Животът ми приключи. Никога няма да си простя, че не успях да реагирам по-добре. Опитах да извъртя кормилото, но всичко се случи за секунди и го видях как влиза под гумите. Нещастието ми е огромно, защото самият аз винаги съм му бил голям фен. Не мога да заспя от мисълта, че точно аз причиних нещо подобно на моя идол", плаче пред микрофоните шофьорът на камиона, който премаза един от най-обичаните пилоти в Италия - Алесандро Дзанарди.

Легендарният състезател, който навремето се подвизаваше във Формула 1, а след това постигна големи успехи в CART сериите, пострада жестоко по време на надпревара с велосипеди за хора без крака. Организаторите явно не успяват да си свършат добре работата и пускат участниците да

летят с

огромна скорост

в опасна близост до уличното движение. За миг Дзанарди губи концентрация и специално пригоденият за нуждите му велосипед излита на натоварено шосе и влиза под предницата на камиона. Шофьорът на тежката машина е смазан психически, въпреки че не носи вина за инцидента. Цяла Италия скърби за своя пилот, който навремето беше добре известен със своята смелост на пистите, стигаща чак до безразсъдство.

В медиите на Апенините се промъкна версията, че Дзанарди и този път е оставил на последно място своята безопасност и въпреки огромната скорост е извадил телефона, за да си направи селфи във възможно най-неподходящия момент. Свидетели на надпреварата с колела за хора с ампутирани крака обаче твърдят, че

той наистина

се е снимал,

но на права и далеч по-безопасна отсечка от мястото, където се случва инцидентът.

Обикновени хора, популярни спортисти и високопоставени лица от управлението на страната буквално загряха от обаждания телефоните на лекарите, които в момента се опитват да спасят живота на обичания от всички пилот. В първите часове след инцидента прогнозите не бяха никак обнадеждаващи. От болницата съобщиха, че

Дзанарди се бори

за живота си

Впоследствие показателите му се стабилизират, но опасността от усложнения остава висока. Големият въпрос е какво е състоянието на мозъка на пострадалия състезател.

В родината му моментално се намериха медици, които да сравнят неговата контузия на главата с тази далеч по-успелия му колега във Формула 1 Михаел Шумахер. Лекуващият лекар на Дзанарди – проф. Джузепе Оливиери, също беше притиснат да говори по темата и да направи сравнение между двата случая.

"Съвсем в началото сме на дълга битка за пълното възстановяване на Алесандро. При него травмите изглеждат по-леки от тази, която е получил Михаел Шумахер навремето. Съответно има и по-големи шансове да дойде в съзнание и да се бори за своето окончателно излекуване. За съжаление, е твърде рано да направя подобна категорична прогноза.

Продължаваме с изследванията и внимаваме за усложнения, които могат да ни изненадат лошо във всеки един момент. Пациентът беше поставен в медикаментозна кома, за да дадем шанс на мозъка сам да започне да се възстановява след преживения шок. Когато се събуди,

ако успее

да се събуди,

ще мога да определя по-точно какви са неговите шансове да се изправи на крака и да остави зад гърба си този инцидент", признава проф. Оливиери. И след това отсича – Алесандро е човек, за когото си струва да се борим!

Думите на професора не са случаен опит да повдигне духа на близките. Дзанарди е спортист, който минава през тежки изпитания в живота си и винаги излиза победител. В последните години той

избира ролята

на мотиватор,

който да повдига духа на хора, получили различна степен на инвалидност след тежки инциденти. Бившият пилот казваше, че нищо не е непоправимо на този свят освен смъртта, но и тя не бива да ни плаши, тъй като е естествен финал на живота.

През 2001 г., няколко дни след терористичните атаки на 11 септември, Дзанарди претърпява жестока катастрофа по време на състезание от CART сериите в Германия. Лекарите успяват да спасят живота му, но се налага да ампутират и двата му крака.

"Имах два избора пред себе си – да потъна в лепкаво самосъжаление или да изплувам на повърхността и да продължа напред, сякаш нищо не се е случило", разказва по-късно пилотът. Очевидно той избира да тръгне по втория път и събира екип, който да му помогне за създаването на протези, които да отговарят на всичките му потребности. В онези най-тежки мигове италианският пилот

надделява над демоните си

може би защото вече веднъж са го посещавали и не е забравил раната, която са му нанесли.

Още в детството си Алесандро преживява огромна трагедия. Сестра му, която е обещаваща плувкиня, загива в автомобилна катастрофа. Братчето й трудно преживява нейната загуба и тръгва да прави кариера именно в автомобилните спортове, за да се пребори с нощните кошмари.

Години по-късно Дзанарди също стои заклещен между смачканите ламарини и се бори за глътка въздух, но и този критичен момент не го отказва от страстта му да се състезава. Остава съвсем за кратко извън спортния живот, колкото да свикне с механичните си крака и да ги подчини на собствените си цели.

Италианецът се завръща на пистата със специално пригоден за него автомобил и завърта онези 13 обиколки, които не е успял да измине заради катастрофата. По-късно дори участва в истински състезания и по-често успява да се задържи в средата на класирането. Бяга и на маратона в Ню Йорк, а на параолимпийските игри през 2012 и 2016 г.

печели 4 златни и

2 сребърни медала

Прави всичко това, за да демонстрира превъзходството на духа над ограниченията, които се опитва да му постави тялото. Навсякъде иска да е първи и никога не посяга към спирачката с механичните си крака. Може би именно тази му жажда за скорост, за свобода, за надбягване с вятъра го прати под гумите на камиона. Но както казва проф. Оливиери, за този човек има смисъл да се борим или поне да се помолим.