Най-голямата болка на Антонио Кръстев беше, че така и не успя да спечели олимпийски медал

След края на кариерата си работи като бодигард в дискотека, за да се препитава

Сякаш съдбата го беше проклела да не вземе олимпийски медал, въпреки че беше измежду най-достойните да окичат на гърдите си най-ценното отличие в спорта.

Антонио Кръстев обаче нито веднъж не се оплака шумно от несправедливата съдба. По принцип мразеше прекалената самоизява и търсенето на евтини сензации.

Постигна много в спорта, но в живота търсеше спокойствието и дори анонимността.

Може би и заради това така успешно се спаси от хорското любопитство. Чак когато дойде страшната вест, че е загинал в катастрофа отвъд океана, бившите му съотборници, спортни деятели и обикновени фенове се присетиха за един от най-великите ни щангисти за всички времена.

Двукратният световен и европейски шампион издъхва, затиснат от собствения си джип, след като преди това преминава с висока скорост на червен светофар.

Тъжната новина покруси всички, които обичаха големия ни тежкоатлет и помнеха неговите изключителни постижения в спорт, който иначе мачка и физиката, и психиката на човека под щангата.

Роденият в Хасково юначага още от детството си хваща окото на треньорите с внушителната си физика.

"Негов откривател е треньорът от Димитровград Иван Тенев, а след това е поет от Слав Славов. Попада в полезрението на великия Иван Абаджиев и вече всичко е история. Още като юноша става световен и двукратен европейски шампион.

Следват още две световни и две европейски титли при мъжете. И то в свръхтежката категория, която е най-престижната в спорта. Категория, която дълги години бе табу за друг щангист освен представител на СССР", пише авторът на "24 часа" Георги Банов.

Въпреки изключителната си подготовка, талант и силна психика гигантът от Хасково така и не успява да стъпи на олимпийската почетна стълбичка. Всички специалисти са убедени, че той ще се бори за златото на игрите в Сеул, но отборът ни е изхвърлен от турнира по вдигане на тежести заради положителни допинг проби.

"В Сеул аз бях последният, който излезе на подиума от българския национален отбор. Тогава бяхме в най-добрата си спортна форма. Но… така решиха.

Тогавашните власти спряха отбора и много хора не можаха да покажат за какво са се готвели в последните 20 години", спомни си пред БНР генералният секретар на Българската федерация по вдигане на тежести Борислав Гидиков, който беше и близък приятел на загиналия ни щангист.

Според Гидиков Антонио Кръстев винаги е бил бохем човек. Обичал е и да похапва, и да пийне по една-две бири. Големият му проблем са цигарите, които започва още от дете. Но нито един вреден навик не успява да му попречи да бъде номер едно на подиума за вдигане на тежести. Два пъти печели световната титла и също толкова пъти триумфира в първенството на Стария континент. И понеже е в тежката категория, постоянно го насърчават да се храни на корем, стигайки по едно време до невероятните 180 килограма.

"В столовата на спортния комплекс "Диана" се натъкнах на любопитна гледка. Тежкият Антонио Кръстев трябваше да трупа физическа маса и затова ядеше на корем. Караха му храната на количка, отрупана с чинии.

А момчетата от леките категории вечно трябваше да гладуват.

Поставяха ги на масата с гръб към Антонио Кръстев, за да не страдат от гледката как великанът се тъпче с храна. А той имаше апетит като за световно – сервитьорките му докарваха цяла количка, отрупана примерно с 3 супи, 4 втори яденета и 4 десерта", разказва години по-късно дългогодишният журналист на в. "Народен спорт" Траян Антов.

Целият спортен свят научава за нашия тежкоатлет през 1987 г. на световното в Острава, когато в изхвърлянето заковава над главата си рекордните 216 килограма.

Опитайте поне за миг да си представите какво означава тази тежест. Това е все едно на лоста да седнат двама средностатистически мъже и една дама.

Постижението на българина остава незасегнато чак до 2017 г., когато е подобрено от грузинеца Лаша Талахадзе, вдигнал 217 килограма.

Невероятните изяви на Кръстев му носят голямо признание. Той е обявен за най-силния мъж на планетата за 1986 и 1987 г. Тежкоатлетът ни приключва с вдигането на тежести през 1995 г., когато вътрешни боричкания и интриги в Световната федерация по вдигане на тежести му попречват да се върне на подиума.

След края на кариерата си Антонио Кръстев опитва да подреди живота си на канадска, а след това и на американска земя. Отвъд океана работи какво ли не - дори се хваща като бодигард в дискотека.

След това кара тир, ръководи университетски клуб по вдигане на тежести и дори опитва да менажира собствен отбор.

Проблеми със здравето го връщат в България, но след това отново заминава за Америка, където намери и смъртта си.

“Беше страхотен човек и верен другар. Опитваше се да пише стихове и умееше да се радва на малките неща. Спомням си как играехме карти, а бат' Тонко хапваше добре и пийваше биричка. Ще ни липсва на всички", споделя приятелят му Борислав Гидиков.