Чадър от космически отломки ще ни спаси от глобалното затопляне

Горещите дни напоследък все повече напомнят за неизбежността на глобалното затопляне, което според най-апокалиптичните прогнози може да завърши с изчезването на

Учени обаче твърдят, че преди милиони години нашата планета е преминала през такъв исторически етап, пише руският mk.ru. Тогава след края на ордовик* около 85% от видовете живи същества загиват от слънчевите лъчи. И това според изследователи е сравнително успешен край на екологична катастрофа. Тъй като тя протича бавно, в продължение на милиони години, някои животни и растения успяват да се адаптират към промените и оцеляват.

Предполага се, че причина за този драматичен катаклизъм е сблъсъкът на два големи космически астероида между орбитите на Марс и Юпитер, което довежда до освобождаването на огромно количество космически прах. След като стига до Земята, космическият прах я обвива. Това забележимо отслабва ефекта на слънчевата енергия и постепенно понижава температурата на нашата планета с около 10 градуса.

В този катаклизъм изследователите виждат възможност за борба с предстоящото глобално затопляне. "Поставете няколко астероидни аналога със значителни запаси от прах на земната орбита и периодично освобождавайте съдържанието на тези „камиони за боклук“. Подобно на случилото се преди 466 млн години замърсената атмосфера ще блокира навлизането на слънчева светлина на Земята и съответно ще намали степента на горещината.

Според руския учен Алексей Карнаухов, такава идея е осъществима, но много скъпа. "Прахът ще се разпределя в орбита и ще пречи на спътници и други изкуствени космически обекти. В края на краищата, скоростта на "мръсотията" на боклука, например пясък, ще бъде около 10 км в секунда и ще изтрие всички метални конструкции. Освен това пространството е относително понятие. Например на надморска височина от 200 км прахът няма да се върти около земната орбита до безкрайност, а постепенно ще се стеле на Земята. Това означава, че ще е необходимо да се изстрелват "ракети-камиони за боклук" отново и отново.

Има и други варианти за борба с глобалното затопляне. По думите на Карнаухов в точка „Лагранж“, на линията между Земята и Слънцето, би било по-ефективно да се създаде космически чадър от най-тънкото фолио и с диаметър около 1000 км. Той ще се върти около небесното ни тяло със същата ъглова скорост като Земята. И постоянно ще хвърля сянка върху нея, като по този начин ще отслабва потока от лъчи. За изграждането на такъв чадър обаче е необходима база на Луната, от която той да бъде спуснат. "Луната има 6 пъти по-малка притегателна сила, отколкото Земята, освен това няма атмосфера, която космическият апарат трябва да преодолее. Стартирането от Луната би било много по-икономично, смята ученият.

*Ордовик e вторият по ред геоложки период от палеозойската ера, чието начало е преди 488,3 ± 1,7 млн. години, продължава около 44,6 млн. години и завършва преди 443,7 ± 1,5 млн. години (МКС, 2004,[5]карта). Периодът започва непосредствено след края на камбрий и е следван от силур. Краят на ордовик е белязан от масово измиране на групи живи организми. По времето на ордовик безгръбначните животни като мекотели и членестоноги са доминирали в океаните. Рибите продължават да еволюират и се появяват първите челюстни животни.