи от всяка точна на света, стига да има добър интернет", разказва Евдокия, която чистосърдечно си признава, че сега животът й повече прилича на романтична приказка.

Но е истина, че тя здраво се е потрудила, за да стигне до щастливия финал, когато всичко в професията и любовта се подрежда по ноти. Пътят й нагоре започва от родното Хаджидимово.

Слабичкото момиченце отива на стадиона, за да получи след това хиляди ритници, лакти и обиди.

"Бях доста по-дребничка от момчетата и постоянно ме сритваха жестоко. Но се изтупвах от прахта и пак се хвърлях в мелето. Ентусиазмът ми изненада и родителите ми, и приятелите ми в Хаджидимово. Близките ми в началото бяха против да се занимавам с нещо подобно, но футболът вече се беше превърнал в страст за мен. "Вина" за това носи и баща ми, с когото заедно гледахме мачове. После в живота ми влезе и Кристиано Роналдо. Финтовете му, головете, успехите... Всичко това ме караше да мечтая, че и аз имам шанс", спомня си Евдокия. Добрите й изяви не остават незабелязани и тя е поканена да играе в благоевградския женски тим "Спортика" и в националния отбор за жени. И точно тогава съдбата й обръща гръб.

"Играехме срещу Франция и много исках да се представя на ниво. Точно тогава изпитах страшна болка в коляното. Оказа се, че съм скъсала кръстни връзки. Контузията беше заради

прекаленото

ми натоварване

- събраха ми се страшно много тренировки и мачове. В началото категорично отказах да се оперирам. Вярвах, че скъсаното сам ще си зарасне и след няколко дни ще съм отново на терена. Е, не се получи точно така. Възстановявах се 6 месеца. В началото болката беше силна, но не се отчайвах. Знаех, че трябва да следвам всички нареждания на физиотерапевтите и че ще се измъкна от това премеждие", разказва още Евдокия. Тя не само успява да се върне на терена, но и година по-късно получава оферта да играе в Англия.

На Острова не я чакат с хляб и сол. Местните са високомерни и дори враждебни.

Сбъркали са

с кого се заяждат.

"Спомням си, че на един мач англичанка ходеше по мен и постоянно ме обиждаше от колко тъпа държава съм дошла. Не издържах и я хванах за гушата. След това се научих да не си изпускам нервите въпреки всички провокации. Бързо не научиха, че съм бърза и лесно ги разминавам, и започнаха да ме настъпват. Това е мръсен номер, защото хем боли, хем съдията не може да ги види. Треньорите постоянно ми повтаряха да съм хладнокръвна, защото иначе съм си биткаджийка по характер", връща се назад красавицата, която играе като нападател.

Усилията, постоянството и

вярата в собствените възможности

за пореден път се отблагодаряват на Евдокия. Тя не може да повярва на ушите си, когато й звънят от университета в Охайо, за да й предложат място в техния отбор. Трансферът върви с важна екстра - пълна стипендия в престижното учебно заведение. А оттам-нататък

нещата сякаш

стават по-лесни.

В САЩ тя получава достатъчно добри възможности да покаже коя е и какво може. Сега се връща на Стария континент със сериозна футболна визитка и с една красива любовна история.

"Сега за мен е най-важно да играя и да се подготвя за още по-голям трансфер. Изпълних всичките си досегашни цели, но продължавам да мечтая. Не мога да стоя на едно място и да спра да се развивам. Може би затова нещата ми се получават", издава рецептата за успех в живота Евдокия Попадинова.