След детство, изпълнено с насилие и тормоз, искал да се самоубие в луксозна клиника, но нямало места

В Япония наричат тези хора хикикомори. Те са над 1,2 милиона

Хикикомори" наричат хората в Япония, които никога не напускат домовете си – има случаи дори за 35 години. Като Фосот Икеида, за когото всичко започва през 80-те години след детство, из пълн ен о с насилие и психически тормоз, пише в. „Зю д дойче цайтунг" .

Като 8-годиш е н понякога учи до два часа през нощта. Майка му иска той да продължи образованието си и един ден да постъпи в престижния университет „Хитоцубаси“ в Токио. Баща му не каз в а нищо, но го бие, когато майка му говори за това. Фосот Икеида се подчинява на желанието й и след като завършва училище, издържа приемния изпит и се записва в "Хитоцубаси", за да изучава социология.

Почти не посещава лекции те , все по-често остава в студентския си апартамент, ходи в Индия, Пакистан, Непал, потъва в хотелските стаи дни наред, а понякога и седмици. Пише, спи, чете и взема материали от приятелите си преди всеки изпит. Радва се на снизходителността на своя професор и изкарва следването си по този начин.

Но една сутрин Фосот Икеида се събужда и вече не може да стане. Струва му се, че не усеща нищо. "Сякаш бях парализиран", казва той. Остава да лежи вкъщи.

“Спрях да ходя

на работа”

Удължава времето за следване, без всъщност да следва .

Екстремната степен на домашна изолация често е симптом на болестно състояние. Фосот Икеида е диагностициран с депресия. Предписват му много хапчета, някои от които той събира, за да се самоубие.

Две години по-късно трябва да напусне университета. Той ще остане без работа. Следва съветите на френски наръчник за самоубийства, който предлага луксозен хотел като място з а евтаназия . Младо момиче от рецепцията п ри ема обаждането му, но отказва да му резервира стая, защото всички били заети. Става му ясно, че не може да умре в Япония. Затова тръгва да пътешества. В продължение на няколко години обикаля Африка. "Вероятно смятате, че хикикоморите и пътуванията в чужбина са несъвместими неща" - казва Икеида. - Повечето хора смятат така…"

Една сутрин през 1995 г. той се събужда и отново не може да стане. Чувства самота и не издържа на светлината. Спуска завесите на прозорците и започва да живее на свещи. Веднъж седмично през нощта отива в магазина. След четири

години живот в тишина и на свещи

той се обръща към психиатрична клиника.

"Отначало не знаеше какво да прави с диагнозата „хикикомори“, която му е поставена в клиниката. Това е нова концепция, която предизвиква много предразсъдъци. На мъжете хикикомори приписват побоища и отвличания. Днес Икеида се радва, че знае кой е и какво означава понятието.

Доскоро хората като него бяха презирани. Но сега мнозина искат да научат повече за тях и за живота им в изолация", пише "Зю д дойче цайтунг".

Това се случ ва , когато е въвед ено извънредно положение с призиви да се ограничат контакти те. Дори сега, когато магазините в Токио се отварят, властите препоръчват хората да прекарват колкото може повече време у дома. Фосот Икеида е един от тези, които не излизат от вкъщи. Неговият начин на живот бързо се прев ръщ а в модерно явление. "Сега не само ни приемат. Нас ни пр изовават, канят ни да бъдем хикикомори " - казва Фосот Икеида . „Това е доста приятно".

В Япония за

явлението “хикикомори”

се заговори за първи път преди двадесет години. Министерството на здравеопазването установи, че в островната държава има повече от един милион души, които не напускат домовете си. За тях в медиите се говореше като за безполезни аутсайдери, проблемни психопати, дори като заплаха . Сега отн о шението се промен я .

"По време на пандемия та се стигна дотам да искаме съвети от хората, които водят отшелнически начин на живот, и те се о т зовават . Дават интервюта и споделят знанията си. " Трябва да правите само неща, които ви се струват важни" – посъветва един х икикомори, който се е отказ ал от социал ния живот преди десет години, за да рисува, а друг - музикален продуцент и онлайн диджей , работещ от дома си, каза: "Г оворенето в и нтернет или по телефона облекчава стреса от изолацията".

Хикикомори не е зависим самотник , отдал се на видеоигри, на когото майка му носи храна до вратата", пише "Зю д дойче цайтунг". Някои наричат явлението "субкултура", според други е многостранен феномен. То обединява отчаяни хора, които не могат да се отърват от страха , свързан с очакванията. Хора, които са се провали ли и търсят ново начало.

Успешни хора, уморени от кариера та, които искат да четат книги.

Този феномен все повече засяга жени

Хикикомори - това не е явление само на св ръ хиндустриализираното общество в Япония." Те зи хора са навсякъде, но тук те просто получиха име", отбелязва журналистът Томас Хан. За японското Министерство на здравеопазването хикикомори е "състояние, при което човек не ходи на училище или на работа, няма почти никакви контакти извън семейството и непрекъснато води усамотен начин на живот в продължение на повече от шест месеца". "Въпреки всичко това определение е твърде повърхностно, смята Фосот Икеида. - Има хикикомори , които ходят на работа, те не могат да бъдат причислени към никоя категория."

"Хикикомори не е болест или удобен изход от ситуацията. И някой, който веднъж е затвори л вратата зад себе си, няма да я отвори отново толкова бързо. Средната продължителност на

изолацията

от външния свят

е 14 години" - казва професорът по психология Тамаки Са и то, благодар ение на чиито изследвания в края на 90-те години на миналия век медиите научиха за тази концепция за живота. Известн ият психиатър казва, че над 1,2 милиона м лади хора хикикомори, което прави почти 1% от цялото население, живеят в състояние на вътрешна изолация от обществото.

"Майка ми влизаше в стаята ми само за да донесе храна, сякаш съм домашен любимец" - казва пред японското издание "Асахи" и Мицунори Ивата, ко й то преди е бил хикикомори. - Когато започ в ахме да говорим, разговорът неизменно се прев ръщаше в спор. Н ямах сили постоянно да споря с майка ми и престанах да говоря с нея."

Единствено появата на майка му с поднос в ръце за миг прекъс в а монотонния ритъм на времето , което той прекарва в компютърни игри, слушайки музика и пиейки алкохол.

"На обикновения човек понякога не му стигат 24 часа на ден, за да направи всичко", продължава Ивата. "С моя начин на живот два часа ми бяха достатъчни." Изолацията му от обществото продълж ава около седем години.

Ивата става член на Асоциацията за подкрепа и рехабилитация на младежта, която е създадена специално, за да помогне на младите хора хикикомори да се върнат към обществото.

Сега, когато говори за предишните си преживявания, той прилича на

възстановяващ

се пациент,

който си е счупил крака, а днес мъдро размишлява за време то , когато е бил принуден да лежи неподвижно.

"Всичко ме дразн еше . Това, което ви жда х наоколо, не съвпадаше с моите представи за живота, така че ми оставаше единствено да се изолирам от обществото", казва той. И колкото повече се изолира от обществото, толкова по-трудно му е да се върне към него. "Всичко се свеждаше до ритъма на живота", отбелязва Ивата. "Не бих могъл да се върна в общество, което живее с толкова бързи темпове."

За хикимори са излезли много статии и десетки книги. "Проектът "Фосот" е онлайн форум, където хората, избрали довроволното изгнание между 4 стени, обсъждат своите теми. Фосот Икеида основава глобалната общност и често пише статии във вестни ка за хикикоморите "Хикипос ".

Солидарността срещу дискриминацията

е важна тема. Миналата година в Кавасаки един хикикомори уби двама души и рани 18. В Нерим баща уби сина си хикикомори, защото се страхуваше, че той ще вземе живота на други хора. В началото на 2000-те хикикомори уби 7-годишно момче на детска площадка в Киото.

Някои семейства молят Фосот Икеида да им помогне. Тогава той застава зад вратата и започва да говори кратко. Не убеждава, но прави така, че човекът от другата страна да почувства, че някой разбира отчуждението му от външния свят и самотата му. Някои от тези хора не са разговаряли с никого от години, пише "Зюд д ойче цайтунг".

Когато

извънредното положение

беше в сила,

някои хикикомори с удоволствие излязоха от домовете си, защото се радваха на празните улици. Икеида не го направи. Той не разбира това желание да бъдеш във външния свят , от който си се отделил преди 35 години. Според него извънредното положение може спокойно да си продължи. И той не може да разбере "така наречените нормални хора", както нарича тези, които не са хикикомори.

"Как да останем вкъщи?" - Икеида мълчи, след което отговаря: "Просто останете у дома", пише "Зюддойче цайтунг".