Усъмнили се, че фразата “ти закъсняваш понякога, истино” е насочена срещу държавния глава

Певецът рискувал и я изпял на сватбата на Владимир Живков,

направили му знак да спре, но той го изтълкувал като бис и продължил

Специално за “168 часа” Иля Велчев написа стихотворението “Страната на смелите”, но иска Емил да го изпее

Каква е историята на една от най-великите песни в историята "Ако си дал", която днес звучи на всеки кръгъл час в подкрепа на медиците, рискувайки живота си в борбата с коронавируса?

Стихотворението е написано от поета и режисьор Иля Велчев и то веднага вдъхновява легендарния певец да създаде музиката.

Още с представянето й става ясно, че песента е необикновена. Тя е магична и вероятно затова

Емил Димитров я нарича “моралния химн на България”

Двамата творци едва ли някога са подозирали, че произведението им ще заживее свой живот, ще стане легенда и символ на хиляди благотворителни инициативи, знак за доброта и човечност.

Идеята "Ако си дал" да звучи постоянно по радиата е на Асоциацията на българските частни радио- и телевизионни оператори, към която се присъедини и Българското национално радио.

"Ако си дал" от песен на протеста се превърна в песен на единението - споделя пред "168 часа" поетът Иля Велчев. - Както Емил я наричаше, но не успя да го види, превърна се в морален химн. - "Ако си дал" върви по своя път и върши своята работа в различното време. Казвали са ми: "Тази песен ме върна към живота",

"Искам да живея в такъв свят като в тази песен"

Виждал съм посланието й на хладилници за бедни по улиците, на стени на училища, дори като епитафии в града на мъртвите. Нейното име носят фондации и организации за помощ на нуждаещи се. Звучи на благотворителни концерти, на конгреси на партии. Искаха да я купят, но тя не се продава. Много често никой не ме е питал, не е молил за съгласие, както и в случая с инициативата на радиата да се излъчва на всеки час. По-важното е, че "Ако си дал" се възприема като национална песен и това за мен като автор на поетичното й послание е най-голямо признание. Известно е, че "В началото бе словото" и когато към него се прибави и музика, се ражда прекрасното."

Песента се създава в края на 70-те години, но комунистическата власт съзира в нея подривни послания и я забранява.

"Вече ми е някак неудобно да разказвам историята за това как се е родила песента - обяснява Иля Велчев. - Това беше мой стих на протест преди толкова години. Посветена е на истината, която винаги идва. На светлия човек, който дава от себе си. Казвате, че сте прочели документалния ми роман "Биографични снимки". Онези, които се интересуват, могат да научат от него повече за схватката между твореца и властта. Един стих, една картина, един филм, една песен могат да бъдат забранени, но не и конфискувани от душите на хората.

Изкуството е силно оръжие,

силна любов, не остарява, не отслабва. Хората пренасят истинското творчество въпреки всякакви забрани."

В романа си поетът завладяващо описва разочарованието си от цензурите и перипетиите, през които минават освен негови филми и книги и песента "Ако си дал".

Всичко започва на 15 януари 1976 г. с премиерата на петсерийния филм на БНТ и РАИ 1 (Италия) "Завръщане от Рим".

Сценарист е Антон Дончев, а режисьор - Иля Велчев. Тогава баща му Борис Велчев е втори секретар на ЦК на БКП. От известно време по етажите на властта се говори, че

Живков се чувства притеснен от авторитета и качествата на следващия по важност в партията и търси начин да го отстрани. Научавайки от службите, че на среща между Брежнев и Тито се обсъжда този въпрос, Живков веднага задейства репресивната машина. Чрез Държавна сигурност създава негативни настроения в обществото срещу "Завръщане от Рим". Това му предоставя златната възможност да осъществи плановете си. На специален пленум на ЦК на 12 май 1977 г.

Тато заявява, че този филм руши културната политика

на партията и е опасен със своите прозападни идеи. По същество това е политическо обвинение. Борис Велчев е свален от всичките му постове, а на сина му е забранено да снима и да издава книги. Уволнен е от Кинематографията.

Отвратен от случилото се, Иля Велчев се отдава на поезията и написва няколко стихотворения, едно от които е "Ако си дал".

"Посветих я на баща си и на собствената си вяра в добрия човек и в истината - пише в книгата си Иля. - Песента не само се роди, тя просто избухна на пианото на Емил. И двамата чувствахме, че сме направили песен, която ще е важна за хората. Само няколко мига се казваше "Песничка за истината", но самото стихотворение си поиска най-точното име - "Ако си дал".

Емил Димитров веднага започва да я пее на концерти, а хората много я харесват. Бисове, бисове, не спират да го аплодират и не го пускат да си тръгне от сцената.

"Бяхме щастливи - спомня си Иля Велчев. - Това беше духовен балсам, но не задълго. Повикаха ме в Държавна сигурност. Не знаех точно за какво и затова взех със себе си приятел, да ме чака в колата. Казах му, ако не изляза до два часа, да се обади на баща ми и да отиде в съветското и американското посолство."

В кабинет с пуснати завеси го посреща генерал, който му казва: "Другарю Велчев,

правите изказвания срещу другаря Живков

и Политбюро." Конретизира обвинението си с написването на "Ако си дал" и допълва: "Не очаквахме вече и това от вас и се надяваме за в бъдеще да не се повтаря!"

"Генералът се чувстваше неудобно - допълва Иля. - Отговорих му, че от дете съм възпитаван в уважение към Живков и Политбюро, но това, което извършиха с Борис Велчев и мен, не заслужава уважение. Вашият министър е идиот, щом си позволява, вместо да си гледа истинската работа, да ме викате тук на разпит."

"Бъдете внимателен!", предупреждава генералът и разговорът приключва. Поетът се прибира вкъщи и разказва на баща си за тази "среща". Борис Велчев не можел да повярва, че това е поръчка на Живков. Считал, че чак такова падение е абсурдно дори за Първия в страната. След няколко дни обаче тогавашният министър на вътрешните работи Димитър Стоянов лично го "кани" в министерството.

"На разговора присъствал и заместникът му генерал Григор Шопов - пише Иля Велчев. - Недоволни от разговора с мен, бяха извикали баща ми, за да го накарат да ми въздейства и да предупредят и него, че

поведението ни внимателно се наблюдава

Министърът измъкнал листче и запъвайки се, започнал да чете "Ако си дал". "Стига си сричал, Митко! - срязал го баща ми. - Какво толкова се плашите?" Тогава спомагателно се обадил Шопов: "Другарю Велчев, тука пише: "Ти закъсняваш понякога, истино, но винаги идваш при нас!". Това звучи като закана към другаря Живков!" Баща ми се разгневил и обяснил, че това е задачата на истината, а те търсят под вола теле. Попитал дали Живков знае за този разпит, те мълчали."

След този разговор песента е забранена, а Емил Димитров силно се натъжил от новината.

Междувременно обаче е поканен заедно със своя оркестър "Синьо-белите" да пеят на сватбата на Владимир Живков и Маруся Мирчевска, защото певецът е любимец на младоженците.

"На празненството Емил със свойствения си волен характер решава да изпълни и "Ако си дал", "пък да става каквото ще" - обяснява Иля. - Докато пее, вижда, че някакъв човек стои прав зад масата на Живков и енергично му маха с ръце. И нали беше късоглед, си помисил, че му махат за бис. "Отприщи се", си казал развълнуван и повторил песента, но накрая го посрещнала смразяваща тишина."

Всички чакали реакцията на Живков, който противно на очакванията се засмял с характерното си ха-ха-ха и започнал да ръкопляска. Последвали бурните аплодисменти на всички гости и чак тогава Емил Димитров осъзнал, че

човекът зад Живков всъщност му ръкомахал, за да спре

да пее забранената песен.

След сватбата на Владимир "Ако си дал" започва отново да бъде изпълнявана и с годините "от песен на протеста се превръща в песен на единението".

"Отново сме в трудно време, в което хората изпитват силна потребност да изразят своите чувства, да си вдъхнат смелост и в случая - уважение и благодарност към онези човеци, които всъщност са героите от песента "Ако си дал" и гладиаторите на арената в битката с коронавируса - казва Иля Велчев. - На всички, на смелите хора на България, които я обичат и пазят, посвещавам стихотворението

"Страната на смелите".

Колко си красива, колко си добра,

до морето черно камък планина.

Като майка, като татко,

като хляб, като вода.

Ти си моята молитва.

Ти си огън на върха.

Когато е страшно, не можем без смелите.

Когато сами сме, не можем без смелите.

Когато е тъмно, не можем без смелите.

Когато сме тъжни, не можем без смелите.

Когато сме слаби, не можем без смелите.

Когато се губим, не можем без смелите.

Когато сме луди, не можем без смелите.

Когато сме жалки, не можем без смелите.

Когато денят закъснява, не можем без вас.

Когато въздухът свършва, не можем без вас.

Когато сме мъртви, не можем без вас.

Когато сме живи, не можем без вас.

Нека сме смели, без смелите няма България.

Нека сме смели, ние сме в нея и тя е във нас!

Много те обичаме, много те гневим,

вяра не загуби, подлост не прости.

Като майка, като татко,

като хляб, като вода.

Ти си нашата молитва.

Ти си огън на върха.

Иде ми да звънна на Емил, да му кажа: "Слизай от небето, приятелю, и сядай зад пианото..."