"В КРАЯ на 2010-а бях преуморена. И доста обезверена. Задавах си въпроса: "Докога и кому е нужно това, което правя?" Реших, че не мога повече, по-точно не искам."
Думите са на най-успешната ни треньорка по художествена гимнастика и създателка на трупата "Нешънъл арт" Нешка Робева. В деня на националния празник 3 март трупата й представи новия си спектакъл "Забравени", посветен на 135-ата годишнина от Априлското въстание. Робева отново пълни залите, а политици се скъсват да хвалят работата й пред медиите.
Малцина са обаче тези, които знаят, че само преди няколко месеца Нешка Робева е била на косъм да сложи край на проекта "Нешънъл арт". В ексклузивно интервю за "168 часа", голямата треньорка за пръв път признава публично това. В изключително откровен разговор тя говори за причините, за политиката и културата, за несъстоялите се реформи, за печеленето на проекти в Министерството на културата. Един разговор, в който въпроси табу няма, както и отговори с недомлъвки и увъртания.

"2010 г. беше една от най-тежките ни години.

Танцьорите бяха достигнали високо професионално ниво, а каквото и да правех, не можех да им предложа подобаващо заплащане. Имахме сключени договори с Русия и Испания, но започна кризата и всичко пропадна", припомня си треньорката.
Навръх юбилейния спектакъл за 10-годишнината на "Нешънъл арт" Робева споделя с танцьорите, че може да сложи край на всичко. Не вдига шум около предстоящото решение, не тръгва да проси подкрепа от Министерството на културата. Впрочем по това време подчиненото на Вежди Рашидов ведомство си има други приоритети - брани с нокти и зъби "високохудожествения" филм на Мишел Бонев "Сбогом, мамо", осъществен чрез субсидия от Националния киноцентър. Така новината за евентуалния край на "Нешънъл арт" си остава в тесен кръг. Каква би била реакцията на културните ни институции, ако тя бе станала тяхно достояние, можем само да гадаем. Защото съвсем в края на 2010 г. на хоризонта се появява светъл лъч.
"Съвсем неочаквано за мен през декември направихме приход, който ни даде възможност да продължим. За мен беше знак. Ясен и категоричен.

Продължихме, макар и с половин състав",

припомня си Робева. Скоро след това се ражда идеята за спектакъла "Забравени". Нещо различно, което треньорката не е правила до момента. Освен танц, в проекта има и поетични рецитали. Предизвикателството е налице.
"Забравени" дойде, за да замести "Мъжка задушница" - спектакъл, който отдавна замислях, но не можех да осъществя. Просто не знаех как. Но през януари се появи актрисата Джуни Александрова с предложение да работим заедно върху "Епопея на забравените". Признавам - страхувах се и то много, но реших да опитам. Реших, че ако не се получи, ще се извиня на Джуни и ще спра. Нямахме драматург. Опитвахме, отхвърляхме, връщахме, сменяхме. Търсих музика - не намерих по-подходяща от тази на "Исихия". Върнах се към "Орисия", използвах части от нея", разказва Нешка Робева.
Впоследствие тя и Александрова включват в спектакъла поезията на Христо Ботев и две от писмата на Васил Левски. Накрая правят нещо дръзко - включват и политическата публицистика на Ботев. Същата публицистика, която Министерството на образованието извади от учебния план, тъй като му се видя прекалено сложна за учениците - за разлика от чалгаджийските текстове, които разцъфнаха дори в учебниците на децата от първите класове.
"След като направихме "Забравени", реших, че искам да го покажа. Усетих, че хората имат нужда от подобен спектакъл", разказва Робева. Следва истинска апостолска дейност.

"Тръгнах от град на град, от кмет на кмет.

Разказвах, увещавах. Без особени надежди, знам какво е положението в общините. Получи се обаче обратното. Почти навсякъде ни наеха. А там, където нямаха възможност, минавахме на билети. Навсякъде залите са препълнени", щастлива е тя.
На 3 март трупата на Нешка представя първия вариант на "Забравени" в Созопол и Бургас, а по-късно в Кърджали.
"Разбрах, че се получи! Всичко беше, като сън. Хората искаха още и ние прибавяхме нови текстове. А на тях все им се струваше, че е малко. За мен бе неочаквана и изумителна реакцията на младите и най-вече на децата. Те слушаха, притаили дъх. А възрастните в повечето случаи повтаряха думите. Обадиха ми се учители, които казаха, че след спектакъла децата искали да говорят повече за Ботев, за Вазов, за Каблешков, за Априлското въстание", разказва с вълнение голямата треньорка. И обобщава: "Младите се интересуват от историята си, зависи как и какво ще им поднесем. Младият човек иска да се гордее с произхода си, с родители и родина. Но ние правим децата си безотечественици."
В момента "Забравени" има по два спектакъла на ден. Залите са пълни. Горе-долу по същото време бе и премиерата на филма на фамозната Мишел Бонев, получил 330 хил. лв. субсидия от Националния филмов център.

Филмът вкарал точно 8 души в киносалон в Италия,

като цели 5 от тях останали до края на прожекцията, съобщава иронично италианската преса.
Нешка Робева отдавна е загубила надежда, че и неин спектакъл може да получи подобаваща субсидия от Министерството на културата.
"Там не се интересуват от нас, биха се радвали да ни няма. Даже ще ги ощастливя, ако изобщо изчезна от полезрението им. Не ме долюбват, пък и аз не съм за долюбване. Казвам това, което мисля, правя това, което смятам за правилно, не че не греша понякога. Но нагаждачеството и сервилността дълбоко ме отблъскват. Не мога да правя комплимент на глупака за ума му, на посредствения за таланта, на крадеца за благородството му и т. н. Стара съм вече да изменям на себе си!", категорична е Робева. Споделя, че досега е получила рамо само от двама министри на културата - Емма Москова за къщата на Учителя Петър Дънов и от покойния вече Божидар Абрашев от кабинета "Сакскобургготски", за да може трупата да играе в Операта на поносим наем. От реформите, които уж би трябвало да подпомагат творците, й е останал само горчив вкус.

"Не мога и никой няма да ме принуди да лъжа в работата си.

Очаквах с нетърпение реформата. Реших, че ще ни предложат проекти, за чието финансиране ще се състезаваме. Пълни глупости, направо не ми се говори! Кандидатствахме в Министерството на културата с два проекта - "Забравени" и "Кармен от Факултето". За първия казаха, че не съм ги изчакала и съм го представила пред публика. Щели да ни отпуснат за втория 3000 лв. За какво? Един спектакъл струва според сложността си между 60 000 и 100 000 лева! Отказвам ги. Обидно е!" - отсича Нешка Робева. И допълва: "По една случайност все пак знам какви пари се раздават и за какво. В годината на България в Москва ние бяхме единствените с петминутно участие, благодарение на Сашо Морфов. България не пожела в тази година да покаже наш спектакъл в Русия, въпреки че бяхме там, че сме носители на награди. А в същото време състави, които у нас събират само роднините си за публика, бяха удостоени, и то не веднъж, да представят българската халтура - пардон, "култура", обявявайки я за традиционна. Звучи невъзпитано, но ми писна да слушам хвалебствения хор за новите дрехи на царя!"
Бившата треньорка стига още по-далеч в критиките към родните законотворци.

"Реформата е скопена изначално,

защото е създадена от скопци. Аз питам: Защо държавата отлъчва от себе си частните трупи и по никакъв начин не ги подпомага, каквито и успехи да имат те? Нали по конституция сме равнопоставени? Защо субсидират според продадените билети държавните трупи, ансамбли, театри, а ние не само че не получаваме никаква подкрепа, но трябва да плащаме благодарение на "гениалната" реформа скъпи и прескъпи наеми?", пита Робева.
Споделя, че не може да приеме някои от "културните събития", които поглъщат огромни средства. Сочи и примери. "Когато се дават стотици хиляди, за да доведат някой набеден гений, който ще си поразходи срамотиите пред изпадналите в телешки възторг сноби, ще да си изсипе потта в чашка и ще си я пийне - за какъв ли хонорар? Когато някой културтрегер ми обяснява как ще ни доведе френски балет, но не този, който вече е излязъл от мода, а най-модния, сиреч най-скъпия, защото французите, видите ли, били най-добри в света. Брей! В такива случаи аз вече знам, че става въпрос за кражба. Ако искаме истинско възраждане, вместо да пълним гушите на псевдотворци в различните видове псевдоизкуство, не е ли по-добре да подпомагаме талантите у нас, като ги изпращаме там, където наистина могат и ще се усъвършенстват, пък след това да им създадем условия да се завърнат у дома", огорчена е Робева.

За себе си вече е наясно

- единственият начин е да се справя сама, без да разчита на подкрепа от държавата. Така, както е правила през тези 10 години на съществуване на "Нешънъл арт".
"Иречек го е казал още навремето: "Аз съм от тези, които от толкова дълго време правим всичко от нищо, че вече го чувствам, като своя втора природа." Но не бих се справила без помощта на приятели", разказва треньорката.
Не назовава имената на приятелите - за да не им "навреди". "Справяме се и благодарение на кметове. На хората, които ни харесват и които никога не ме питат "от кои" съм. Понякога наемите са безумни и това ни принуждава да продаваме билети на цени, които спират достъпа на по-бедните хора. Радвам се, когато общините откупят спектаклите и играем на площада.Чувствам се най-добре сред хората, сред тези, които наричаме народ - такъв, какъвто е. Смея да го кажа, защото не се готвя за депутат, нито за кмет, а още по-малко за президент", обобщава Робева.
Преди време тя все пак влезе за известно време в кулоарите на властта, но се оказа трън дори за партията, която я бе издигнала. През годините не един и двама културтрегери също се пробваха на политическото поприще, но
от това не произлезе нищо добро
нито за тях самите, нито за културата като такава. Нешка Робева има обяснение за това.
"Културата като придобивка липсва в списъка на материалните облаги, към които се стремят почти всички, влезли в политиката или властта. И още нещо - невежият, безкултурният, лумпенът лесно се манипулират" - обяснява тя.
Въпреки това не гледа отрицателно на идеята хората на изкуството да се пробват като политици.

"Във всички гилдии има хора и хора.

България е малка държава, познаваме се. Защо някой доктор, правист или икономист трябва да е по-подходящ от човека на изкуството? Който е постигнал върхове в дадена област, при една по-голяма почтеност става за политик. Но такъв човек обикновено няма да го видим в листите" - споделя тя. И допълва - "Преди 10 години стартирахме със спектакъла "Два свята" - единия на ценностите, другия - на чалгата. Днес България не е по-близо до този на чалгата,
тя вече е чалготека."
"Всички сме участници в един спектакъл. Различни са ни ролите, едни са сценаристи, други - режисьори, кукловоди, марионетки. Бих нарекла този спектакъл "Великата илюзия" - обобщава Нешка Робева.

В чужбина

"ВИЕ шегувате ли се? Кой артист у нас може да си позволи това?" - Така отговаря Нешка Робева на въпроса планира ли турне в чужбина.
Срещите със сънародниците ни зад граница са едни от най-запомнящите се.
"Миналата година в Испания представихме "Бежанци" пред 2000 българи. Плакаха и се радваха. Изпратиха ни с думите, че искат пак да се видим. Нямах сили да им кажа, че не зависи само от нас. Че без помощ това е невъзможно.Спечелихме и Специалната награда за спектакъл на фестивала "Золотой витязь" в Москва", разказва Робева. Споделя, че понякога изпълнявала и "куриерски услуги".
"Когато са ме молили, винаги съм носила в България армагани от близките", разказва тя.

 

Отлив сред танцьорите

Нешка Робева не крие, че днес трупата й е намаляла наполовина.
"Най-страшното е, че танцьорите ми отиват в общински или държавни ансамбли, където получават доста по-малко, но и работят, колкото да се поразкършат. А в останалото време са по частен бизнес", споделя тя.
На сайта си "Нешънъл арт" са обявили, че приемат покани за участия във фирмени партита, рождени дни, сватби. Навярно за някой това звучи обидно за подобна формация. Робева го приема като решение срещу кризата. "Участваме навсякъде, където ни поканят. Щом една Маги Марен не е отказвала, ние още по-малко можем да си го позволим. Да, приемаме поканите и единственото, на което държа, е да се представяме добре. Понякога с такива участия закърпваме бюджета и продължаваме напред", разказва Робева. На въпроса би ли приела покана и от някой "добре облечен бизнесмен с прякор" отговаря: "Тези "бизнесмени" не канят такива като нас. Вкусовете им са ориентирани в друга посока."

 

Танци, обещания и избори

"И НИЕ участваме в предизборни кампании. Това е възможност хората да се насладят безплатно на любимите си изпълнители. А когато застанат пред избирателните урни, надали ще гласуват за този, който е направил най-добър концерт. Имат глави на раменете си. Ако не искат да ги лъжат - да мислят", споделя Нешка Робева. Но е категорична, че не би се съгласила трупата и да играе за всеки, без значение колко им се предлага. "Всеки трябва да спазва някаква, макар и минимална хигиена" - обобщава треньорката.

На село

ДОРИ и в най-трудните моменти Нешка Робева никога не си е помисляла да отиде да работи в чужбина.
Така било и в края на миналата година, когато можело да се прекрати съществуването на трупата. "Заминаването в чужбина не беше вариант за мен. Мислех по-скоро да се оттегля на село", разказва тя.

Спорт и корупцията

"СПОРТЪТ е пропит от корупцията, както и всичко останало и у нас, и в света", обобщава Робева.
На последните олимпийски игри се заговори, че заради огромната доза субективизъм художествената гимнастика може да бъде извадена от олимпийските спортове - въпреки многото нови правила.
"Проблемът не е в правилата, а в това, че не се спазват", смята Робeва, но признава, че не й се говори за художествена гимнастика. Допълва само, че няма спор с Илияна Раева. "Нямам и за какво да споря. Аз просто знам и това е тъжното, поне за мен", обобщава тя.