"Карлсон е мъничко, дебеличко и самоуверено човече. При това умее да лети... Всеки умее да лети със самолет и вертолет, но едничък Карлсон си лети самичък! Просто натисва копчето и тутакси едно малко чудничко моторче бръмва на гърба му. Заработи ли моторчето с пълна сила, той се издига, полита с леко поклащане и си дава такъв важен вид, сякаш е директор. Разбира се, ако можете да си представите директор с перка на гърба!..." - така започва историята за сладкия, самовлюбен, но и несигурен в себе си мъничък Карлсон, който живее на един съвсем обикновен покрив над една съвсем обикновена къща в Стокхолм и е щастлив от едно съвсем необикновено приятелство със самотното Дребосъче - един от съвсем необикновените герои на шведската писателка Астрид Линдгрен.
Именно перката на Карлсон се превръща в реактивна раница за летене в ръцете на канадския изобретател Реймънд Лий. На Лий са му нужни точно 11 години, за да я тества и усъвършенства. Джаджата "а ла Карлсон" е от четири части: самата раница, 10-метров шланг, мощна водна помпа и четиритактов двигател с 215 конски сили. Максималната височина на летене е ограничена от дължината на шланга, а скоростта достига 35-39 км/ч. Водата се засмуква с гигантска сила през маркуча, подава се към раницата с огромно налягане и се изхвърля през две дюзи или водни сопла на гърба на късметлията. Летенето се контролира чрез 2 ръкохватки, с които се въртят дюзите и чрез промяна на оборотите, с което се регулира водното налягане. Гъвкавият маркуч държи изправен пилота и раницата му във въздуха.
През май компанията на Лий "Джетлев" ще пусне в масова продажба уникалните си летящи водни джетове. Първият журналист, който Лий кани да опита раницата му, е от нюйоркското списание за наука и техника "Попюлър Меканикс".
"И така, една априлска утрин, оставих колата си в парк близо до канал край Маями. Чакаха ме тестпилотът Стивън Грей и двама негови колеги от компанията. Грей излетя няколко пъти демонстративно и после ме остави сам да опитам. "Джетлев" не е типичната самолетяща машина. Всъщност той изобщо не е летателен апарат, а плавателен съд, тоест лодка, тъй като е регистриран от бреговата охрана, не от Федералната авиационна администрация. Вместо горещи газове, машината изхвърля водни струи от дюзите си... Водата преминава през дълъг 33 фута гъвкав маркуч с диаметър 4 инча. В далечния край на шланга е моторът с мощност от 225 конски сили. Той изстрелва водата нагоре към дюзите със сила 1000 галона в минута. С "Джетлев" се носите насам-натам часове наред, набирайки скорост от 24 мили в час. От години искам да летя с реактивна раница! Вероятно затова ме поканиха да бъда първият представител на медиите, който да се пробва с нея. В началото се издигнах за кратко. След няколко проби се задържах във въздуха цели 30 минути! Започнах да се пускам все по-нагоре и по-нагоре, и накрая овладявах машината" - разказва от личен опит научният журналист от "Попюлър меканикс" Джеф Уайс, писател и пилот на въздушни возила и хидроплани.
За първата си тренировка над канала Уайс разчита на дистанционен помощен контрол от страна на Грей, който управлява силата на джета. Първият полет започва съвсем естествено от водата. Уайс е потопен до гърди в нея, докато Грей от разстояние включва мотора.
"Изведнъж се заиздигах нагоре, първо раменете, после докосвах с пети водната повърхност. Веднъж щом се научих да балансирам, Грей засили мощността, докато се изправя напълно във въздуха и полетя. Направих осморки и само за 5 минути се чувствах достатъчно уверен да се управлявам сам. Усещането да ви държат водни колони е пълна екзотика и е невероятно! Всичко ви се отдава интуитивно, учите се, летейки. Заради шланга пилотът на "Джетлев" няма как да надвиши 25 фута над земята. Може и да не ви изглежда много, но я си представете, че стоите на покрива на двуетажна къща и сте стигнали до него с летене. Всъщност изглежда доста страшничко отгоре. Аз вероятно не съм минал 5 фута, но се чувствах адски акрофобично. С други думи, ме хвана страх от височината. Уплахата ми се засилваше от факта, че машинката се движи свръхбързо по моя воля и можех да свърна в погрешна посока с един неточен замах" - обяснява Уейс за читателите на "Попюлър меканикс".
В кариерата си Уейс е пробвал какви ли не други ексцентричности. Сърфирал е при минусови температури сред мразовитите вълни край Аляска, гмуркал се е с леководолазен костюм в Южно китайско море, пилотирал е изтребител от Втората световна война и е пътувал с кучешки впряг из Монтана. През април 2011 г. дори скача с плавници и кислороден апарат под леда на Хъдсъновия залив и учи кучешки език, за да общува с четириногите си приятели от най-северните части на Квебек.
"Най-голямата трудност за Лий е била същата, каквато срещаме и при всеки носещ се по въздуха летателен апарат: да се създаде такъв баланс, с който двигателната сила да не надделява над контролните механизми. Лий ми каза, че ако дори и за част от секундата се забавя, губя контрол над управлението" - допълва Уейс.
Всяка дейност, свързана със скорост, височина, вода и захранване е априори опасна, категоричен е и самият Лий. "Джетлев" не е изключение, но дългогодишните тестове го изравняват по степен на риск с шофирането, карането на колело, хидроплана, водните ски, парасейлинга, обикновените ски и баскетбола.

11 години полети и опити

ПРЕЗ 2000 г. на Реймънд Лий за пръв път му хрумва шантавата идея да измайстори реактивна водна раница. От 2003 г. той и екипът му от "Джетлев корпорейшън", град Сейнт Джон, Нюфаундленд, разработват самата концепция за използване на водна сила и отделните механизми. Година по-късно, с помощта на Националния съвет към канадската програма за съдействие на индустриалните изследвания и нейния Институт за океански технологии в Сейнт Джон, проектът минава във фаза тестване. Безпилотен опит с прототипа за реактивна раница е направен през януари 2005 г. в басейн на института. През март раницата е "облечена" от живи пилоти. Първи политат с нея и овладяват контрола й трима мъже - създателят й от китайски произход Реймънд Лий, Джон Майерс и главният механик Фрейзър Грендисън. Целта им е да я усъвършенстват до такава степен, че с нея да се лети лесно, сигурно и многократно за дълъг период от време, за да има възвръщаемост за фирмите, които я отдават под наем. През 2008 г. е готов първият напълно функциониращ прототип. Този път в полетите участват бъдещите треньори по надводно летене Кейт Пол, Стивън Грей, Йън Шугърмен и Кати Джонсън. От 2009 до 2011 г. се доизпипват детайлите, за да се стигне до търговския вид на изобретението, което получава и свой патент. През март 2011 г. стартира производството на 70 раници, които се продават март и април. В Америка, Карибите, Южния Пасифик и Южна Африка цената за 2011 г. ще е 99 500 долара. На втори етап компанията ще пусне още 130 и ще разшири присъствието си с пазарите на Мексико, Бахамите и Карибите. Планираните 300 на трета фаза са за Австралия, Нова Зеландия, Бразилия и Аржентина.

От Джеймс Бонд до "Томахоук"

В КЛАСИЧЕСКИЯ филм от 1965 г. "Операция "Мълния" Джеймс Бонд лети с машина, приличаща твърде много на раницата "Джетлев". В действителност той носи истинско устройство - реактивната раница "Бел аероспейс" с 11-литрови резервоари от водороден прекис. Прекисът реагира с катализатор - сребро, за да се получи въздушна струя с високо налягане и температура, която минава през дюзи от двете страни на апарата. Полетът трае 20-30 секунди до изчерпване на горивото.
Различните видове реактивни раници са преносими персонални летателни апарати, издигащи се във въздуха чрез реактивна тяга от изхвърляната вертикално надолу реактивна струя. Раниците са два вида - с ракетен или с турбореактивен двигател. Всички варианти, създадени до този момент, са основани на протипа, сътворен през 1960-1969 от Уендел Мур, инженер от компанията "Бел Аеросистемс". Чрез опити той и екипът му определят оптималното разположение на реактивните сопла по отношение центъра на тежест, тяхното направление и начините за по-точен контрол на полета. В изпитанията участва самият Мур и членове на групата му. През 1958 г. достигат до 5 метра височина и 3-минутен полет. Успехът им предизвиква интереса на военните. Мур сключва договор за турбореактивна раница с Агенцията за напреднали изследователски проекти в областта на отбраната. Проектът е наречен "Джет флаинг белт" и се оглавява от Мур и Джон Хулберт - специалист по газови турбини. На 7 април 1969 г. на летището "Ниагара фолз" е демонстриран първият свободен полет с турбореактивния "Джет белт". Пилотът Робърт Кортър лети 100 метра на 7-метрова височина със скорост 45 км/ч. С новия летателен апарат се хвърчи до 25 минути и се развива скорост до 135 км/ч. Той обаче е твърде тежък, а приземяването доста опасно. На 29 март 1969 г. Мур умира, а работата по турбореактивната му раница е замразена въпреки успешните изпитания. Единственият й екземпляр, заедно с патента и техническата документация, е продаден на корпорацията "Уилямс", в чийто музей е и до днес. Версия на нейния двигател по-късно ще се използва за американските военни крилати ракети "Томахоук".