Mного от другите момчета пробиваха по лесния начин, защото имаха талант в излишък. При мен нищо не ставаше лесно. Трудех се много и спазвах дисциплина. Даром нищо не взех от този живот. С много пот изковах всички успехи във футбола", казваше навремето големият защитник на ЦСКА и националния отбор Борис Гаганелов, който си отиде от този свят на 78-годишна възраст.

"Червената" легенда остава завинаги в историята с 350 изиграни мача за софийския клуб. Едва ли някога друг играч ще успее да надмине това постижение, като се има предвид текучеството в съвременния футбол. Гаганелов обаче не беше от хората, които ще тръгнат да си правят самореклама със старите успехи, за които може да се говори с часове. Много постигна с ЦСКА,

седем пъти

стана шампион

на България,

игра на две световни и сложи капитанската лента в националния. Приживе обаче великият защитник изброяваше геройствата си някак между другото, защото най-много от всичко се притесняваше околните да не си помислят, че си придава излишна важност.

Вродената му скромност

никога не успя да отнеме от блясъка на неговите изяви на терена. Навремето феновете го боготворят, че се раздава на терена буквално до последната секунда и е от онази порода играчи, които никога не изоставят основните принципи на футболното джентълменство. Много пъти се е случвало Гаганелов да се изправи срещу велики футболисти като Георги Аспарухов-Гунди, Георги Соколов-Соколето, че и бразилския полубог Гаринча. Срещу легенди от подобен ранг храбрият защитник често излиза победител, и то без да се възползва от мръсните номера на много от другите големи имена в защитата.

"С Гунди много се уважавахме. Беше труден за опазване, но много пъти съм се справял със задачата, и то без да го ритам по кокалчетата. Играех твърдо, но по правилата", спомняше си навремето Борис Гаганелов. Пак според неговите спомени Гунди по едно време започнал да си изпуска нервите след всяка следваща

жестока балтия

на терена

Не можел повече да се примирява да го ритат жестоко само и само да го изкарат от строя, за да не създава проблеми. Най-великият играч на "Левски" обаче никога не казва лоша дума срещу големия си съперник от армейския тим. Двамата дори са приятели в националния отбор и често се търсят на тренировката, за да опитат различни номера с топката.

Именно като част от държавния тим железният защитник се изправя срещу неуловимия бразилец Гаринча на световното в Англия.

Двамата се вкопчват един в друг от първата минута и накрая се оказва, че няма победител. Звездата на южноамериканците не успява да блесне. Същото се отнася и за другите му съотборници, но те бият благодарение на повече опит и чист късмет.

"Проявявах еднакво уважение и към футболисти от ранга на Гаринча, и към тези от българското първенство, които ги знаеха само в града, където се подвизаваха. Никога не съм се отнасял несериозно към работата си на терена, защото много добре знаех откъде съм тръгнал и какво ми е коствало да пробия в първия отбор на ЦСКА", споделя приживе легендарният защитник. Той започва да играе футбол сравнително късно – на 15 години.

Преди това е зает с работата на полето

Борис Гаганелов се ражда в бедно семейство и щом си стъпва на краката, започва да помага на родителите си в събирането на тютюна. В свободното си време пробва различни спортове и дори печели медал на 100 метра.Съдбата си знае работата и в крайна сметка го праща на терена, където младият Борис първо играе като нападател, но след това се връща в защита. Влизането му в съблекалнята на ЦСКА никак не е лесно. В софийския клуб е пълно със звезди, които нямат намерение току-така да сдадат караула на младоците. Гаганелов с усмивка си спомняше, че някои от старите кучета само подвиквали, но други и посягали или въртели гадни номера, ако им се удаде шанс.

Самият той впоследствие няма да забрави колко му е било трудно и на свой ред помага на тепърва прохождащите таланти по-бързо да се интегрират в първия тим. Голямата му болка е, че

не успява да остави трайна следа

с националния отбор на двата мондиала, на които участва.

Особено неприятен спомен за него е участието му на световното в Мексико. За него сме ви разказвали в предишни броеве на "168 часа".

Луди професори от БАН пращат националите да тренират за мондиала в двуметровите преспи на базата на Белмекен. Впоследствие играчите на треньора д-р Стефан Божков са буквално смазани физически от жегата и влажността в мексиканската столица. Нашите нямат сили да се противопоставят на другите отбори в групата, а

след провала

са необходими изкупителни жертви

Такава е намерена в лицето на Борис Гаганелов. След световното той е изваден от националния отбор. Едва ли не са готови да го махнат и от ЦСКА, но там бързо се осъзнават, че нямат по-подготвен от него в защитата, и в крайна сметка изкарва още 3 години на "Армията".

"Може би най-великите ми изживявания с "червената" фланелка бяха по време на сблъсъка с "Интер" на полуфинала за КЕШ. Тогава си разменихме по една победа и всичко трябваше да се реши в трети мач. Нашите началници направиха грешка и се съгласиха да играем в Болоня, така че италианците на практика си бяха у дома. Съвсем друго щеше да е, ако ги бяхме срещнали на неутрален терен. Тогава разполагахме с невероятни играчи и можехме да спечелим КЕШ", казваше навремето Гаганелов. След като окачва бутонките на пирона, се захваща с треньорската професия, но така и не успява да повтори успехите си като футболист.

"Сигурно не успях, защото не съм достатъчно нахален, не умеех да се бутам. Винаги съм бил честен и лоялен с колегите. За сметка на това поставих някакъв рекорд като помощник-треньор, но не се оплаквам.

Много дадох на футбола, но и

много взех

Опазих се от контузии и сигурно затова постигнах рекорд по мачове за ЦСКА. Приятно е да те запомнят с подобно постижение", вълнуваше се Борис Гаганелов. Приживе често го караха да разказва любопитен момент от личния си живот.

Той и Димитър Пенев са на подготовка с националния тим в Хасково, когато една вечер се запознават с две еднояйчни близначки. Момичетата са акробатки в цирка и приликата им е толкова поразителна, че двете момчета много бързо се отказват да се мъчат да запомнят коя коя е. Проблемът се решава, след като на близначките се пада честта да изберат коя с кого от снажните спортисти иска да излезе на кафе.

В началото уж всичко е на шега,

но нещата много бързо стават сериозни. Толкова сериозни, че съотборниците в ЦСКА дори вдигат обща сватба, а впоследствие и двамата се радват на хубав семеен живот.

Именно това остави след себе си Борис Гаганелов – наследници, които го обичаха, и прекрасни спомени в "червените" сърца, които ще се погрижат той да не бъде забравен.