Чувала съм много пъти за търговията с кръвни продукти. Днес, на излизане от Окръжна болница "Св. Анна" подминах един от онези свръх мургави бизнесмени, който без маска говореше в лицата на две дребни възрастни женици. Дочух следните фрази:

- Човекът е здрав, не пие и не пуши, няма вирус, давам гаранция.

- Ти кажи колко! - чувам отчаяние в женския глас.

- 1500 твърдо! - казва мъжът.

Не знам за какво количество кръв става дума, но това е форма на престъпление срещу което от десетилетия никой не предприема нищо. Известно е, че кръводарителите у нас не достигат, несъмнено никой не опира до такава услуга, ако залогът не е нечий живот.

Работата на държавата обаче е да създаде механизми, които гарантират поддържането на кръвните банки, а не да отстъпва пред подобно свирепо търгашество.

В момента потенциалните дарители седят на оградата на болницата на разстояние поне два метра един от друг и чакат. Явно бизнесът с кръв за живот не спира.

Добрата държава не допуска подобно свирепо изнудване на хора в крайна и неизбежна нужда.