Младите британски аристократи ги ненавиждат, но въпреки това им помагат, за да съкратят най-кръвопролитната война

Шпионина на ХХ век не понасял Йосиф Висарионович, но в името на мира му помагал

По повод речта на Путин за събитията, които предшестват съюза между Сталин и Хитлер и как СССР е бил принуден от непочтеното поведение на Полша и Западна Европа да предприеме този ход, публикуваме откъс от книгата “Истината за Ким Филби: Конспирацията “Ротшилд” на изд. “Труд”.

Това е документално разследване за живота на Шпионина на ХХ век Ким Филби, като за целта са преведени над 400 страници, съхранявани в Британския национален архив, и са проведени разговори със съпругата му и най-близките му приятели и ученици.

Най-известният разузнавач в света признава, че най-големият успех в кариерата му е скарването на Сталин с Хитлер. При това той не е можел да понася Йосиф Висарионович, за когото е знаел, че избива невинни, в това число и неговите ръководители. Въпреки това е помагал на службите му, за да тласка действията им в желаната от Групата около него посока.

След смъртта на ръководителите си Ким Филби започва да работи още по-усърдно за Москва, най-вероятно защото през 1939 г. Хитлер се съюзява със Сталин и атакува Полша. Полша от своя страна е съюзник на Англия и Франция и светът е изправен пред Втора световна война.

Приятелите на Ким са шокирани, че в подобен повратен момент “Даунинг стрийт” продължава да се бори с болшевизма, вместо да спечели Москва за съюзник срещу общия враг. Макар и

твърде млади,

току-що завършилите Кеймбридж и Оксфорд момчета виждат, че Хитлер ще сложи край на познатия им свят и ще постави началото на нов, мракобесен ред, където за тях и за евреи като приятеля им Виктор Ротшилд няма бъдеще. Вероятно именно това подтиква през 1940 г. Виктор да активизира връзките си и да помогне на приятелите си от университета да започнат работа в британските спецслужби. Според ръководителя на Филби Юрий Модин единствено Ротшилд е могъл да ги представи на важни фигури като шефа на МИ6 Стюърт Мензис, влиятелния Дик Уайт от контраразузнаването МИ5 и Робърт Венситарт от Форин офис. Напълно допустимо е, че Ротшилд е бил наясно, че като група те ще са многократно

по-ефективни и изобретателни

в борбата срещу Хитлер в сравнение с всички останали звена на спецслужбите. В крайна сметка той се оказва прав, както става ясно по-късно от ювелирните им съвместни операции.

По това време Виктор вече е подчинен на зам.-шефа на МИ5 Гай Лидъл и отговаря за контрашпионажа и подривните операции. Затова не е изключено именно той да е в основата на приятелствата на Филби с Лидъл и дясната му ръка Дик Уайт.

Освен Ротшилд, бащата на Ким също активизира връзките си, за да уреди сина си на добър пост в британските спецслужби, което подсказва, че вероятно са преследвали едни и същи цели. Хари лично се застъпва пред шефа на МИ6 Стюърт Мензис, за да вземе сина му на работа.

Това умело се прикрива от Филби, който в биографията си твърди, че назначението му е уредено от разкрития по-късно като съветски агент Гай Бърджис. Ясно е, че пуска тази версия нарочно, защото което и друго име да спомене, ще застраши кариерата и репутацията му.

Самият директор на Външното разузнаване Стюърт Мензис също е много интересен човек, който цял живот е съпътстван от слуха, че е

незаконен

син на краля

Това обаче не му пречи да е сред най-талантливите ръководители на МИ6 и да проведе някои от най-успешните операции срещу нацистка Германия.

Вероятно на тази основа Мензис се сближава с Групата около Филби, който старателно се опитва да прикрие това.

В книгата си „Моята тайна война” Филби описва дните, прекарани в школата на СИС в Брикендбъри за обучение по специални операции, като “безпросветен

мрак”

Само дружбата с готвача Томас Харис ги правела по-поносими. Всъщност бащата на Томас е човекът, уредил творбите на Веласкес, Гоя и Ел Греко да бъдат изложени във Великобритания още преди Първата световна война. Самият Томас е талантлив артдилър, художник и скулптор. Втората световна обаче го принуждава да изостави професията си и да започне работа в Брикендбъри.

Поразени от блестящия ум на Харис, Филби, Виктор и приятелите им решават да му издействат подходящ пост в МИ5. През това време Томас и съпругата му ежедневно канят Групата в разкошния си дом на ул. “Градините на Честърфийлд” 6. Сред редовните посетители на сбирките са офицерите от МИ5 и МИ6 Гай Бърджис, Антъни Блънт, Филби, Виктор Ротшилд, Дейвид Лидъл, Тим Милн, Ричард Бруман-Уайт, Питър Уилсън и др.

“Те

бяха известни

просто като Групата

и се виждаха във великолепната къща на Харис, който бе наследил много от артистичния талант на баща си, освен къщата и богатството му”, отбелязва в книгата си “Измяна на кръвта” Антъни Браун.

“Това бе

неформален клуб

на млади офицери от спецслужбите”, пише Хуан Пужол Гарсия в книгата си “Операция Гарбо: Личната история на най-успешния шпионин на Втората световна война”. Според него от цялата група впоследствие само Филби и Милн остават на служба в разузнаването. Дейвид Лидъл става актьор, Виктор Ротшилд се отдава на науката и бизнеса, Антъни Блънт става съветник на кралицата по въпросите на изкуството, Харис се връща към арттърговията, а Питър Уилсън оглавява “Сотбис”.

Ричард Бруман-Уайт става журналист, а по-късно и депутат и благодарение на връзките си през 1952 г. организира парламентарната защита на Филби по време на първото разследване срещу него. Дали той стои и зад речта, с която външният министър Харолд Макмилън го оневинява, не е ясно. Факт е, че веднага след това Макмилън кани Бруман-Уайт за свой съветник.

Неслучайно по-късно Филби ще разкаже, че

умствената мощ на тези млади офицери в Групата била толкова голяма, че началниците им трудно ги догонвали. Това е неговият дипломатичен начин да каже, че всъщност младежите са водели шефовете си за носа, преследвайки своите цели.

Интересното е, че в тази колоритна група младежите не са само хора от Кеймбридж, а и от Оксфорд. Освен това те не са предатели; фактът, че една част от тях са обвинени за двойни агенти и стават известни като Кеймбриджката петорка, още не означава, че са такива. Те са имали задача да скарат Хитлер и Сталин, а след това е трябвало да моделират с информациите си поведението на световните лидери. До момента няма никакви доказателства за някакъв материален интерес, основната цел е била да не допуснат Трета световна война.

За конфликта между двамата най-големи масови убийци Ким Филби едва не заплаща с живота си.

През 1938 г. лидерите на Германия и СССР подписват Пакта за ненападение, а през 1939 г. го скрепяват и с договор. С него Москва дава гаранции,

че няма да се намесва във военните действия на Германия в Европа. За Ким, Виктор и приятелите им това е сигнал, че докато двамата са партньори, Старият континент е обречен на гибел. Още повече по това време Сталин и Хитлер си поделят Полша и брутално избиват офицерите и интелигенцията й. Не е необходимо да си гений, за да предвидиш, че подобна съдба очаква всички страни, които им се противопоставят.

В тази ситуация отвращението на Филби към Сталин се задълбочава още повече. Той никога няма да забрави, че именно Висарионович е избил невинните му приятели само затова, че са били лоялни на идеите на Интернационала. Съюзът на Сталин с Хитлер само затвърждава мнението на Филби, че съветският лидер доста прилича на фюрера. Вероятно затова приятелите му свидетелстват в спомените си, че

той прекратява сътрудничеството с руското разузнаване, но когато в Групата се ражда планът да скарат Сталин и Хитлер, той отново подновява контакта.

Ако приемем, че го е направил от лоялност към съветското разузнаване, ще трябва също да приемем, че Филби е бил толкова глупав, че заедно с приятелите си да помага на Сталин, за да може той съвместно с Хитлер да унищожи Европа. Тогава Ротшилд би се озовал в концентрационен лагер или в най-добрия случай би станал бежанец, а останалите млади аристократи от групата да живеят в страх кога

Хитлер и Сталин

ще унищожат и Великобритания.

Но фактите сочат друго. Това са свръхинтелигентни млади хора, които активно използват контактите си с руснаци и германци, за да скарат Сталин и Хитлер.

Има доста сведения, че Филби и приятелите му работят на два фронта. Ким на няколко пъти предупреждава руснаците, че Хитлер планира вероломно нападение, но Сталин не вярва на сведенията му.

Съюзът на двамата диктатори изглежда непробиваем, но не и за изобретателните момчета от Групата. Години по-късно излизат много данни как тези млади офицери от МИ5 и МИ6 са ползвали различни агенти, за да манипулират Хитлер.

Паралелно с това Филби непрекъснато продължава да заостря вниманието на руснаците да не вярват на Хитлер. Интуицията на Йосиф Висарионович обаче му подсказва, че перспективният им британски агент вероятно ги заблуждава, за да ги вкара във война с Германия. Сталин много добре знае, че от това ще се възползва не само Англия, а и цяла Европа. Също като него и фюрерът има подобни съмнения. Затова в периода от 1940 г. до юни 1941 г. лидерът на фашистите 27 пъти взема решение да нападне СССР, след което се отказва.

Напрежението ескалира и през 1940 г. Филби предупреждава руснаците за операция “Барбароса”. Факт, който се посочва във всичките му официални биографии. Информацията му е кратка -

Хитлер все пак планира да нападне СССР, а Япония ще атакува Сингапур вместо Москва. Подробности по този въпрос могат да се открият и в книгата на Хенрик Боровик - “Файловете на Филби”. Боровик е сред малцината, допуснати в съветските архиви, където се натъква на интервю с Филби от 1963 г., когато вече е в Москва. На въпрос коя е най-ценната му информация, Ким Филби отговаря, че това е телеграмата от посланика на Германия в Япония г-н От. В нея той съобщава, че Токио планира операция на юг, с което отказва на Германия да й помогне в нападението срещу СССР. Според Филби информацията е ключова, защото с разрива между СССР и Германия се отваря пътят към Втората световна война.

В този разговор Ким Филби уточнява, че Сталин не е вярвал на своето разузнаване и затова се е доверил на неговата информация само защото съвпадала с тази на Рихард Зорге в Япония.