На 1 юни сутринта телефонът не спира да звъни вече повече от 10 минути. В помещението има достатъчно хора, които чуват настойчивите сигнали, но никой не смее да се протегне и да вдигне слушалката. Безумецът би платил с ръката си и дори с живота си заради подобно своеволие.

След още няколко минути на напрегнато очакване червеният телефон най-сетне спира да звъни. А часове по-късно представител на южнокорейското правителство свиква спешна пресконференция, за

да сподели със света тревожна новина

"Тази сутрин ние се опитахме да се обадим в Северна Корея, но засега обажданията ни остават без отговор. Такова нещо се случва за първи път", не крие своето притеснение чиновникът от Министерството на обединението. Големите играчи на международната сцена моментално активизират дипломатически и шпионски връзки, за да проверят какво се случва този път в главата на севернокорейския вожд Ким Чен-Ун, че е забранил на своите да вдигат важния телефон.

Устройството се намираше в междукорейския офис за връзка в Кесон и беше разглеждано като един от най-важните символи на надеждата, че десетилетната вражда между Севера и Юга най-сетне може да отстъпи място на мира. До този фатален първи юни двете държави всекидневно се чуват по телефона, за да обсъдят текущи въпроси или по-скоро, за да докажат своята готовност за задълбочаването на диалога.

После, точно в стила на Ким Чен-Ун,

връзката е прекратена без предупреждение

От тази дата насетне напрежението върви стремглаво нагоре и сега в региона отново се чува дрънкането на оръжия. От Пхенян дори вече изстреляха първия залп, взривявайки вече споменатия офис за връзка в Кесон. Това означава, че проблемите в региона повече не могат да се решават с едно вдигане на слушалката и войната може да започне всеки миг.

Какво толкова се случи, че да предизвика яростта на единия от двата съседа? Севернокорейците си измислиха оправдание, но то звучи по-скоро смешно. Става дума за едни малки колетчета, които с помощта на балони пресичат границата и кацат на севернокорейска територия. В пакетите имало листовка с нападки срещу диктатора Ким, флашка с южнокорейски филмови хитове и няколко банкноти по 1 долар. Контрабандната пратка е организирана от севернокорейци, които някак си успяват да избягат от родината и да заживеят в богатата, модерна и свободна Южна Корея.

Бегълците от глада и мизерията

успяват да

се съвземат

и да се обединят в организации, които всячески опитват да дразнят севернокорейския режим. Пращането на пари, филми и агитационни материали постига целта си. От Севера предупреждават южнокорейските си съседи по най-бързия начин да попречат на този род провокации. Факт е, че властите в Сеул завеждат дела срещу организациите, които пращат листовките и дребните подаръци, но усилията им не дават особен резултат. И ето че през този месец от Пхенян сякаш губят търпение и

взривяват телефона на мира,

пращат войски на границата и се готвят за война. И това само заради няколко флашки и банкноти от американската валута, които и без това биват конфискувани веднага щом паднат на земята.

Не, това изглежда като приказка за малки деца. Причините за растящото напрежение на Корейския полуостров са свързани с тежкото икономическо положение в КНДР, което се превръща в истинска катастрофа заради пандемията от коронавирус. Простичко казано - лидерът на комунистическата държава Ким Чен-Ун не е луд за връзване, който заради някакви си листовки е готов да хвърли страната си в ужаса на една унищожителна война. Вождът е принуден да действа по този агресивен начин, защото народът му е гладен и се нуждае от зрелище, от мобилизация, от купища лъжи. Не че те ще нахранят милионите гладуващи в Северна Корея, но поне ще дадат глътка въздух на водачите, които този път са опрени до стената заради лошото стечение на обстоятелствата в световен мащаб.

Покрай взаимните нападки кой праща флашки с филми и кой ги получава някак между другото мина една друга, много по-важна и и по-тревожна новина. На 9 юни експерти на ООН съобщиха на света, че положението с недостига на храна в Северна Корея е станало критично. Основната причина е бързото разпространение на COVID-19 по нашата планета. Никой не беше подготвен за подобна криза и всеки се юрна да се спасява както намери за добре. Границите бяха затворени, световната търговия замря. Това

се отрази особено тежко

на комунистическата държава, която изведнъж спря да получава жизненоважните доставки на храна и лекарства от Китай, който май остана единственият й съюзник.

Поданиците на КНДР, които и без това гладуват от 90-те години на миналия век, спират да получават и мизерните си доставки от ориз. Още по-лошо е положението с лекарствата, които също пристигат от Китай.

"Все по-голям брой семейства се хранят само два пъти дневно или ядат само царевица, а някои гладуват. Увеличава се броят на бездомните хора в големите градове. Още по-тежка е ситуацията в затворите, където хората умират масово заради тежката работа, заразните болести и липсата на лекарства", алармира световната общественост експертът на ООН Томас Кинтана. Според негови колеги поне

10 милиона

души в КНДР

се нуждаят от хуманитарна помощ.

ООН призова режима в Пхенян да свали всякакви ограничения за доставките на храна и лекарства от чужбина, но подобно решение, разбира се, не се вписва в идеологията на Ким Чен-Ун за твърдостта и непобедимостта на севернокорейския народ.

Още повече че само с хуманитарни доставки едва ли ще бъдат решени проблемите с глада и високата смъртност. Пхенян спешно се нуждае от търговски сделки, от инвестиции, от парични потоци, които да потекат от вън навътре. Всичко това обаче е невъзможно заради продължаващите санкции заради ядрената програма на Северна Корея. Само преди дни американският президент Доналд Тръмп продължи с още една година санкциите, въпреки че участва в онзи театър, който представляваха двете му срещи с Ким Чен-Ун.

Може би още оттогава тръгнаха проблемите, които сега клатят мира на Корейския полуостров. Именно по време на историческата раздумка между лидерите на САЩ и Северна Корея от азиатската държава се надяваха да получат категорични сигнали, че повечето санкции ще паднат, ако бъдат изоставени опитите за производство на атомна бомба. Ким дори нареди да бъдат разрушена части от полигона, където се извършваха опити с балистични ракети. Американците обаче не разхлабиха примката, която души мъчително севернокорейската икономика. Администрацията на Тръмп продължи да извива ръце, докато не се чуе пращене на кости. На всичкото отгоре дойде и COVID-19, което още повече влоши положението в една от най-бедните държави в света.

Сега севернокорейците си нямат нищо и са готови на всичко. Няма нужда от допитването до мастити геополитически стратези, за да бъдат разчетени мислите в главата на Ким Чен-Ун. Единственият му възможен изход е да сложи пръст върху копчето на въоръжените сили и да започне опасна

игра на котка

и мишка

със Запада

Посланието му най-общо звучи така: "Свалете санкциите или ще сринем със земята вашия съюзник Южна Корея". От Пхенян съвсем открито изнудват съседите си да се включат в тяхната игра и на свой ред да призоват Вашингтон за отстъпки, за да не се стигне до война с неясен финал.

Жителите на Южна Корея имат много повече за губене, ако ракетите напуснат силозите си. Въпреки това властите в Сеул изглеждат решени да отговорят на всякакъв вид провокации. Последната такава е обещанието на Севера да разпръсне 12 милиона пропагандни листовки над южнокорейска земя. Операцията щяла да бъде осъществена с помощта на 3000 балона. Звучи като научна фантастика, която обаче постигна целта си да изправи на нокти врага. Двете съседни държави пратиха войски край границата и започнаха военни учения. Полетяха и взаимни заплахи за мигновен военен отговор при всяка следваща необмислена провокация.

Ситуацията изглежда достатъчно сериозна, че да привлече вниманието на световната общественост. Китайски дипломати призоваха САЩ да се намесят за потушаването на напрежението и да дадат индикации, че са готови на нови преговори с Пхенян.

Доналд Тръмп обаче изглежда странно незаинтересован

по темата. Дали пък американският президент не е твърде зает да потушава пожара в собствения си двор, избухнал след нелепата смърт на Джордж Флойд?

А може би съветниците му го убеждават, че заплахите на Ким са поредният опит за мобилизация на гладуващия севернокорейски народ. Възможно е, но режимът в Пхенян е доказал своята непредвидимост. Каквито и геополитически сметки да се правят, то те са без кръчмаря. Сега повече от всякога враждуващите страни се нуждаят от нов телефон, за да се чуят и да дадат началото на нов диалог. Ясно е, че мирът е отдалечен на светлинни години, но поне да бъде избегната войната.