Научен екип анализира данните от цял свят за тестовете с антитела за COVID-19 с цел да провери точността им. Оказва се, че тя зависи изцяло от това кога е направен тестът. Ако е в грешното време, резултатът му е по-скоро грешен.

Това е най-обширният досега преглед на ефикасността на тестовете за COVID-19. Той обхваща всички съобщения за точността им по света до края на април. Изводът от съпоставката е, че тестовете с антитела са недостатъчно точни за наличие или не на коронавируса, ако са правени в първите 2 седмици след появата на симптоми. Тогава те пропускат поне 1 на всеки 10 случая.

Tестовете са изцяло подходящи за доказване на по-ранно заразяване с COVID-19. Но за да докажат наличен коронавирус в момента, те трябва да се правят след 14-ия ден от появата на симптоми. 

Акуратността спада и ако тестът е направен навън, а не на пациент в болница. При заразени хора, но все още на крак, нивото на антителата е по-ниско и съответно симптомите са леки или изобщо липсват.

Изследователският екип включва учени от цял свят начело с  Джон Дийкс, преподавател по биостатистика в университета на Бирмингам. Публикацията е от 25 юни в базата данни "Кохрейн".

Д-р Дийкс казва: “Анализирахме всички налични данни и открихме ясно очертана тенденция. Тя показва, че моментът на тестването е критично важен за точността на тестовете. В грешно време те не работят. Данните са много, но още не може да се каже кой тест е най-добър. Ще продължим анализа с нови и нови данни, особено за извънболничното тестване.”

Имунната система на човека, нападнат от вируса, реагира на заразата, като създава кръвни клетки за атака срещу него (антитела). Тестовете за такива антитела показват дали в тялото на тествания има коронавируси в момента и дали ги е имало някога по-рано.

Организмът произвежда 3 вида антитела - IgA, IgG и IgM. Повечето тестове мерят IgG и IgM. Някои мерят само един от 3-те вида, други сочат комбинация от всичките 3 вида. Нивата на антителата се вдигат и спадат във времето след заразяването. Антителата от вида IgG са най-много няколко седмици след него.

Някои тестове са с венозна кръв и с проверяват в лаборатории от експерти и специално оборудване. Други са с убождане на пръст и дават резултата на място и веднага като тестовете за бременност.

Екипът е проучил над 11 000 публикации до края на април и е откроил 54 от тях като много надеждни. Те са от Азия, Европа и САЩ и оценяват тестовете в болница или вкъщи на почти 16 000 души.

Оказва се, че всички тестове са с ниска чувствителност за болестта в първата седмица със симптоми за нея. Те откриват под 30% от наистина заразените. Точността им се вдига през втората седмица и достига връх през третата седмица. Тест за IgG и IgM е със 72% точност от 8-ия до 14 ден със симптоми. Той става 91% точен между 15-ия и 21-ия ден и 96% точен - от 21 д 35-ия ден. За периода след 35-ия ден данните са много малко.

При 50% вероятност за зараза (например медици от първа линия със задух) на всеки 1000 души ще има 7 фалшиво позитивни и 43 фалшиво негативни резултати от тест с IgG и IgM между 15-ия  21-ия ден на задуха.

При 20% вероятност за зараза (персонал в болници и старчески домове) - ще има 17 пропуска да се докаже вирусът и 10 фалшиво негативни резултата на всеки 1000 души.

Ако 5% от населението има антитела, колкото ги изкарват държавните изследвания,  4 инфектирани ще се пропускат на всеки 1000 души, а 12 резултата ще са фалшиво положителни.