Опасна бактерия е превзела месото в САЩ, показват анализи на Института по геномни изследвания във Финикс, Аризона.
Агресорът е златният стафилокок, който причинява повечето стафилококови инфекции, включително кожни, пневмонии и сепсис.
Според експертите от института в месните продукти нивата са "неочаквано високи". 47% са заразени със златен стафилокок, а 52% от изолираните бактерии са резистентни към минимум три класа от

най-силните антибиотици

За анализите са взети проби от 80 марки телешко, пилешко, свинско, пуешко, агнешко, продавани в 26 различни магазина, намиращи се в 5 различни града - Лос Анджелис, Чикаго, Форт Лоудърдейл, Флагстаф и Вашингтон.
"За пръв път разбираме в каква огромна степен месото и птиците ни са заразени с неподатливи на антибиотично лечение стафилококи. Тревожното е, че устойчивият към лекарства

златен стафилокок

е доминиращ и идва от самите животни. Нужен е сериозен контрол върху антибиотиците, които чрез животновъдството влизат в хранителната верига!" - категоричен е д-р Ланс Прайс, ръководител на изследването и директор на два центъра към института - по микробиомика и човешко здраве и хранителна микробиология. Според изследването, публикувано в списание "Клинични инфекциозни болести", "индустриалните ферми, където животни, предназначени за месо, се инжектират и хранят постоянно с антибиотици са идеални фабрики за размножаване и отглеждане на резистентни към медикаменти бактерии, преминаващи от животните в хората".
"Антибиотиците са най-важното и вероятно

единственото ни оръжие

за борба със стафилококовите инфекции. Но когато бактериите са неуязвими от три, четири, пет или повече антибиотици, за лекарите почти не остават опции. Стафилококите могат да се унищожат чрез подходящо готвене, но заразяването става далеч по-рано - в кухнята или когато купувате месо от магазина!" - предупреждава Прайс.
Старо правило е да се мият внимателно ръце, съдове и прибори, влизали в контакт със сурово месо, което най-често изобилства от бактерии - салмонела, листерия, ешерихия коли и стафилококи. Преди няколко години в Щатите силно вирулентният, резистентен към метицилин златен стафилокок води до хиляди смъртни случаи на деца.

Внезапното решение

на Ланс Прайс да търси именно този убиец в месото е взето, след като на бял свят излизат десетки доклади за инфектирани с него работници в птице- и свинеферми, месопреработвателни цехове и магазини.
"Ако бактериите са колонизирали така масово животните - подчертава Прайс, - какво да кажем за месото им, след като минат през кланиците? Един от всеки четирима потребители купува и носи в дома си освен месо, и бактерии, които изобщо не се влияят от лекарства!" Прайс напомня, че безотговорната и безконтролна употреба на антибиотици, хормони и пестициди в животновъдството и земеделието отключва появата на свръхмощни и смъртоносни патогени. Дори и тези антибиотици да са предписвани от специалисти превантивно или за овладяване на заболявания, крайният им ефект е

катастрофален

"Вместо по-бърз и безпроблемен растеж, по-здравословна и силна храна и по-малко болести в натъпканите, мръсни и извън всякакви санитарни минимуми клетки, ефектите са появата на по-бързи, по-жестоки и по-убийствени бактерии, атакуващи човека - онзи, който угоява животни и птици, за да се храни с тях."
Засега не е ясно какъв е броят на хората,

заразени от месо

"В Щатите всяка година 12 млн. души минават през спешните отделения в тежко състояние, следствие от стафилококови инфекции. Данните сочат, че техният брой ще нараства заради безконтролната употреба на антибиотици и несигурните методи за месопроизводство и преработка", допълва Прайс.

Генът за антибиотична резистентност се предава лесно

Бактериите от месото са способни да останат в тялото години наред и да създават условия за суперпатогени, напълно нелечими. Това заключение е направено още през 2003 г. от британски учени.
Според тях 10 години след като сте хапнали пилешки крилца, свинска пържола или сандвич със сирене, можете да издъхнете в спешното отделение дори и на най-модерната болница, тъй като сте "хванали" нелечима за медицината инфекция. В този съдбовен сценарий се вписва коктейл от обстоятелства - ниската хигиена в кланиците, генен трансфер, микробиологични фактори, доматите до месото в кошницата и антибиотика авопарцин - стимулант на растежа, даван на прасета и пилета, за да наддават на тегло. Авопарцинът е химически свързан с антибиотика ванкомицин, добре известен в Европа. Въпреки че авопарцинът е забранен от 1997 г., последиците му засягат все още поколения животни и птици. Тъй като е добавян в малки дози в храна или вода, той не избива всички бактерии изведнъж, а оставя най-резистентните към него да оцелеят. След намесата на други лекарства те се превръщат в супермикроорганизми, които са неуязвими убийци. Повечето животни и птици от фермите са носители на милиони безвредни за тях бактерии - ентерококи. Те лесно попадат върху месото в кланицата, върху остриетата на ножове и резачки, върху рафтове и камери в магазините. Най-лесното заразяване става преди готвене, дори още преди да сложите месото във фризера. Виновна е капката кръв, паднала върху сиренето, зеленчуците или хляба. На следващия ден в сандвича ви със сирене и домат присъства бактериален агент - живи, чужди ентерококи, които се заселват в стомаха ви като истинско микробиологично оръжие. Няколко дни те ще се борят за оцеляване, след което ще умрат. Преди това ще предадат своя ген за антибиотична резистентност, придобит като боен опит в дългия сблъсък с авопарцина. Ще го предадат не на кого да е, а на други "бойци" от техния вид, но вече човешки - най-вече ентерокококи фекалис и ентерококи фециум, живеещи естествено в червата.
"Знаем със сигурност, че има малки фрагменти подвижна ДНК, които могат да се отделят от животинските ентерококи и да прескачат към човешките. Нещо като бактериален секс. Така се сдобивате с резистентна бактерия, която просто остава в червата ви и чака своя час. Няма как да разберете кога сте изяли гена на резистентност - може да е било миналата седмица или преди 10 години. Не е проблем, ако сте здрав, но ако отидете в болница за трансплантация на бъбрек, изкуствена става или сходна операция, попадате в рискова група. Същият микроорганизъм може да ви инфектира или още по-лошо - да плъзне из цялата болница по оралнофекален път. Ако не си миете ръцете, резистентните ви бактерии ще се появят върху храната, приборите, завивките на леглото ви, дрехите и хирургичните инструменти, заразявайки болничното отделение и колонизирайки червата на останалите пациенти. При хронично болни, с бъбречна недостатъчност или по-възрастни такава агресия може да предизвика кръвни инфекции (бактеремия), или да засегне сърцето (ендокардити) или мозъка (менингити)" - обяснява професор Лаура Пидок, професор по микробиология от Медицинския институт на Бирмингам. Резистентните на ванкомицин ентерококи са на практика почти неунищожими в най-упоритата си форма. По-слабите инфекции с тях се повлияват все още от пеницилин, макролиди и тетрациклин, но за по-тежките няма лек. "Въпреки забраната за употреба на антибиотици за растеж, все още животните се тъпчат с други лекарства с различни имена и химична структура, които са сходни с човешките, а бактериите трудно различават едните от другите. За тях това е една и съща молекула, те я разпознават като такава и развиват резистентност към човешкото лекарство. Такъв е случаят с ципрофлоксацина, който е от семейство антибиотици флуороквинолони, с които често се третират животни и птици, основно пилета и пуйки. Ципрофлоксацинът е на първа линия в борбата с болнични инфекции, салмонела, Е. коли и кампилобактер. Ежегодно кампилобактерът заразява 100 000 души в Англия и Уелс, а от него умират за този период 100-200 души. Инфекциите с него се удвоиха от 1990 г. От 60 000 негови носители, 9000 са с щам, резистентен на ципрофлоксацин или на някой от най-често изписваните антибиотици" - описва д-р Керълайн Уилис от Агенция за опазване на здравето в Саутхемптън.