Заболяването му не е онкологично и може да бъде овладяно, но му пречи да играе професионален футбол

Капитанът на “Левски” винаги е мразил показността и едва сега си позволи да демонстрира емоции

"Левски" не успя да направи чудо онази вечер. Не стигнаха сили и качества, а в тази игра отдавна е доказано, че късметът върви ръка за ръка с по-можещия от двата тима на терена. И все пак на ст. "Георги Аспарухов" го имаше онзи дух, който преди повече от десетилетие топлеше сърцата на "сините" фенове. Още по време на мача с "Локомотив" (Пд) привържениците на тима от "Герена" започнаха да скандират името на Живко Миланов, сякаш именно този футболист е сътворил някакво чудо и с брилянтните си изпълнения е допринесъл за триумфа на любимия отбор.

След края на мача

емоцията стана още по-силна. Живко Миланов се разплака и през сълзи призна, че повече не може да играе футбол заради заболяване на белите дробове. В този момент всички останали на стадиона фенове и журналисти забравиха какво се е случило в предишните 90 минути. Всички до един изоставиха дребните дрязги, суетата и грубостта. Сълзите на капитана нямаше как да не трогнат, а и феновете отдавна са доказали, че умеят силно да мразят, но и да обичат.

Скандиранията "Живко Миланов" отново се понесоха над "Герена", сякаш за да докажат,че никакви финансови кризи и коронаистерии не могат да убият любовта на българите към футбола и към онези момчета, които наистина обичат играта и не го правят само заради парите. Това беше романтичната част от признанието на Живко, а след това дойдоха и слуховете за неговото здравословно състояние. Публикувана беше информация, че той страда от онкологично заболяване и сега му предстои най-тежката битка в живота.

В действителност тревожните вести относно болестта на вече бившия капитан на "Левски" не отговарят на истината. "168 часа" няма позволението на Миланов да навлиза в медицински подробности, но

прогнозата е повече от оптимистична

С помощта на силната си воля, висококвалифицираните медицински грижи и разбира се, малко късмет, Живко ще живее спокойно до дълбоки старини, без да му бъде нарушено качеството на живот. При сегашното му състояние за него не е препоръчително да играе професионален футбол, но и това не изглежда да е болка за умиране. В крайна сметка Миланов даде достатъчно на "Левски" и другите отбори, в които се подвизаваше. Сега е моментът да помогне и с огромния си опит. Самият той призна, че планира да остане близо до играта и може да се захване с треньорския занаят. Едно негово изречение след мача с "Локо" (Пд) направи впечатление на футболната общественост.

"Казах им на младите момчета, че най-хубавият миг беше, когато ме извикаха да тренирам с първия отбор. Само да тренирам. Те трябва да помислят повече за раздаване, отколкото за някои други странични неща", демонстрира какво е било отношението му към футбола Живко Миланов. За всеки отбор би трябвало да е голяма чест играч с подобен професионализъм да се съгласи да работи с подрастващите таланти, които сега първо питат за парите и чак след това започват да обличат екипа.

Сърцатият защитник сега спокойно може да каже на младоците в "Левски", че положените от него усилия са си заслужавали. Той игра във времена, които на фона на

сегашното положение на

"Герена"

могат съвсем спокойно да бъдат определени като "златни". Живко видя и титли, и купи. Нещо, което звучи като научна фантастика на вече пораснало момче – фен на "сините". На сметката си той има 231 мача за "сините", които използва по най-добрия начин, за да стане три пъти шампион, също толкова пъти да вдигне Купата на България и Суперкупата.

Десният краен бранител беше част от последния силен отбор, който спечели титлата през 2009 г.

В онези "златни" времена Живко и останалите силни играчи на тима от "Герена" пробиха в Шампионската лига и играха четвъртфинал в турнира за Купата на УЕФА.

В чужбина Миланов също игра стабилно и преживя много хубави моменти с фланелката на "АПОЕЛ" (Никозия). Игра стабилно и в румънския "Васлуй" и руския "Том". Навсякъде го тачеха заради раздаването на терена и странната липса на каквато и да е желание да се бута под светлината на прожекторите. Много от неговите връстници, които участваха в онзи звезден тим на "Левски", след това се забъркаха в какви ли не зрелищни скандали само и само да влязат в устата на феновете.

Миланов предпочиташе да стои в сянка, да си върши работата и да не се бута между шамарите. И въпреки цялата му ненавист към светския шум, в един момент той също влезе в полезрението на жълти сайтове и вестници. Нямаше как да се измъкне, след като плени сърцето на Бисера Михайлова. В случая важна е фамилията на сегашната съпруга на отказалия се футболист. Тя е дъщеря на най-дълго

задържалия се на шефския пост президент

на БФС – Борислав Михайлов.

Навремето, когато се разбра за връзката на Живко и Бисера, се намериха немалко завистливи люде, които да тръбят, че успехите на играча в клубния му отбор и в националния тим се дължат най-вече на влиятелния тъст. Влюбените явно усетиха какво предстои и направиха всичко по силите си, за да скрият личния си живот от интереса на медии и фенове.

Това се оказа особено трудно, след като двамата се бракосъчетаха в "Александър Невски", а след това вдигнаха пищна сватба. Тогава тръгна проверка как щастливите младоженци са се уредили да се врекат във вярност пред Бога в храм-паметника, който по принцип е забранена територия за сключването на църковни бракове. Разбра се, че са получили специално разрешение и от този случай заинтересованите не успяха да произведат голям скандал.

Също толкова неподатлив на интриги, клюки и откровени измислици се оказа и бракът на сем. Миланови. Съпрузите се радват на двамата си синове Николай и Мартин, които винаги са били радост номер едно на гордия баща. Сега той ще има доста повече време за семейството си. Живко е на 36, така че дори и да не беше болестта, сегашният момент изглежда като най-подходящ за

отказването на толкова успял и уважаван футболист

"168 часа" му пожелава да остави зад гърба си здравословните проблеми и наистина да се посвети на емоционалното и интелектуално ограмотяване на младите момчета, които искат да станат големи футболисти като бате им Живко.