По-късно Асът в разузнаването ще заяви, че “D-Day” на 6 юни 1944 г. е най-изобретателната спецоперация въобще в историята

Шпионинът на ХХ век открива изключителния талант на Хуан Пужол Гарсия и чрез него разиграва армиите на Хитлер из цяла Европа

Откъсът е от книгата на Петя Минкова "Истината за Ким Филби: Конспирацията "Ротшилд", която е международно документално разследване с живи свидетелства, разказани от съпругата на Шпионина на ХХ век и учениците му. След 4 години проучване на огромен брой документи на Британския национален архив, след преглед на хиляди страници и превод на около 400 стр., резултатите от изследователската дейност разкриват една нова неочаквана версия за живота на този най-известен разузнавач, преобърнал хода на Втората световна война.

Ким Филби, неговите състуденти, станали известни като "Кеймбриджката петорка", както и приятелите му от Оксфорд и британските спецслужби МИ5 и МИ6, са преки участници в една от най-изобретателните спецоперации, благодарение на която десантът в Нормандия на 6 юни 1944 г. е спасен.

Младежите стават известни като Групата, тъй като планират ювелирните си мероприятия, събирайки се вечер в апартамента на магната Виктор Ротшилд, който по това време е офицер в МИ5, или в шикозната къща на Томас Харис - най-близкия приятел на Ким Филби.

На една от тези сбирки е решено, че Групата трябва активно да започне

да манипулира генералите на

Хитлер

В случая голямата заслуга на Филби е, че той пръв открива за разузнаването великия талант в шпионажа – испанеца Хуан Пужол Гарсия. До 1941 г. дребничкият Хуан многократно предлагал услугите си на Великобритания, настоявайки да се внедри при германците, но никой не му обръщал внимание. Той пишел писма до различни фактори в разузнаването, ходел в британските посолства в различни страни, но през годините всички го отпращали като поредния луд.

За разлика от всички тези чиновници Филби има доста по-нестандартен подход. Когато поема Испанския отдел в МИ6,

Ким Филби моментално проявява интерес

към Хуан и го кани на среща. След което настоява да проведе официално интервю с Пужол, пише в книгата си Стивън Талти "Агент Гарбо: Брилянтният, ексцентричен таен агент, който измами Хитлер".

Опитите на испанеца да се внедри при германците дават надежда на Филби, че чрез него ще могат да проведат много по-сложни операции. Затова предлага приятелят му Томас Харис да стане негов водещ офицер. Дават на Пужол агентурното име Гарбо заради изключителния му актьорски талант.

Групата вече има играч, с който може да реализира и най-дръзките си идеи. Под ръководството на Филби и Харис около Пужол е изградена мрежа от 27 фалшиви агенти, които трябва да убедят германците, че Гарсия е благонадежден и заслужава цялото им доверие. Авторът на официалната история на МИ5 проф. Кристофър Андрю твърди, че немците получавали най-хитроумната дезинформация от Гарбо и от неговия офицер Томас Харис. Както и че това е най-креативното и успешно партньорство в рамките на службата.

През 1943 г. изобретателната група вече е успяла да превърне Пужол в най-ценния агент на германците. В Абвера дори сравнявали ефективността му с тази на 45-хилядна армия. Разбира се, зад всичко това стоял геният на Групата около Филби, Харис и Виктор Ротшилд. Чрез Хуан те умело пробутвали на немския щаб и истински данни, за да убедят противниците,

че испанецът наистина разполага

с действителните планове

на съюзническото командване. Благодарение на тази хитра игра по-късно Гарбо и Харис ще останат завинаги в историята като тандема, спасил "D-Day" – десанта в Нормандия на 6 юни 1944 г., който е началото на края за Хитлер.

Веднъж заслужил доверието на германците, испанецът по-степенно успял да ги убеди, че срещу добро заплащане, с което ще финансира мрежата си от британски агенти, може да им осигурява висококачествена информация. Мозъчният тръст около Харис, Филби и Групата преценявал всеки детайл – те му подавали истински факти, като

тук-там ги преплитали с лъжи, целящи да заблудят фюрера и да го тласнат към едно или друго погрешно действие. Стойностната информация постепенно убедила германското разузнаване, че могат да имат пълно доверие на Гарбо. Той им давал все по-точни сведения и така постепенно станал агент, в когото никой не се съмнява. Например за дебаркирането на френски и британски войски на африканския бряг той пратил на Хитлер истинските доклади. Групата обаче така организирала придвижването им по пощата, че те да стигнат до Абвера, когато операцията вече е приключила. Немците били възхитени от агента си и бесни на пощенските служби. Затова решили да минат с него на радиосъобщения и дали на Гарбо шифрите си. Което още повече улеснило съюзниците да декодират съобщенията на нацистите.

Влиянието на испанеца пред Абвера нараствало, а с това и амбициите на приятелите около Харис, Филби и Виктор.

Така съвсем естествено дошла идеята да организират една от най-големите дезинформации в историята на разузнаването. Целта била да убедят противниците, че съюзниците ще ги ударят на едно място, а всъщност основната атака ще е на съвсем друго. Затова първо подали информация чрез Гарбо, че това ще стане

откъм Норвегия

След това той изпратил нови сведения, че офанзивата вероятно ще е при най-тясното място на Ламанша – Кале. В същото време Англия, САЩ и Франция планирали истинската атака да е при Нормандия, която е на 320 км от Кале.

Задачата да заблудят нацистите изглеждала непосилна – да ги накарат да не вярват на очите си, а на лъжите на дребничкия испанец.

В книгата "Агент Гарбо" Найджъл Уест публикува разказа на Пужол, че за да заблудят Абвера, край Кале започнал строеж, били струпани машини, за да правят изкуствени писти за самолети, изграждали се мними болници. Във водата били спуснати надуваеми танкове и десантни съдове. През това време Гарбо умело дирижирал агентурата си, която трябвало да разпространява

объркващи

за нацистката армия съобщения

Накрая Пужол успява да ги убеди, че край Кале или Норвегия ги очакват един милион американски войници. Като тук пуска и една от най-големите лъжи – че там ще атакува и въздушната армия на САЩ "Фусаг", разполагаща уж с десетки хиляди самолети.

Групата така старателно била изградила версията на Гарбо, че дори този път германците нито за миг не се усъмнили в съществуването на тази мощна крилата флотилия. Естествено тя била само във въображението на младите офицери около Харис, Филби и Пужол. За да бъдат убедени немците, че Гарбо казва истината, британците пускат пощенски гълъби с фалшиви съобщения, свързани с предстоящата щатска офанзива. Пътят на

птиците куриери

бил така изчислен, че част от тях да бъдат заловени от германците.

Изфабрикувана е и фиктивна кореспонденция на граждани, чиито писма от време на време се появявали в британската преса. В тях те се оплаквали от грохота, вдиган от багерите и войските край Кале.

В секретната операция накрая е въвлечен дори кралят. Той отива на място, за да инспектира мнимите строежи, които ще подпомогнат армията в предстоящата инвазия. Паралелно с това се засилва трафикът в радиообмена, така че нацистите да го прехванат и да успеят да разшифроват фалшивите съобщения за въображаемата летящата флотилия "Фусаг".

В резултат на всичко това германското командване е доста объркано, генералите спорят и по никакъв начин не могат да стигнат до единно мнение къде ще е нападението. А именно това е и целта на

Групата зад Гарбо

– да разпилее силите на фашистите по различните фронтове.

Междувременно агентите на Пужол подават информация на германците, че в Шотландия се настаняват бомбардировачи. Целта е в Абвера да повярват, че атаката може да е откъм Норвегия. Капанът щраква и Хитлер и генералите разполагат в Скандинавия 250-хилядна армия. Малко след това съюзниците организират масирана бомбена атака над жп обекти край Кале, за да внушат, че истинската офанзива ще започне оттам.

На 6 юни 1944 г. Англия, САЩ и Канада атакуват Нормандия с 3 млн. войници, 7 хил. бойни кораба, десантни съдове и 11 хиляди самолета. По това време Седма немска армия все още спи. Единият немски генерал бил толкова убеден, че десантът ще е край Кале, че дори дал почивка на войниците си. Другият направо си взел отпуск, за да празнува рождения ден на съпругата си.

Твърди се, че Хитлер до такава степен се доверявал на Гарбо, че когато започва офанзивата, никой от обкръжението му не посмял да събуди фюрера. Всички били абсолютно сигурни, че това е поредният блъф на съюзниците преди същинския десант край Кале. 

Как немското командване за пореден път попада в капана на Хуан Пужол Гарсия, Ким Филби и Томас Харис, четете в хартиеното издание.