Луканов и Младенов на шотландска ракия натискали главния прокурор Евтим Стоименов да заключи Живков

“Станах жертва на комунистическото си възпитание. Не исках да участвам в тази разправа”, казва магистратът

Полютбюро го назначава за главен магистрат без право на отказ, на шестия месец подава оставка

Ти го направи, пък после ще ти дадем доказателства, казва Петър Младенов на Евтим Стоименов

В килията бившият Първи се притеснявал, че ще го отровят и ще му приложат “мек вариант на Чаушеску”

"Арестуването ми. Чух, че един главен прокурор е бил привикан на шотландска ледена ракия. Нееднократно. Че президент-председателят Петър Младенов е удрял и блъскал по масата: “Искам да видя документ за задържане под стража.” От информациите, които получих, разбрах, че моето дискредитиране, изолиране и арестуване през януари е съгласувано с Михаил Горбачов. Неслучайно през първите дни на декември 1989 г. Младенов отиде на инструктаж в Москва.”

Това споделя в мемоарите си Тодор Живков, след като разбира точно как е бил арестуван и по чия поръчка.

Интересното е, че за тази цел на 14 декември 1989 г.

Политбюро назначава Евтим Стоименов

за главен прокурор, който да издаде заповед за задържането на Тато.

Първият обвинител след промените е на поста по-малко от година, защото осъзнава, че е поставен, за да свърши мръсната работа на Политбюро. С постъпката си изчезва от светлините на прожекторите и досега почти нищо не се знаеше за него.

Преди няколко дни от държавното обвинение съобщиха, че Евтим Стоименов е починал на 23 май след кратко боледуване.

Според архивните документи в периода на свалянето на Живков той е бил първи зам.-министър на правосъдието. През 2003 г. пред "24 часа" Евтим Стоименов споделя как е разбрал, че ще става главен прокурор.

“На 13 декември 1989 г. вкъщи се обади секретарката на зам.-председателя на парламента Атанас Димитров и каза в 9,30 ч. да бъда при него - спомня си Стоименов. - Явих се в определения час и бях препратен при председателя на Народното събрание Станко Тодоров. Разбрах, че същия ден трябва да се избере нов главен прокурор.”

На Станко Тодоров му било възложено да предаде решението на Политбюро, според което Евтим Стоименов е предложен за обвинител №1.

“Казах, че съм в напреднала възраст и никой не е говорил с мен и този подход за решаване на кадрови въпроси вече трябва да е отминал - реагирал Стоименов. - Тодоров ми сподели, че

не му е възложено да обсъжда с мен решението на Политбюро,

а само да ми го съобщи.”

Зам.-министърът на правосъдието започва настойчиво да търси Луканов, който да отмени решението на Политбюро. Оказва се, че това не е по силите на Андрей Луканов и когато Стоименов му казва, че ще откаже на парламента, той го увещава да изпълни партийния си дълг. Съгласил се да приеме за кратък срок.

Така на 14 декември 1989 г. Евтим Стоименов става първият главен прокурор след падането на Живков. В същия ден е и митингът пред парламента, на който Младенов произнася репликата за танковете.

Веднага след празниците в началото на януари по време на заседание на парламентарната комисия с шеф Андрей Луканов се поставя тезата, че на Живков трябва да му бъде търсена съдебна отговорност за водената от него политика.

“Обясних им, че Наказателният кодекс не е пригоден за съдене на бивш държавен глава - казва Стоименов. - Тогава депутатът от БЗНС проф. Михаил Геновски предложи да бъде приет закон, подобен на този от 1944 г., по който са съдени виновниците за въвличането ни във Втората световна война. Казах им, че това ще е грубо нарушение на един от принципите на наказателното право - обратното действие.”

Членовете на Политбюро обаче

търсели всякакви варианти да вкарат Живков зад решетките

Между 5 и 10 януари 1990 г. Евтим Стоименов получава папка с материали от Комисията по деформациите, съдържаща предимно справки за извършени проверки от Комитета за държавен и народен контрол по сигнали на граждани за действията на Тато. Имало и серия от справки за т.нар. безотчетни суми, които всяка година са раздавани на висши партийни и държавни дейци, както и материали за възродителния процес. В папката обаче нямало данни за виновници за "новата икономическа катастрофа”.

В папката имало и документ, че се говорело, че Живков е получавал големи хонорари за многотомно издание.

“Имаше такава справка в папката и освен това бе отбелязано, че той е взел около 1,8 млн. лв. за разноски за кола - спомня си Стоименов. - Изчислено бе, че е получил и около 600 хил. лв. повече и ако е знаел това, е използвал служебното си положение за лично облагодетелстване.”

Няколко дни след като получава папката, Петър Младенов и Андрей Луканов поискали информация кога ще бъдат предприети мерки за подвеждането на Тато под съдебна отговорност.

“Обясних, че събраните данни са твърде оскъдни и не са основание за обикновен гражданин, камо ли за бивш държавен глава - казва главният прокурор. - Младенов обаче най-много натискаше да се действа бързо, понеже народът се вълнувал. Обещах да съберем повече информация и тук беше моята лична драма. Трябваше да направя нещо, въпреки че имах съвсем различно убеждение. Станах жертва на комунистическото си възпитание.”

Въпреки личното противопоставяне на Стоименов заедно с колегите си,

формулира две групи обвинения

- една за привилегиите - високите хонорари, а другите за възродителния процес. На тази основа е съставено прокурорското постановление за образуване на следствието срещу Живков и за задържането му, които Евтим Стоименов подписва на 18 януари 1990 г. Същия ден Живков е задържан във вила в покрайнините на София.

На следващата сутрин обвинител №1 утвърждава т.нар. План на разследването, отпечатан в един екземпляр и съгласуван с началника на Главно следствено управление генерал Леонид Кацамунски и началника на Националната служба за защита на Конституцията генерал Красимир Саманджиев.

Любопитното е, че агентурно-оперативният план и планът за разследване по дело номер 1/1990 г. срещу Живков е утвърден едва 41 дни след ареста - чак на 28 февруари. В тях Тато е наречен с кодовото име "Директор", а Милко Балев е обект "Секретар".

Според Тодор Живков и други източници, преди да издаде заповедта,

Евтим Стоименов нееднократно е привикван от Младенов

на шотландска ракия и в един от последните пъти президент-председателят му казал: “Искам да видя документ за задържането му под стража. Ти го арестувай, пък после аз и Луканов ще ти дадем доказателства.”

“Бях викан на разговори при Младенов и Луканов, те наистина много се интересуваха от хода на делото - споделя бившият главен прокурор. - Никой от тях обаче не ми е крещял или удрял с юмрук по бюрото. Петър беше кибритлия човек, но бързо му минаваше. А Андрей бе изключително внимателен при какъвто и да е ход. По правило обаче при работните срещи заварвах маси, отрупани с шотландска ракия.”

По това време бившият Първи вече знаел, че свалянето от поста и задържането под стража са дело на Младенов, Луканов, Джуров, Станко Тодоров и Атанас Семерджиев.

“Арестът ми беше съгласуван и с Горбачов - пише Живков в мемоарите си. - Неслучайно новоизбраният генерален секретар Петър Младенов отиде на инструктаж в Москва през първите дни на декември 1989 г.”

Евтим Стоименов тогава отрича намеса от Москва, а ген. Леонид Кацамунски споделя, че две-три седмици са се подготвяли за ареста на Живков.

Първоначално Живков е държан във вила в “Павлово”, която била на ДС и се ползвала за "специални мероприятия".

“Страх ги беше да не компрометирам Горбачов и ме местеха от вила във вила - пише Живков. - Тогава изчезна онова одеяло. Пред вратата ми винаги имаше охрана. Забраниха ми да говоря с когото и да е по телефона. Изолираха ме напълно, за да съхранят себе си.”

“Не е местен от вила във вила,

както казва той - споделя Евтим Стоименов. - Веднага след ареста се срещнах с него. Докато му обяснявах обвиненията и как да се защитава, той ме наблюдаваше внимателно, но сякаш не ме слушаше и накрая ме попита: “Откъде физиономията ви ми е толкова позната?” Отговорих му, че над 18 г. съм сновал по коридорите на Партийния дом.”

Посещенията обаче започват да се набиват на очи на съседите и затова трябвало Живков да бъде преместен в Централния софийски затвор. Условията били мизерни и отчайващи. Намерили стая, използвана като килия и канцелария, за която Кацамунски изпраща майстори да й направят ремонт. След него местят Живков там.

Тогава бившият Първи изпаднал в депресия. Внимавал с какво се храни и какви лекарства приема, защото не изключвал "мек вариант на Чаушеску". Искал да се запази здрав физически.

Всъщност, за да опази здравето и живота му,

Евтим Стоименов свиква консилиум от висококвалифицирани лекари,

които да кажат какво е състоянието му, и заедно с шефа на ВМИ ген. Йовчо Топалов го настанява в болницата.

“Не намерих достатъчно кураж да прекратя делото и затова в началото на юли подадох оставка - допълва Стоименов. - Не исках да участвам повече в политико-съдебната разправа над бившия държавен глава. Андрей Луканов ме покани в кабинета си и ме попита каква е причината, а аз изложих съображенията си. “Щом като обвинението е несъстоятелно, защо не прекратите делото?”, каза ми той. А аз му отвърнах, че е късно. Бях освободен от поста на 1 ноември 1989 г."